Мои разкази
КОНСПИРАЦИЯ 42: ЗАГОВОРЪТ НА ТЕРМОМЕТРИТЕ

Особените същества на планетата Земя, наричащи себе си хора, имаха ужасяващо смешната склонност да вярват не на непосредствените си усещания, възприятия и впечатления, а на това, което усещаше „мнозинството“.
Такова нещо, „мнозинство“ – само по себе си не съществуваше, но хората смятаха, че го има и че е по-реално от самите тях.
Несъществуващото мнозинство бе измислило и изчислило (разликата е само една буква), че околната температура може да се усети най-добре, посредством ползването на термометър. И термометрите бяха въведени навсякъде! Никой вече не можеше да каже с точност каква е околната температура, без преди това да се е консултирал с вездесъщия термометър.
За беля обаче, термометрите се оказаха големи шегаджии. И в един прекрасен ден най-умният от тях предложи:
- Колеги! Моля за внимание! Нека се обединим и уеднаквим! Нека винаги и навсякъде показваме една и съща, много висока температура! Е! Нека те я на границата на оцеляването – да не избием все пак популацията! Нека направим това в продължетие на 3 дни – и после да се върнем към рутинното си ежедневие?
- Дадено! – отвърнаха термометрите. – Да видим какво ще стане!
Какво стана ли? Всички световни, стандартизирани и метрологизирани метеорологични станции започнаха да показват температури на околната среда, сочещи любимото на Дъглас Адамс число, а именно: 42.
42 градуса по Целзий.
Нямаше значение, дали станциите бяха на 3000 метра надморска височина, географската ширина и дължина също не бяха от значение – термометрите навсякъде сочеха 42!
По телевизии, радиа, интернети прогнозите за времето навсякъде тръбяха:
42 градуса по Целзий! Не излизайте без нужда от дома си!
...
Не е странно, че хората по цял свят усещаха тази околна температура! Дори да имаше сняг при тях, ледове, дори да бяха на Еверест, или в открито море – навсякъде им беше горещо!
...
След 3 дни термометрите се върнаха към рутинното си ежедневие.
Никой нищичко не разбра.
...
Автор: Соня Петрова - Аеиа