ЛЯТОТО Е АЗ
През чудния безкрай на лято дивно,
Летях и виждах чудеса,
Щурци ми свиреха приспивно,
С душа поглъщах звездни небеса.
И пеехме в безкрая многозначен,
Летяхме и танцувахме в захлас,
Прегръщахме се над полята злачни…
И странно – всичко туй… бях Аз.
…
Аеиа
ПОСВЕТЕНА
...
"Истинският Учител е този, който може да предизвика блажено усещане в тялото на ученика, посредством поглед, допир или инструкции."
Йога вашиштха
...
Медитация под Огнения Дъб: Планината на Трите Слънца
.
И беше Есен –
Пламнал огнен Дъб,
Подобно на библейски храст съдбовен,
Привлече ме да под него да поседна,
Без даже да облегна гръб.
.
Склоних, поседнах за минута кратка,
Но дълга и безвремна се оказа тя,
Защото този Дъб със думи сладки
Разказа приказки на моята Душа.
.
За Планини, които в Хора се превръщат,
За невъзможни, пламенни Любови,
За дяволски въжета, що Душата връщат
Към Извора на Вечните Покрови.
.
Незнаен и нечакан е тоз Извор,
Да го намери никой не успява,
Но този огнен Дъб,
Със странен горски изказ,
Успя да ме запали здраво!
…
Аеиа
УПОДОБИХ СЕ НА ВОДАТА...
Джуандзъ разказва прекрасната притча за мъдреца, който се разхождал по брега на една река, близо до огромен водопад. По едно време видял как някакъв човек нагазил във водите току до ръба на водопада и си рекъл:
„Този сигурно е стар и болен, та е решил да сложи край на живота си."
Но само след броени минути старецът изскокнал от реката - малко по-надолу от водопада - и започнал да тича по отсрещния бряг. Мъдрецът и неговите ученици тутакси се втурнали след него и щом го настигнали, му казали, че той току що бил направил най-изумителното нещо, което някога са виждали.
- Как така оцеля? - попитали го.
- Ами то тук няма никакъв номер,- отвърнал той. - Просто се оставих на водите. Спуснах се надолу с един въртоп и се издигнах със следващия. Уподобих се на водата, така че между мен и нея нямаше никакъв конфликт.
Алън Уотс "Даоизмът"
