Yoga_Online

ДАО И ТАНТРА: ЛЮБОВТА КАТО СРЕДСТВО ЗА ПОСТИГАНЕ НА ТРАНСЦЕДЕНТАЛНОСТ




ВИШНУ И ЛАКШМИ

 

 

Вишну и Лакшми са винаги заедно по време на любовни развлечения: затова те приемат различни форми. Промяната на външния им вид говори за тяхната вътрешна връзка един с друг. Те са вечни любовници.

Вишну Пурана

 

В Индия от поколение на поколение се предават митичните легенди за Вишну и съпругата му Лакшми, които достигнали съвършенство в Изкуството на любовта и хармонията на интимните отношения. Вишну-Пазителят закриля всичко съществуващо и притежава способността да се проявява в множество форми. Той седи удобно във Великия Космически Океан, облегнат на Змията на Безкрайността и олицетворява първобитния Дух на Живота, Повелителя на Вселената.

Вишну Пурана

 

Лакшми – съпругата на Вишну. Тя е прекрасна като десет милиона изгряващи слънца и е въплъщение на чувствеността. Лотосоока и украсена с лотоси, тя – Вечната Повелителка на всички същества. Седи в скута на Вишну и се явява като покровителка на процъфтяването.

Лакшми Тантра

 Вишну се явява в ролята на Пазител на Божественото. Силата, която съхранява всичко живо. Негови символи са раковината и дискът. Лакшми – женският ипостас на Вишну. Тази образцова двойка, която е разглеждана практически като бог и богиня, е тъждествена на висшия аспект на човешката психика. Да станеш Вишну и Лакшми – това значи да бъдеш Владетел и Владетелка на Живота, въплъщение на духовно здраве и материално процъфтяване. В тантрическата йога тази двойка се стреми да въплъти и двата аспекта. Вишну „изобразява” действието на света и учи на различни начини за съхранение на висшия „Аз”, извличайки „Вълни на Блаженството” от Повелителя на Вселената, най-често Вишну е изобразяван в светло сини тонове.

 

В първоначалната си форма той си почива на многоглава змия, въплъщение на Безкрайността, която го поддържа в Космическия Океан. Казват, че Вишну се е проявил в света в девет различни инкарнации. Първото му въплъщение е било риба, след това – костенурка, змия, човек-лъв, джудже, воин, героичен победител на демоните, Вечно Младия (Кришна) и Буда (интелектуалния аспект). Десетото въплъщение – Калки, само то остава още да се прояви. То съответства на европейската представа за космическия конник от Апокалипсиса, който идва, за да унищожи непотребния свят. Древните текстове описват и много други състояния на Вишну.

 

Някои от неговите въплъщения имат по четири или шест ръце, което изразява множествеността на неговите роли в едно лице. Лакшми бива представяна в бели или червени тонове, в зависимост от чувствата й. Нейният символ е лотосов цвят в ръка. Тя също приема различни форми, умножавайки себе си, за да стане различни „съпруги” на Божествения си Възлюбен. „Паранхасана Тантра” рисува с много подробности образа на Вишну и Лакшми, на който трябва да подражава всяка двойка, стремяща се към божественото състояние.

 

 „Представяй си прекрасна градина, в която растат изпълняващи желания дървета, пълна с цветни благоухания и хармонично жужене на пчели. Представи си Вишну, който седи върху огромна птица – Гаруда, която си почива на червен лотос. Това е състоянието Вишну на червения цвят, изразяващо еротично чувство, ярко като цветовете на хибискуса и сияещо със светлината на милиони изгряващи Слънца. Той се проявява като прекрасна младост, извличаща ароматен нектар и любовно разположение. Той държи в ръцете си различни предмети, включително раковина, жезъл, лук и диск. Очите му са устремени към лицето на съпругата ми Лакшми, любовно прегърнала съпруга си. Тази Божествена двойка е заобиколена от прекрасни жени с тежки бедра и гърди, усмихващи се еротично. Движенията им са сладострастни и събират ръце във форма на лотос. Устните им са отворени, но те са занемели от обхваналата ги трепетна страст, косите и дрехите им са в безпорядък; еротизмът им е ясно изразен”.

 

Извиквайки еротично чувство, този образ, на свой ред, способства за циркулацията на жизнената енергия. Тантрическата йога учи, че ролята на жената е многовариантна, т.е. една жена може лесно да се прояви в няколко роли. Ако жената се държи като момиче, съпруга, любовница, блудница, девственица и т.н. това ще усили сексуалността на мъжа й. Това се случва основно на енергийно равнище, както биологично, така и психично. Разширението на съзнанието на жената по естествен начин създава множество образи. Мъжът по начало осъществява няколко персонажа, като този на ловеца, на героя, на съпруга, любовника или бизнесмена. Благодарение на разширението на съзнанието, той естествено концентрира тези образи в едно и също същество, което на висше Тантрическо ниво се явява йогин или прототип на Гуру.



 

Способността на жената да бъде „всички жени” – е велик източник на жизнена енергия, внасящ чувство на обновление във взаимоотношенията.

Вишну и Лакшми управляват еротичното чувство, което поддържа жизнената сила. Те, също така, управляват елемента вода, без който ние не можем да съществуваме. Еротичната възбуда предизвиква отделяне на обилен и влажен секрет, което е много важно за нашето състояние, както в материалната, така и в духовната сфери.

Сканда Пурана, индуски текст, твърди: „Всичко се ръководи от сексуалните отношения. Без сексуалната любов всички създания изчезват.“

Индуските митове разказват, че синът на Вишну и Лакшми – това е богът на Любовта и еротичната игра, съзвучен с този от европейската митология. Индийският вариант на Купидон стреля с лък, направен от цветя и пчели, стрелите му също са от цветя. Кама (богът на Любовта) е необикновено красив, тъй като Шива му е подарил вечна младост и красота. Кама въплъщава любовта на Вишну и Лакшми. Често бива изобразяват като пътешестващ на гърба на гълъб, а негови спътници са кукувицата и пчелата. Почитан е най-вече през пролетта и по време на ритуалните ухажвания. Кама Сутра, „Мелодията на Любовта“ – е неговата песен.

 

Осмата инкарнация на Вишну е известна като Кришна, - игривото дете или „Вечната Младост“ в светло син цвят. В съвременна Индия той въплъщава еротичното чувство.

Тантрическите еротични ритуали често повтарят легендите за Кришна, който играе еротични игри с Гопис (пастирките)“, стремящи се да бъдат забелязани. Гопис доят крави и избиват масло, явявайки се по този начин като символично изражение на еротичната игра в живота. Те също така олицетворяват вътрешната циркулация на емоцията по време на процеса на одухотворяване.

Кръговият еротичен танц на Кришна „Кришна-Лила“ (или „Играта на Кришна“) с прекрасните пастирки изразява както вътрешната циркулация на сексуалните енергии в психическите центрове за трансформация, така и въртенето на галактиките в макрокосмоса. Това е психо-космически символ на трансформацията на енергията в Тантрическата традиция. Танцът се развива от многоролевата природа на жената, постоянно променяща се, въртяща се около Единствения Абсолютен Бог-мъж, - вечния игрив Кришна.

 

Идеалът „Кришна-Лила“ е много популярен в съвременна Индия, независимо от тенденцията към по-сдържан религиозен модел на изразяване на чувствата. И макар че духовната чувственост на Изток е била потисната основно под влияние на мюсюлманските и християнските завоеватели, все пак в изкуството е популярен образът на пастирките, прислужващи на Кришна, а съвременните благочестиви песни изразяват страстния стремеж към освобождение чрез чувственост.


Гопис се явяват въплъщение на Лакшми, така, както Кришна е инкарнация на Вишну. Всяка пастирка заявява, че Кришна принадлежи единствено на нея; всяка раздяла с нея предизвиква страстно желание; Гописите – това са просто изтънчени образи на великата емоционална сила на еротизма. Страстното желание е съществен елемент във всички мистични трансформации. Това е и тази емоционална вълна, която може да сломи всички бариери, всички условности. Без силно желание и без чувството на „особеност“, жената не може да изрази своите многочислени образи. Тантричната Йога използва тази сексуална тайна за усилване на способността към трансцендентализъм.

 

Гописите – това са „Шакти, преизпълнени с желание“, състезаващи се помежду си в стремежа да им бъде обърнато внимание от Единствения повелител. В разказите за Кришна той се появява, за да размножи сам себе си, и, по този начин той фактически става способен на физическа близост с всички Гопис едновременно. Всяка от тях се чувства удовлетворена от това, че Кришна принадлежи единствено на нея. Не бива да наричаме Кришна неверен – той просто е чужд на условностите, отразявайки своята единна същност в точните илюзорни копия на самия себе си. Всяка пастирка е символ на една и съща Лакшми. „Кришна-Лила“ – това е мистичното изражение на Божествената Любов на Вишну и Лакшми, чрез която се очистват Гопис, символизиращи емоциите.

 

 

Традиционната любов на Изток, това е любовта между мъж и жена, предполагаща създаване на духовни плодове, благодарение на силата на семейството. Светът следва този път, запазвайки отношенията между мъжа и жената, родителите и децата, цялото семейство по линиите на предците. Това кредо е било провъзгласено в древните цивилизации на Китай и Египет. Браковете са потвърждавали законността на раждането на децата; мъжът или се развеждал с жена си, ако тя не можела да ражда, или вземал друга жена. Мъж, страдащ от полово безсили, бил считан за най-нещастния човек, доколкото той не можел да гарантира кръвно родство, действайки в интерес на своето бъдеще. Във всичките култури духовността означавала кръвни връзки, утвърждавала задълженията на децата по отношение на родителите, дори след тяхната смърт.

 

 

Съвременният материализъм е извратил разбирането на традиционната любов, без да предложи някаква достойна алтернатива. Традиционната, обусловена любов често бива разглеждана като ограничена и лишена от романтика. В съвременната западна култура липсва религиозна дейност, насочена към укрепване и усилване на значението на семейството. Осветени от векове традиции са изгубили напълно своето значение. Някога били щастливи, след години съпрузите изведнъж разбират, че трябва да се разделят: техният брачен съюз е станал безсмислен.

 

Необузданата, нетрадиционна любов, основана на чистото чувство, е непредсказуема и спонтанна. Обичайно тя е считана за незаконна, за намираща се извън пределите на социално одобрените отношения. Източният мистицизъм приписва на нетрадиционната любов потенциални възможности за постигане на трансцендентализъм. Ако енергията потече по съответните канали, тя ще доведе до Божествената Любов. И макар че нетрадиционната любов е станала почни традиционна, все пак рядко този вид взаимоотношения пожънва мистични плодове. Тантричната Йога учи, че трябва да практикуваш нетрадиционна любов заедно с традиционната, „да вземеш най-хубавото от двата свята“. Именно това отношение трябва да се развива в Изкуството на Любовта. Когато физическата близост стане предсказуема и скучна, връзките се разкъсват. В отношенията доминират недоверие и неувереност в себе  си. Тогава се постарайте да въведете  Божествените образи на Вишну и Лакшми в своя живот. Извиквайте ги в своето въображение, станете тях, стремете се да развиете култ към нетрадиционната и традиционната любов. Влизайте в многочислените роли на Кришна и Гописите. Черпете постоянно от богатите образи от митовете за Кришна, за да изясните своите еротични възможности. Всяка жена е способна да се превърне във всички Гописи; всеки мъж, в дълбините на своето същество, е Божествен Любовник, Кришна. Практическото приемане на тези древни истини осигурява жизнен път, който може да изпълни и преизпълни всичките ни очаквания. Изобщо, станете Вишну и Лакшми и се наслаждавайте на тяхната Вечна Игра.

 

Нетрадиционната любов се съгласува с пътя на неучастие в света и е свързана с космическите принципи; тя е предназначена изключително за еротични цели. Традиционната, или „възпроизвеждащата“ любов поражда безсмъртие, благодарение на безкрайната верига на потомците и съпровождащите я задължения и родови традиции. Необузданата, или „еротична“ любов ни дарява безсмъртие, благодарение на възможността за внезапно освобождение, която тя потенциално предполага.

Дурлабхасара

 

И даоистките, и тантричните еротични текстове подчертават важността на пълната хармонизация на настроенията между партньорите. Всяка принудителна физическа близост е потенциално вредна за здравето. Древет даоски текст твърди, че „Ин“ и „Ян“, женската и мъжката същност, изпитват взаимно влияние един от друг. Когато Ян не се докосва до Ин, това е тъжно, а ако Ин не достигне Ян, тя престава да бъде активна. Ако мъжът иска да се сближи с жената, а жената не изпитва такова желание, това значи, че техните сърца все още не са в хармония, и жизнената същност все още не е пробудена.

 

Даоският учител Тунг дава следния съвет за хармонизация на настроението между възлюбени:

„Той трябва да я обгръща за нежната талия и да гали нейното млечно-бяло тяло. Уединявайки се с една единствена цел и с едно сърце, те трябва да се прегръщат един-друг и да се целуват, смучейки езици, силно да се прегръщат и да се галят един-друг с уши и глава. След това следва жената да вземе неговото Нефритено Стъбло с лява ръка, докато той гали нейните Нефритени Двери с дясна. Движено от жизнената сила на женската стихия, неговото Нефритено Стъбло се възбужда; поощрявани от жизнената сила на мъжката стихия, нейните Нефритени Двери започват да изливат потоци, подобни на ручеи, стичащи се в долината. Когато настъпи този момент, се счита, че хармонизацията е достигната.“

 

Хармонизацията се постига, благодарение на нежната прелюдия; чувствата стават отзивчиви. Класическите индийски текстове говорят, че околната обстановка трябва да бъде използвана с тази цел, също както и Шестдесет и четирите Изкуства. Всички източни трактати са единодушни в твърдението, че физическата близост не бива да бъде прибързана, и че хармонизацията на настроението се случва по естествен път.

Всеки път, когато мъжът желае физическа близост, той трябва да следва определен ред на действия. Преди всичко, мъжът трябва да приведе своето настроение в хармония с настроението на жената. Само тогава неговото Нефритено Стъбло ще се повдигне.

Су Ну Чинг

 

Всеки контакт между телата може да бъде считан за разновидност на прегръдката. Тя има огромен диапазон от смислови значения – от силната дружеска прегрръдка, до страстното сплитане на ръце и крака. Това не е просто физически контакт на телата – зад него стоят желания и емоции. Всеки физически контакт на двойката може да бъде наречен прегръдка, ако ги движи любов и желание за близост. Ако партньорите се държат за ръце, преплели пръсти, можем да наречем ръцете им прегръщащи се. Кама Сутра споменава, че дори и масажът може да се счита за една от формите на прегръдката.

 

Детето получава първия си опит в любовта под формата на нежните майчински прегръдки. Без този телесен контакт, детето се чувства ограбено. Дивите животни прекарват много време във физически контакти помежду си, отърквайки се едно в друго, притискайки се едно о друго по време на сън или на игра. Този процес на „единение“, който ги свързва заедно, подпомага взаимното признание и хармонизира стадото.

 

Кама Сутра описва прекрасно разновидностите на прегръдката, съгласно индийската традиция.

 

ВИДОВЕ ПРЕГРЪДКИ

 

Заплетени лиани. Прегръдка в изправено положение, когато жената се обвива около мъжа подобно на лиана, обвиваща ствола на дърво. Тя трябва да повдигне единия си крак и да обгърне с него бедрото на мъжа, придърпвайки главата му и целувайки го.

 

Катерене по дърво. Прегръдка в изправено състояние. Мъжът стои прав, жената поставя върху него един от краката си, а с другия повдига на нивото на неговото бедро, притискайки се страстно към него. След това, обхващайки талията му с ръце, по маниера на човек, катерещ се по дърво, тя се притиска със сила към него. Тя трябва да го целува така, все едно пие Жива Вода.

 

Смес на оризово и сусамово семе. Прегръдката се изпълнява в изправено или лежащо състояние. Двойката трябва да се прегърне силно така, че ръцете и нозете за се преплетат. След това може да последва контакт на Лингам и Йони, който се поддържа определено време.

 

Смес на мляко и вода. Партньорите се прегръщат така страстно, все едно искат да се слеят един с друг. Един от партньорите обвива с ръце и крака съответните крайници на другия. Този вид прегръдка се изпълнява в изправено, седнало или легнало положение.

 

Прегръдка на бедрата. Един от любовниците притиска със сила едното или двете бедра на другия със своите бедра. Този вид прегръдка се изпълнява във всякакво положение на тялото.

 

Прегръщане на талията. Мъжът притиска страната, талията, бедрата на жената към своите. Този вид прегръдка е много приятен в седнало положение.

 

Прегръдка на гърдите. Мъжът разполага своите гръдни зърна срещу тези на жената. Този вид прегръдка изразява еротичното чувство на наслаждение.

 

Прегръдка на челата. Телата на любовниците се сливат във взаимна прегръдка така, че челата, веждите, бузите, устните, гърдите и коремите  да бъдат тясно притиснати едни към други.

 

Тези осем вида прегръдки по никакъв начин не претендират за изчертване на възможните варианти. Но те се изобразяват често в индийската живопис. Прегръдката е важна съставна част като прелюдия на любовното съединение, както и игрите, следващи след нея. Всякакви разногласия или чувство на отчуждение могат да бъдат преодолени с нежна прегръдка.

 

Отстранете всичките житейски проблеми, посредством нежно и страстно сливане на телата и душите.

 

Тези прегръдки, които се споменават в трактатите за любовта, трябва да се практикуват по време на еротичните наслаждения, ако подпомагат засилването на любовта и страстта. Когато Колелото на Любовта е приведено в движение – всичко е позволено.

 

 





...


автор: Соня Петрова - Аеиа


публикувано на: 14 април 2015 г.


















...