ВЯРАТА Е ДЕЙСТВАЩ ПРИНЦИП, А НЕ ГОТОВО НАЛОЖЕН КОНСТРУКТ
И по-конкретно – вярата през призмата на йогийското учение.
Пиша „призма“, но всъщност това е неправилно. Йога ни е дадена, за да можем да отсяваме кой апарат или инструмент е най-подходящ за максимално добро разглеждане и разбиране на дадено явление.
Много често се случва да имаме проблем с дадена ситуация в живота си – проблем закоравял, повтарящ се, изглеждащ вечен и неизкореним. Колкото и да се опитваме да вникнем в него, да го разберем, почувстваме, усетим, разнищим – все не успяваме. Сякаш пред нас и разбирането ни за този проблем има непреодолима стена. Най-често това става така, защото не можем да уцелим правилния инструмент за изследването на проблема. Ако трябва да направим сравнение, то е същото, като да се опитваш да видиш звездите с микроскоп или да не знаеш, че можеш да виждаш с очите си, и да се мъчиш да виждаш с крака (защото по някаква причина си предварително убеден, че виждането става единствено с крака).
Когато се случи да изнамерим правилния инструмент, и погледнем през него този „вечен“ проблем – проблемът престава да бъде такъв! До такава степен, че започваме да се чудим как изобщо сме го имали за проблем и сме страдали от него.
Лабораторията на нашата нервна система е огромна! Необятна и безкрайна – и далеч неизучена изцяло. Всичко, постигнато досега в тази област, не е никак малко, но необятността на тази „лаборатория“ си остава! За наша радост! Което значи, че ако не можем да си решим даден проблем с познати вече инструменти – то има голяма вероятност да намерим съвсем нов и непознат досега инструмент, който ще ни помогне в нашия конкретен случай.
И сега се прехвърляме конкретно към вярата. Основното в Йога по отношение на вярата е това, че никога не се изисква да имаш предрарителна вяра в каквото и да е. Независимо дали това е духовен водач, резултат от дадено действие, бог и т.н. Дори е грешно да я имаш! По своята същност Йога, бидейки философско учение с практическа насоченост, предполага да сдобиеш реални знания и умения, посредством твоето лично участие в процеса на сдобиване. В йога никой не изисква от теб сляпа вяра в каквото и да е. Вярата се получава, когато си изследвал явлението в своето собствено съзнание, в своята „лична лаборатория“. Това не значи, че е неправилно да четеш теория, свързана с учението. Четенето е задължително, почти във всички случаи. Но тънката разлика между четене в официално признатите засега образователни заведения и четене в Йога е тази, че четящият не е длъжен да приема за чистата и едиствена истина написаното - дори то да е писано от велик и признат капацитет в областта. Защото единственото важно нещо е ние, лично, да имаме познание за нещата. То се получава единствено и само от лични, практически преживявания.
Между другото, когато четем даден, признат в световен мащаб, капацитет, или екип от световни учени – някак без да се усетим, приемаме написаното от тях за абсолютната и единствена истина. Това, разбира се, може и да е така! Може да е единствената истина! Но самият факт, че приемаме сляпо наготово дадената информация, говори много – за тези, които се усещат.
Друго по отношение на вярата от гледна точка на Йога. Много хора тръгват към нещата с предварителна НЕ-ВЯРА. Тръгват с убеждението, че нищо няма да постигнат, нищо няма да получат и т.н. Това, обаче, тази НЕ-ВЯРА, също е ВЯРА!!! Тук е важният момент! Вярваш, че няма да постигнш нещо. И наистина не го постигаш – защото вярваш предварително в това. Един вид – осъществяваш в реалността това, в което си вярвал. Което какво иде да ни покаже? Че все пак някаква начална сляпа вяра ни е необходима. И е важно каква е тя! Ако е положителна – шансовете ти да спечелиш са многократно по-големи, отколкото, ако вярата ти е отрицателна. И тук не става дума за вяра в даден гуру, или идея, или светец, или бог – а просто за вяра в себе си.
Положителна вяра в себе си – става това, в което си вярвал.
Отрицателна вяра в себе си – пак става това, което си очаквал, пак става това, в което си (не)вярвал.
Вижда се, че вярата определя нещата – независимо каква е.
И ето защо Вярата е невероятно силен творчески принцип – защото тя е „това“, което пали „искрата на реализирането“. Но, за да се случи то, ти си този, който трябва да поддържа и развие запаления огън. Ако не успяваш – то вероятно си тръгнал с неправилната вяра – и поддържаш „огъня на неуспеха“.
Затова много хора се чудят как така става, че в информационното поле на света е пълно с рецепти – безкрайно точни и детайлни – за постигане на успех, а повечето хора, макар да ги прилагат, фактически не постигат нищо. Това е така, вероятно защото хората, които следват готово дадените рецепти, твъргват със сляпа вяра в тях. Тя им пречи! Тя вече не е творчески принцип. Защото няма универсална рецепта! Всеки трябва да намери своята рецепта в своята лаборатория. Той може да ползва чужд опит, но не като еталон и „единствената истина“, а просто като помощен инструмент. Или – единственото, което ни е необходимо като вяра, е вяра в себе си.
...
Автор: Соня Петрова - Аеиа
...
