ОТРОВНИТЕ ХОРА, ДУШМАНИТЕ ИЛИ ЕНЕРГИЙНИТЕ ВАМПИРИ – СТИМУЛАТОРИ ЗА ЕГОТО
Случвало се е на всекиго от нас – срещаме човек, който гледа по всякакъв начин да ни накара да се чувстваме зле.
Той или ни дразни, или ни обвинява във всички грехове на света, или постоянно гледа да ни изкара некадърни, или – не е нужно да се изброява, вариантите са безбройни.
Такъв вид хора имат различни имена, макар да са от една порода – наричат ги душмани, вампири, отровни хора, хейтъри.
Колкото и време да контактуваме с тях – подобрение в нашето състояние не се наблюдава. Винаги при среща се чувстваме зле, а и след това сме потиснати, с липса на енергия, с развалено настроение, изобщо – зле, до степен на пълна „парцалясалост“.
И започваме да си задаваме въпроса – „Този човек изобщо учи ли ме на нещо, или основно ме срива? Ако е така – от какъв зор аз съм длъжен да го търпя?!“.
После следват мисли в два направления: ако сме със силен темперамент, преценяваме, че трябва да го „сложим на място“ по някакъв начин; ако темпераментът ни е от по-слабите – решаваме да прекъснем отношения. Често, обаче, и в двата случая претърпяваме неуспех и продължаваме да се тровим от този човек.
Защо?
Защото и в двата случая се намира нещо или някой, което да ни подшушне, че:
НЕ БИВА ДА ПРАВИШ ТОВА! АКО ГО НАПРАВИШ, ЩЕ СЕ ПОДЧИНИШ НА ЕГОТО СИ! ОСТАВИ ГО ТОЗИ, НЕКА ТЕ ТРОВИ! НЕ СЛУШАЙ СВОЕТО ЕГО! ТОЗИ ЧОВЕК Е ТВОЙ УЧИТЕЛ!
И ние, послушно и чинно, решаваме да не се поддаваме на егото си, продължавайки да търпим идиота.
Всъщност, това гласче, което чухме по-горе – независимо дали е наше, вътрешно, или говори, чрез някой познат – всъщност това е... нашето Его.
Егото основно може и иска да се надува. То, така да се каже, си иска своя душманин. То иска да се проявява. Независимо, дали ще бъде жертва или бъдещ победител – то иска да действа. Отровният човек му трябва. Той го стимулира.
Често думите на Христос: „Ако ти ударят едната страна, обърни и другата“ се интерпретират по различни начини, затова не пречи да ги интерпретираме и в контекста на настоящата тема. Това действие, този начин на реагиране, е чисто и просто смачкване на личното ни Его. И вече, в зависимост от типа темперамент, следва да го представим в нашия случай така: ако сме със силен темперамент, не бива да удряме в отговор, ако сме със слаб – не бива да бягаме в отговор на удара. Защото, ако направим тези две неща – продължаваме да стимулираме Егото си (забравяйки Висшия Аз).
Реално, всички тези „хора-вампири“ пречат и нападат единствено нашето Его. Те нямат достъп до нашите висши измерения. И никога няма да имат. Но могат да направят голяма беля – а именно: да ни задържат за дълго време в релността на Егото, карайки ни изобщо да игнорираме по-висшите свои измерения. Защото, както казах по-горе – на Егото му дай да се бори, да се самодоказва, да се самоизтъква. Отровните хора са изкусители на Егото. На нашето Его. Хората-вампири, хората- хейтъри са чисто и просто стимулатори на нашето Его. Единственото, на което могат да ни научат, е как да развиваме Егото си и по този начин да потискаме своя Висш Аз. Което не винаги е лошо – но, ако виждаме, че във връзката ни с подобен човек няма развитие и че винаги си оставаме на ниво Его – то тогава е добре да го отрежем изцяло от живота си.
Без излишни скрупули и угризения! Без да се поддаваме на изкусителните подшушвания.
Дозата прави отровата и лекарството – отровата в малки дози е лечебна, т.е. е лекарство, в големи е смъртоносна.
Ако даден човек постоянно е отровен за нас – то значи, че нещо в това не е наред. То значи, че той е обикновена отрова, и че няма как да бъде лекарство. И ако успеем да преодолеем Егото и отрежем човека от себе си – ще ни трябва съвсем малко време, за да успеем да го видим в реалната му светлина. До такава степен, че той да престане да бъде отровен за нас! Стъпката на „отрязването“ не е лесна, но направим ли я – удовлетворението е гарантирано!
...
Автор: Соня Петрова - Аеиа
...
