ПОГРЕШНО НАСОЧЕНИЯТ СТРАХ - НАЙ-ЛЕСНИЯТ И СИГУРЕН НАЧИН ЗА МАНИПУЛАЦИЯ
Ще започна с едно уточнение – думата „манипулация” произлиза от латински и означава приблизително: насочвам нещо с ръка, бутам нещо с ръката си. Самата дума „манипулация” също буди...
страх, макар това да е смешно и абсурдно, но е факт. Би следвало да се плашим доста повече от „педи-пулация” – насочване на нещо с крак, т.е. прилагане на ритник! Но дума „педи-пулация” няма. Странно, нали?
Това е и темата, която ще нахвърля днес. Не ни е страх от ритник с крак, страхуваме се от побутване с ръка. Това е много фрапиращ пример за погрешно насочен страх. Този страх вероятно често води до страх изобщо от ръка, страх от подадена ръка. Когато потъваш и някой ти подаде ръка – ти ще я отвхърлиш, като нещо изключително опасно и застрашаващо живота ти. И наистина ще потънеш, пренебрегнал блатото и насочил страхуващото се внимание към приятелски подадената, добронамерена ръка. Както е известно – нещата не са такива, каквито изглеждат.
Друг изключително смешен пример е наложеното мнение, че антибоитиците са вредни. Тези средства са спасили живота на милиони. А то друга страна, дори и синтетични, антибиотиците копират напълно природни феномени – защото първите антибиотици са всъщност плесени. Един вид – лекуваш организма си, използвайки биологично оръжие. Срещу вредните и убиващи те бактерии, пускаш войска от плесени. Да, те често убиват и полезните бактерии, които са изключително важни за живота ти! Но това се коригира лесно – просто погръщаш полезни бактерии отново – и готово! В благоприятна среда, когато вече си спрял приема на антибиотика, те се развиват бързо. Колко хора, отказащи да приемат антибиотици от погрешно насочен страх, всъщност се интоксикират много повече и по-опасно от веществата, излъчвани от болестотворните бактерии, завладели телата им?! И колко такива хора всъщност пострадват много повече, отколкото биха пострадали, ако се бяха решили да се лекуват навреме с антибиотик?! Усложненията, предизвикани от дейността на болестотворните организми, често са много по-сериозни от тези, предизвикани от антибиотиците. Разбира се, дозис фацит вененум, дозата прави отровата. Темата е необятна, затова спирам до тук.
Още един неадекватен страх е този от мляко и млечни продукти. Вероятно тук става дума за борба на пазари – но няма значение какво стои в основата на даден абсурд – когато той действа, е зле! Да, наистина в наше време масовото производство на мляко означава използване на множество синтетични хормони, антибиотици и прочие средства, подсилващи растежа и продуктивността, но всъщност – това се отнася за всичко. Всяка една храна, произведена на тази планета от „масов производител” , съдържа такива вещества. Въздухът – също. Водата – и тя. Хората – и те. Природата е много по-гъвкава, отколкото можем да си представим. Нашето въображение е само малка часто от Въображението на Природата. Пък и реално няма вещество, което да не произлиза от самата Природа. Синтетичните, т.е. създадените от човека вещества, също са построени на базата на вещества от Природата. А и не можем да знаем дали Природата не цели именно да преминем на такъв вид вещества. Да мутираме, ползвайки уж вредни неща...
Страхувайки се от неестествени и уж анти-природни средства за хранене, ние забравяме и напълно игнорираме факта, че тези страхове и изобщо – страхът – е един ограничаващ ни фактор. Страхът е най-сигурното ограничаващо средство. Много повече ще пострадаме, ако изпитваме страх, отколкото ако изядем една кофичка кисело мляко, бъдете сигурни!
Разбира се, щом стане дума за такива неща, веднага се намесват „радетели” на „инстинктите” и най-вече – на инстинкта за оцеляване и самосъхранение. Тези хора започват да защитават страха като нещо изключително полезно и важно. Това е тяхно право! Но все пак, възможно е някога да се убедят, че този инстинкт е заложен в съществата от СЪЗНАТЕЛНАТА И СЪЗНАВАЩА ПРИРОДА. Защото, образно, Тя е преценила, че това същество няма нейното НИВО НА СЪЗНАНИЕ и, за да му даде шанс да оцелее, му е заложила своето СЪЗНАНИЕ, проявяващо се като „сляп” инстинкт при нужда. Когато обаче съществото добие по-високи нива на съзнание, то ще усети, съвсем осезаемо, че този, т.нар. инстинкт нито е сляп, нито е продиктуван от страх. А че това е вид МЪДРОСТ И ОСЪЗНАВАНЕ. Че това е вид МИЛОСТ, дадена ни свише, докато сме били още неосъзнати.
Затова е добре всячески да се стараем да унищожаваме страховете си. Повечето от тях са погрешно насочени, т.е., може да се каже, че са вид „злоупотреба” с инстинкта, с природната милост. И не е виновен този, който ни ги внушава. Единствено от нас зависи да повишаваме нивото си на съзнание, т.е. да се отърваваме все повече и повече от страха.
...
Автор: Соня Петрова - Аеиа
Моят метод: ТРАНСФОРМИРАЩИ ЛИЧНИ КАРТИНИ
...
