ПОЛОЖИТЕЛНАТА И ОТРИЦАТЕЛНАТА НАСТРОЙКА
Ключовата дума тук е „настройка“. Тя е свързана основно с музикалните инструменти, но, разбира се, и хората имат настроения (настройки). Самата настройка, погледната не-относително, не е нито добра, нито лоша.
Нито положителна, нито отрицателна. Нито черна, нито бяла. Дори не може да се каже, че е „хармонична“ и „нехармонична“ – защото всяка една хармония е относителна спрямо дадена система – ако я извадим извън системата и я направим напълно не-относителна – то тя се превръща в нещо неутрално.
Трудно е да видиш нещо като не-относително. И, реално, няма не-относителни неща. Философски и „прозренчески“ се твърди, че не-относителен е само Абсолютът (или както там го наречем, това нещо е извън всяка дума и всяко определение). Защото, „определение“ – означава да се сложат предели на нещо. Сложат ли се предели – то директно се о(т)граничава от „останалото“ и моментално става относително спрямо него.
А какво точно значи „настройка“, и какво предполага тя? Грубо казано, това е вид признание, че „аз“, като човек, притежавам тяло и нещо по-фино, но по-висше, което ръководи това тяло. Този ръководител също се дели на ръководител и подчинен – финият ръководител казва на финия подчинен как да реагира при определени явления от околната среда. Изпълнявайки повелите на ръководителя си, финият подчинен повежда след себе си и тялото, което по природа е съгласно да прави това, което му показва нагледно този „фин подчинен“. Разбира се, това е изкуствено делене на нещата – на определени нива то не съществува и всичко е едно и единно. Но там, където има „настройки“ – това разделение винаги съществува в една или друга форма, с едни или други участници (принципът е от значение, не конкретно то).
И ето стигаме до един примерен човек. Не обикновен, не средностатистически – такова нещо няма! Някой път ще разсъждаваме и върху този преинтересен феномен – но не сега! Сега се връщаме към този случайно взет човек. И си представяме, че той има възможност по равно да присъства цялостно във и да наблюдава следните две неща:
1. Красива горска слънчева полянка в ранно лято (зелена трева, множество диви цветя, ниски храстчета, тук-там живописни камъни прозират през тревния килим, невидими магични аромати пропиват цялата тъкан на пространство-времето, като и те са част от нея, песен на скакалци, цикади, жужене на пчели, цвърчене на невидими птички, и пр.)
2. Непочистена градска тоалетна. (тук описание не е необходимо – самите думи моментално ни предават напълно реалистично това „явление“- стига да сме го виждали поне веднъж, разбира се)
Този човек можеда избере напълно свободно в кое от горните две да пребивава, като също има избор и възможност да ползва и двете едновременно, според нуждите си.
И човекът, съзнателно или не, знае много добре, че:
Ако е настроен отрицателно към света, умът му ще е зает с „вечната вселенска гадост“, с вечните земни страдания, от които няма изход. И горската полянка ще му се струва неуместна и напълно анахронична! Подиграваща се със страданията на този свят! И нашият човек ще избере тоалетната. Умът му, блокирал напълно върху мръсотията, ще престане да функционира адекватно и полезно. (дали това ще направи нашия свят по-добър и по-красив – няма да обясняваме – видно е, че с този си избор, предизвикан от настройката, човекът просто добавя към света още един нещастен и пребиваващ в смърдящ кенеф човек.)
Ако е настроен положително към света, умът на този човек няма да бъде обсебен от „клозетни“ изпарения – да, той ще ползва тоалетната, когато му се налага, но ще знае, че светът далеч не е само градска тоалетна, при това – непочистена! Умът му ще бъде по-свободен да действа и работи. (това, предполага се, ще добави към света един осъзнат и щастлив човек – което ще направи и самия свят по-щастлив и осъзнат).
Реално: нито полянката, нито тоалетната са нещо добро или лошо. Това са явления – неутрални. Но стават напълно действащи и поляризирани, ако бъдат избрани от повече умове. Колкото повече умове, образно, изберат непочистената тоалетна – толкова повече светът става една мръсна тоалетна. И колкото повече умове се приравнят с красивата горска полянка – толкова повече светът се превръща във вълшебна горска полянка. Пълен със същества, които дишат с пълни гърди и могат да мислят и действат със замах и разум.
...
Автор: Соня Петрова - Аеиа
публикувано на: 29 януари 2015 г.
...
