Мои разкази

ПРИТЧА ЗА ЕДИНСТВОТО НА ДУШИТЕ – БЕСЕДА НА ПТИЦИТЕ




В тази притча  преразказвам накратко поемата на великия персийски поет-мистик Фарид-ад-дин Мохаммад бен Ибрахим ан-Нишабури Аттар  (1148/51-1220 г.)

 – „Беседа на птиците“ („Мантик ал Таир“). Поемата се състои от около 4500 двустишия. Аттар означава „химик“ или „аптекар“ – тъй като той наследил аптека от баща си. Фарид-ад-дин Аттар е почитан и високо ерудиран суфист, мъдрец и майстор на словото, вдъхновяващ хората до наши дни.

 

А заглавието на публикацията е свързано с това, че много често Душата бива символизирана чрез образа и понятието за Птица.

 

 

БЕСЕДА НА ПТИЦИТЕ

 


Далече, далече, зад седем морета, долини и планини, в центъра на Света живеела недостъпната Царица на Птиците, на име Симург. 

 

По същото време в Китай птиците от векове живеели в безвластие, подложени на раздори и злощастия, на несправедливости и недостоен живот. В един от миговете на най-голяма скръб и тегоба, Царицата Симург пуснала в центъра на Китай едно от своите вълшебни пера. Птиците не намерили веднага това вълшебно перо, но от мълвата за него разбрали, че не били сами, че някъде там живеела тяхната Царица, която, ако бъдела намерена, щяла да въдвори ред и напредък в тяхната страна.

 

И тръгнали да търсят перото и мястото, на което то било паднало. Впоследствие решили да търсят направо Царицата Симург.

 

Те знаели, че нейното име – Симург – означавало Тридесет Птици. Знаели също, че тя обитавала планината Каф, разположена зад седем морета. Там, на върха на тази планина, преданието твърдяло, че имало тайнствена земя, оградена от крепост. Там живеела Царицата Симург.

 

В началото на похода някои птици проявили малодушие. Оказало се, че славеят не можел да се раздели от своята голяма любов – розата. И останал при нея. Папагалът пък, поради красотата на своето оперение, можел да живее само в клетка – за да не го хванат хищници, тъй като цветните му пера се виждали отдалече. Папагалът си останал в кафеза. А яребицата не можела да се раздели с родните си хълмове – останала при тях. Чаплата си останала при любимите си топли блата – без които изобщо не можела да живее. Совата също – и тя не тръгнала на похода за търсенето на Симург – тъй като не успяла да напусне своите тъмни развалини.

 

Накрая останалите птици поели в неизвестното. Прелетели седем морета и седем долини. Предпоследното море се казвало Умопомрачение, а последното – Унищожение. По време на това дълго пътешествие в търсене на щастието, мнозина от птиците загинали, други дезертирали, накрая останали само тридесет птици.

 

Пречистени и силни от големите изпитания, тридесетте птици най-сетне кацнали на планината Каф.

 

Там очите им се отворили.

 

Те прогледнали.

 

Най-после видели Царицата…

 

И разбрали –

 

Че Всички Те - СА „СИМУРГ“.

 

Всяка една от птиците била Симург…

 

 

 

Преразказа: Соня Петрова – Аеиа

 

Публикувано на: 04 януари 2016г.