INVICTUS by Wiliam Henley
НЕПОБЕДИМ (INVICTUS)
От Уилям Хенли
Отвъд нощта, която ме обхваща,
със тъмнината си непоклатима,
Благодаря на всички богове
За своята душа непобедима.
На случая във ноктите свирепи
Не съм ни трепвал, нито пък крещял.
Под ударите на съдба проклета
Главата ми кърви, но непреклонна е тя.
Отвъд това место на гняв и сълзи
В засада дебне сенчестият Ужас,
А също и заплахата на времето,
Ала безстрашен винаги ще ме намерят.
И не е важно колко тясна е вратата,
И колко наказания тежат,
Аз съм си господарят на съдбата,
И капитан на своята душа.
...
Превод: Соня Петрова – Аеиа
...
Първочанално поемата няма име, то е дадено впоследствие. Уилям Хенли, страдащ дълги години от костна тубелкулоза, написва стихотворението на 25-годишна възраст, непосредствено след като му е ампутиран единият крак под коляното. По-късно Хенли отказва да му бъде ампутиран и целия втори крак и успява да живее пълноценно до 53-годишна възраст, следвайки своето виждане и разбиране за непреклонната сила на духа, изразено в поемата.
INVICTUS
By Wiliam Henley
Out of the night that covers me,
Black as the pit from pole to pole,
I thank whatever gods may be
For my unconquerable soul.
In the fell clutch of circumstance
I have not winced nor cried aloud.
Under the bludgeonings of chance
My head is bloody, but unbowed.
Beyond this place of wrath and tears
Looms but the Horror of the shade,
And yet the menace of the years
Finds and shall find me unafraid.
It matters not how strait the gate,
How charged with punishments the scroll,
I am the master of my fate,
I am the captain of my soul.
....
Публикувано на 21.02.2015 г. от Соня Петрова - Аеиа
...
...
