ЗА ПОСВЕЩАВАНЕТО В ТАЙНИТЕ

 

Самата дума на български – ПОСВЕЩАВАНЕ – говори много и описва напълно този процес, това явление, тази практика. Както и да го наречем - понеже посвещаването се постига посредством различни пътища, и дори понякога ТО самото постига посвещавания, без той да го търси съзнателно и целенасочено, - каквато и допълнителна описателна дума да приложим към него, видно е какво означава ТО, а именно: НЕЩОТО, КОЕТО СТАВА СЛЕД ДЕЙСТВИЕТО НА СВЕТЛИНАТА.

 

Освещаваш, посвещаваш...

Осветен, посветен...

Българският език вероятно наистина е свещен и е пряк „наследник” на ангелския – противно на всички досегашни твърдения. Това, разбира се, е мое лично мнение, което не искам да налагам на никого, нито претендирам за някаква меродавност по отношение на него, а просто го споделям. И ще обясня накратко защо мисля така. Именно заради думата „свещен”. А също и „светец”. В повечето съвременни езици тези думи, смислово и етимологично, не съдържат корена за „светлина”. А в българския „светлината” се вижда моментално в тези думи. И всеки човек може да свърже „святото” със Светлината. Това си е чиста проба разкриване на една Висша Тайна...

Ето какво пише за ПОСВЕЩАВАНЕТО Едуард Шуре в книгата си „Великите посветени – Рама, Кришна, Хермес”:


„Древното посвещаване в тайните се основава върху едно схващане, което е по-здраво и по-възвишено от нашето. Ние сме разединили възпитанието на тялото, на душата и на духа. Нашите природни науки, макар и много напреднали сами по себе си, изключват принципа на душата и нейния живот във вселената, нашата религия не задоволява нуждите на разума, нашата медицина не иска и да знае нито за душата, нито за духа. Съвременният човек търси удоволствие без щастие, щастие без наука и наука без мъдрост. Древността дори не допуска възможността за разделяне на тези сфери. Във всички области тя държи сметка за тройствената природа на човека. Посвещаването в тайните е един постоянен устрем на цялото човешко същество към изумителните висини на духа, откъдето може да се господства над живота.


„За да достигне до господство - казват тогавашните мъдреци, - човек трябва да претопи напълно своето физическо, нравствено и интелектуално същество. Това претопяване обаче е възможно, само чрез едновременното упражняване на волята, на съзерцанието и на размисъла. В тяхното пълно съгласие човек може да развие способностите си до неизмерими предели. Душата притежава заспали чувства, които посвещаването в тайните пробужда. Със задълбочено изучаване, с постоянно прилежание човек може да влезе в съзнателен досег с тайните сили на вселената. С чудотворно усилие той може да стигне до духовното проникване, да си отвори пътищата към задгробния живот и да стане способен да се запъти натам. Само тогава той може да каже, че е победил съдбата си и че още тук е извоювал божествената си свобода. Само тогава посветеният в тайните може да посвещава другите, да стане поет и чудотворец, т. е. ясновидец и създател на души. Защото само онзи, който заповядва на себе си, може да заповядва и на другите; само онзи, който е свободен, може да освобождава."


Така разсъждават древните посветени в тайните. Най-великите сред тях живеят и действат именно по този начин. Така че истинското посвещаване не е безсмислена мечта, не е и само научно изследване, а самосъздаване на душите, тяхното издигане във висините и кристализирането им в божествения свят.”

...


В заключение, понеже няма да правя пространна статия, а само ще нахвърлям някои идейки, ще изкажа още едно – да кажем – предположение. Работно и търпящо промяна, в което обаче съм почти напълно убедена. Ето го:


Животът, сам по себе си, е една огромна Тайна, едно велико Посвещаване. Всяко същество, осветено от „Искрата на Живота”, е посветено! Но както не всеки „посветен” е бил достоен за това, и съответно е постигнал някакво извисяване на Духа, така и не всеки, дарен с „живот”, осъзнава какво притежава и не всеки ЖИВ се осъзнава като „посветен”. Вероятно древното „посвещаване” е всъщност вторично – или, с други думи, то дори не е „посвещаване”, а е просто „осъзнаване на живота”.

...

Автор: Соня Петрова - Аеиа




Йога ОНЛАЙН - ЙОГА ВКЪЩИ ИЛИ В ОФИСА (линк)