ЗА ВКОПЧВАНЕТО В ЗЛОТО И БОЛЕСТТА
Ще нахвърля някои постановки в тази връзка. Всеки знае, че една от най-големите глупости и безсмислици, е да убеждаваш...
някого да променя живота или възгледите си. Защото ние си ги обичаме и не можем да се разделим с тях току-така. Не сме съгласни да приемаме чужд живот и чужди възгледи.
Това, обаче, е на пръв поглед. Ако се вгледаме по-качествено, ще видим някои работи, които ще ни изяснят въпроса в доста по-голяма степен.
На всеки се е случвало да срещне познат, който се оплаква от живота си, не изглежда добре, и си му личи, че не е щастлив и удовлетворен. Случва се и това, че ако поради оплакването на този човек, ти решиш да го посъветваш да промени нещо в живота си, например да махне цигарите – този човек, допреди малко оплакващ се и псуващ живота, изведнъж става върл защитник на цигарите и в частност на своя начин на живот. Сякаш ти искаш да му го отнемеш! Да, когато тези неща се опишат и чуят, звучат смешно. Но с такъв тип ситуации се сблъскваме буквално всеки ден.
Дори да си изключително рационален, да гледаш всичко откъм логичната му страна – пак ще видиш, че в горната ситуация и по-скоро – в реакцията на оплакващия се човек – няма никаква логика. Няма и рацио, разум. Защото - то е видно - излиза, че този човек всъщност защитава и брани всячески това, което го прави неудовлетворен и нещастен. Дори често се случва неудовлетвореният и нещастен човек да започне да се подиграва на всичко, което би му помогнало да излезе от тази вечна неудовлетвореност и потиснатост.
За съжаление, трудно е да излезеш сам от това състояние, ако вече си попаднал в него и си станал вечно недоволният и нещастен всезнайко.
Покрай всички обяснения за този свръх-неприятен „феномен”, ще изкажа и едно ирационално: защитаваш нещата, които те правят нещастен, защото те са те пленили. Попадайки под неумолимата власт на „злото”, ти губиш своето Аз.
На определени равнища ЩАСТИЕТО = АЗ. Не на Егото, а на целия АЗ, цялостния, на онзи тайнствен, земен АЗ, който е близо до лелеяния от всички традиции СВРЪХ-АЗ, който всъщност е ПЪТ към Него...
Ясно е, че е глупаво да се опитваме „да освобождаваме” други хора, „пленени” от злото. Колкото повече опитваме, толкова повече ще бъдем нападани в отговор на нашето непоискано добро.
Но можем да помогнем на себе си, ако се чувстваме неудовлетворени и нещастни. Можем да потърсим тези „дреболии”, без които си мислим, че не можем да живеем. Може и да се окаже, че точно те ни пречат да живеем.
Оттам-нататък е ясно.
...
Автор: Соня Петрова - Аеиа
МОЯТ МЕТОД: ТРАНСФОРМИРАЩИ ЛИЧНИ КАРТИНИ
ТРАНСФОРМАЦИЯТА - ИСТИНСКАТА ЦЕЛ НА ГАДАТЕЛСТВОТО (линк)
===
