ЛЯТОТО Е АЗ
През чудния безкрай на лято дивно,
Летях и виждах чудеса,
Щурци ми свиреха приспивно,
С душа поглъщах звездни небеса.
И пеехме в безкрая многозначен,
Летяхме и танцувахме в захлас,
Прегръщахме се над полята злачни…
И странно – всичко туй… бях Аз.
…
Аеиа
...
Далеч не винаги можем да обхванем всичко с възприятието си...
по токовете неизбродни
и по нивата на същността
обикаля.
НЕ НАЛИЧНА
...
"От милост към тях, Аз, разположен в сърцата на всички живи същества, прогонвам тъмнината на невежеството с лъчите на знанието.
Или:
Бидейки завладян от любовта на тези преданоотдадени, които в най-извисената си позиция на безкористна любовна отдаденост (джнана-шуниа-према-бхакти), измъчвани от всепоглъщащата тъмнина, родена от спазмите на раздялата с Мен, техния Бог - Аз, давайки им вътрешното прозрение за лична среща с Мен, унищожавам тъмнината на тяхната агония в раздяла."
Бхагавад Гита
