Yoga_Online

ВСИЧКО Е ВЪЗМОЖНО, КОГАТО ПРЕБИВАВАШ В „КВАНТОВИЯ АЗ“




Твърди се, че когато възприемаме нещо, винаги имаме ПОЛОВИН СЕКУНДА, в която да решим какво точно да видим от възприеманото.

В тази минимална, но на определени нива – огромна част „време” – ние например можем да изберем дали да видим красотата и силата на нашия любим човек, с когото сме заедно от двадесет години, или да не видим красотата му, а да се центрираме във въпроса „какво има за вечеря?”. Или да не видим „чудото на възраждащата се Природа през пролетта”, а да възприемем сезона като даденост, която сме виждали, откакто се помним. От това може да се отиде и по-натам – да се осъзнае, че всъщност с този акт на избор, ние сами си сътворяваме реалността – от една страна. От друга – разбираемо е защо е възникнало словосъчетанието „сиво ежедневие” – не ни е виновна реалността, Бог или който и да е друг – ние самите, избирайки да видим това, с което сме свикнали и ни е познато, си правим собственото ежедневие. И, за жалост, често пропускаме истинския живот да мине невидим край нас, макар и да пребиваваме в него.

 

Всъщност, неправилно съм писала в заглавието „пребиваваш“ в квантовия Аз. Това е и поради езиковите изисквания и особености, и поради нашето априори грешно възприятие на Реалността. Аз-ът, квантов или не, не е къща или географска област, нито хралупа или пещера, не е дори автомобил, самолет или кораб, даже не е стол или кресло, не е и клон - та да пребивавам в него. Квантовият Аз и моят си Аз са едно – и всъщност този Квантов Аз влиза в реално действие, именно когато аз СЪМ този аз.

 

Един цитат от „Физика на душата” на Амит Госвами, свързан с горното:

 

„Неврофизиолозите ни казват, че между момента на възприемане на стимула и момента на вербален отклик съществува закъснение от половин секунда (Libet et al. 1979). Какво се случва през тази половин секунда? Когато стимулът пристигне, ние разполагаме с много възможни квантови отговори и сме свободни да избираме между тях. Кореспондиращото събитие на колапс (нека го наречем първичен колапс) активира нашето разделено на субект и обект възприятие: субектът наблюдава обекта. Но този субект притежава свобода на избора, той не е компрометиран от възпроизвеждането на спомени, той няма индивидуален шаблон от навици, според който да реагира. Това е преживяване на квантовия аз. То се характеризира с креативна спонтанност. Едва сега започва възпроизвеждането на спомени и обуславянето, което идва с него.

 

Фигура 7.2 (горе) демонстрира това чрез компрометирането на избора между познати (физически, ментални и витални) образи и нови форми на възприятие, включително значения и чувства: вероятността да изберем стария образ, а не новата форма, е по-голяма (затова е обозначена с по-дълга стрелка). Всяко събитие на вторичен колапс увеличава шанса за избор на вече познатото. Докато стимулът се пресява чрез многократно отразяване в огледалото на спомените, вторичните колапси демонстрират все по-голямо предразположение към стария образ вместо към новата форма.

 

В предсъзнателните състояния все пак има някаква свобода на избора. Ако упражняваме тази свобода, значи се докосваме до квантовия си аз. Но когато половината секунда изтече и ние реагираме по обичайния начин, това е почти сто процента обусловена реакция. Ако например видя риба (стимулът) и обичам да ям риба, моят обусловен ум казва „храна”. Това е реакция на егото, която се придържа строго към фиксираните емоционални и мисловни модели.

 

Разбира се, всичко това ви е познато. Правите си нова прическа и се обличате добре, подготвяйки се за вечеря със значимия друг. Когато се появява, той ви поглежда, но не ви „вижда” и казва: „Какво ще вечеряме?”. Трябва да сте забелязали колко различна е реакцията, идваща от предсъзнателния квантов аз: тя е спонтанна и радостна и си заслужава обличането.

 

Стриктно установената его-реакция създава също и континуитет. Дисконтинуитетът на творческия отклик, присъщ единствено на квантовия аз, практически е изчезнал.

 

Нека подчертаем още веднъж, че благодарение на квантовата памет притежаваме индивидуален ум и витално тяло (това което наричаме индивидуален интелект е всъщност част от индивидуалния ум, тъй като действителният интелект е свръхментален и не може да бъде картографиран директно в мозъка). Потенциално всички ние имаме достъп до едни и същи ментални и витални светове, които са структурно неделими, но придобиваме различни предразположения и шаблони от навици, изразяващи менталните и виталните функции по индивидуални начини. В този смисъл, индивидуалният ментал (включващ интелекта като интуиция) и витал са функционални, а не структурни тела, каквото е физическото.”

 

...

 

Автор и публикувал: Соня Петрова - Аеиа















...