ОФИЦИАЛНАТА НАУКА НИ КАЗВА ПРЯКО, ЧЕ НЕЩАТА НЕ СА ТАКИВА, КАКВИТО ИЗГЛЕЖДАТ





Всичко започва от това, че няма „единно пролетно равноденствие“ на планетата Земя.

И не защото науката го е казала и ние сме го приели на доверие, а защото сами, като комуникиращ помежду си вид, сме се убедили, че, схематично: след 22 март в Северното Полукълбо започва пролетта, а в Южното – есента. Т.е. за едни хора е пролет, но за други, по същото време, е есен.

 

После науката казва, че Земята лети с бясна скорост в пространството – заедно с цялата Галактика, в която тя се намира, разбира се. И, освен че лети бясно нанякъде – тя се и върти около оста си, и около Слънцето – отново с голяма скорост. Обаче, пребиваващите върху повърхността ѝ Хомо Сапиенси – изобщо не усещат субективно тези движения и тези скорости, и си мислят, че „земята“ стои неподвижно. Т.е. с прякото си възприятие ние мислим Земята и в частност – това, на което сме стъпили, - за абсолютно неподвижно, за една сигурна основа. Даже има и народен израз, невероятно смешен и лъжлив – „здраво стъпил на земята“.

 

Науката ни казва, че звездното небе, което виждаме всяка ясна нощ, не е това, което е в този момент, в който го гледаме. Гледайки звездното небе, знаем от науката, ние гледаме НЕ в простраството, а ВЪВ ВРЕМЕТО! Ние виждаме звездите такива, каквито са били в миналото (тъй като светлината, която стига до нас от тях, е трябвало да пътува до нас, докато я видим – т.е. звездата, която „виждаме“ може изобщо вече да не съществува, зависи колко е близка в пространството и колко време е трябвало на нейната светлина да стигне до нас).

 

Или, с други думи, официалната наука потвърждава достигнатото от древните учения, които твърдят, че „всичко е илюзия“. Реално, всичко, което виждаме с обикновените си очи или с помощни средства към тях, изработени от науката, е илюзия. Не е Истината.

 

Въпреки всичко, въпреки своята сляпа вяра и всеобемащо доверие към науката, огромен брой хора все още са убедени в едно противоречие – от една страна, те вярват, че науката знае всичко, от друга – тия същите хора вярват само на очите си и са убедени, че това, което виждат с очите си, е единствената истина.

 

Но ние, хората, вярваме в какво ли не. Както казва Олдъс Хъксли: „Мнозинството от хората притежават съвършено уникалната способност да приемат всичко на вяра“.

 

Автор: Соня Петрова - Аеиа










...