Мои разкази

НА ГРАНИЦАТА НА СВЕТА

Преди години чух за астронавтка,

Която своя полет ни разказваше -

Как при отделянето от Земята,

Нагоре, към откритите Пространства,

Усетила, че всички тегоби, тревоги, мисли ненадейни,

Остават Долу...

Почувствала едно Освобождение,

Каквото не познавала когато,

По Майката Земя

Със крачки крачела...

Но хрумна ми, че не е никак нужно

Да бъдеш астронавт,

За да осмислиш,

Че всъщност ти не би останал

Завинаги при Майката Земя.

Защото всеки в даден час отлита...

И, може би, оставя на Земята

Тревоги, мисли, тегоби и думи.

Земята ги поема като Майка,

А той отлита – тъй свободен!

И, може би, в това е „номерът“ –

Бидейки мимолетни гости на Земята,

Във този кратък миг, „живот“ наречен,

Да ѝ помагаме да носи и понася,

Тревогите, и мислите, и тегобите ни,

Защото те са всъщност наши,

От нас създадени,

Привидно невъзможни

Да бъдат дълго носени...

...

Автор: Соня Петрова – Аеиа

Публикувано на: 23 април 2017 г.

...