АЛОГИЧНАТА ЧОВЕШКА ПРИРОДА





По неизвестни, или поне – масово неизвестни причини - много от хората се мислят за логични и реалистични, а същевременно мислят и постъпват напълно алогично.

 

 

Един фрапиращ пример: когато някой предлага начин на излекуване или справяне с някакъв проблем – ако този някой е извън общоприетото – най-често бива обявяван за шарлатанин и повечето хора си мислят, че той просто иска да им вземе парите. Историята е осеяна с такива хора – често дори гонени жестоко от „закона“, книгите им изгаряни и пр. – и то хора на науката.... Просто открили начин да помогнат на ближните да се освободят. Но, вероятно, „статуквото“ няма интерес от масово свободни хора.

 

И продължаваме с примера. Същите тези хора, които с лека ръка обявяват за крадец, мошеник и шарлатанин лечителя/лекаря, който може реално да им помогне – същите те, с лека ръка и убедени, че това е правилното, си плащат на хора, които им продават ежедневно законно разрешени дроги. Тези, ежедневно плащащи за своята дрога хора, не осъзнават, че „ближните“, които им продават например алкохол, живеят от тяхното страдание, от техните робски вериги... Колкото и да е смешно и трагично – повечето хора, които си плащат редовно за своя алкохол, дори не си и помислят, че тези, които им го продават са шарлатани и че те се възползват доживотно от тяхното пристрастяване. А то е така.

Това е жестоката истина. Не този, които иска да ти помогне е шарлатанин, а този, който първоначално те заробва чрез някое твое влечение, и после те принуждава да му плащаш цял живот за това твое влечение. Което ти носи приятни усещания – но за кратко време –до следващата „платена дажба“. В това е „цаката“ – да те убедят, че нещо е в реда на нещата. Ами, да! В реда на нещата е аз да съм пристрастен към дадено вещество и да приемам за свой благодетел този, който ми го доставя – и дори да съм напълно убеден, че е редно да му плащам за това. Да му плащам с радост. И същевременно да подозирам в задни мисли човека, който ми предлага освобождение от това мое заробване, например.

 

Не този, който може и иска да те излекува, се възползва от твоето страдание. Възползва се този, който те е разболял. А кой е той? Това е на първо място твоята алогична природа. От нея се възползват тези, които те разболяват. Ако тях ги нямаше – нямаше да има и такива, които да те лекуват.

 

Защо е алогична човешката природа? Защото човек с радост и убеденост си плаща за това, което го заробва, и бяга в параноичен ужас от нещата,  които биха му помогнали да се освободи.

 

Реално, това не е толкова алогично – има легенди, че човешката раса била създадена първоначално като роби, които да вършат тежката работа на едни по-висши същества.

 

Дали вече не е време да се опровергае тази легенда? Ако не време – то поне пространство?

...

 

Автор: Соня Петрова - Аеиа

...

публикувано на: 26 февруари 2015 г.











...