ВЕЩЕСТВОТО НА ЕМОЦИЯТА
То не е вещество, което можем да видим, пипнем, помиришем, вкусим или усетим.
Макар че, понякога действително можем да уловим аромата или вкуса му.
А защо не и да го видим? Нищо че това вещество не е изолирано и доказано от науката, засега.
Всеки е чувал или сам е изказвал израза: „Причерня ми пред очите!“
Това е пример за „виждане“ на веществото на емоцията.
Ние, хората, сме генератори на емоции.
Емоциите излъчват бързо своите специфични вещества. И тези „вещества“ бързо насищат околната среда.
Може всички да не сме виртуозни „четци“ на чужди мисли, но със сигурност всеки един от нас е отличен „четец“ на емоции.
На емоциите на другите. Дори тези други нищо да не казват, дори да са с каменни лица – лесно можем да усетим веществото на тяхната емоция.
Всеки е бил свидетел на следните случки от ежедневието. Седиш си например спокойно в една стая и влиза човек. Този човек е обзет от някаква емоция.
Ти моментално усещаш, дали тази емоция е добра или лоша.
Ако е добра, самият ти ще се приповдигнеш, настроението ти ще се повиши и подобри, дори можеш да усетиш допълнителни сили и енергии в себе си, които не си усещал, преди влизането на този човек в стаята.
Ако, обаче, влезлият човек е обзет от лоша емоция – ти можеш да усетиш това моментално, понякога дори като удар!
И настроението ти моментално да се срине, както и силите ти да изчезнат яко дим!
И всичко това – става за секунди и дори части от секундата ! Преди човекът да обели и дума…
Веществото на емоцията действа бързо.
Дефиниции на „емоция“ има доволно много – няма единно мнение и становище какво точно значи това. А и в настоящата публикация няма да се занимаваме с научните дисциплини и течения, разглеждащи и изследващи емоциите.
Доста изследователи твърдят, че емоцията повлиява нашето поведение, най-общо казано. Всъщност, ако е твърде силна, тя повлиява и поведението на околните, бих добавила аз.
Прякото значение на самата дума „емоция“ е – „нещо, което предизвиква движение“.
В Йога мислите биват представяни като вълни, които се генерират постоянно във веществото на ума.
Да успокоиш ума, означава да спреш мислите. Образно – да изгладиш повърхността на езерото на ума – да изчезне и най-малката вълничка, за да може Слънцето да се отрази с точност на повърхността на езерото.
Ако вълните са много – Слънцето става напълно невидимо, то не може да се отрази в езерната повърхност. Слънцето – като алегория за Бог, или Абсолюта.
Емоциите са нещо като силни, не конкретизирани мисли.
Мисли, които предизвикват поява на радост, гняв, ярост, спокойствие, и т.н.
Мисли, които са без конкретно съдържание.
Мисли, които не могат да се изкажат с думи от човешките езици.
Мисли, които се изказват с чувства, с усещания, и, разбира се, с конкретно поведение.
Именно, защото една емоция не носи езиков смисъл – е и трудно да се обясни точно „що е емоция“.
Ние, хората, можем да разберем най-вече нещата, които могат да се обяснят на някакъв понятен нам език – речеви, математически, музикален и т.н.
Но езикът на поведението – той нито е масово изучаван, нито е повсеместно познат.
Въпреки това, този хипотетичен език съществува – и емоциите пренасят именно на този „език“ информацията, която носят, и въздействат точно чрез този език.
Този език явно е някакъв вид химически език.
Нашите рецептори улавят „веществото“, което предизвиква дадена емоция – и трансформират това вещество в превод, който гласи: радост, или мъка, или гняв, или яд, или любов, или омраза, и т.н.
Като това вещество не е задължително да е вид химичен елемент, или химично съединение, познато на науката.
Знаем за феромоните – веществата, които нямат конкретен мирис и са неразпознаваеми от нашите сетива, но които биват разбирани от някои наши рецептори, когато те се срещнат с тях, и които ни карат да приемаме определен вид поведение, често без да осъзнаваме „защо“.
На този принцип действа и „веществото на емоцията“.
Какъв е начинът, който да ни помогне да бъдем винаги в равновесие, без да се лашкаме от крайна радост в крайна тъга или от крайна приповдигнатост в крайна потиснатост?
Има ли такава емоция, да я наречем условно „свръхемоция“, която, веднъж възприета и пусната в обръщение от нашия „ум“, би могла да ни поддържа в балансирано състояние на съзнанието и да ни пази от въздействието на другите „вещества на емоциите“?
Това, вероятно, не е състояние БЕЗ емоции – защото, дори да не изпитваш никаква емоция, лесно можеш да бъдеш „залян“ от веществото на нечия чужда емоция.
По същия начин, както сепията произвежда своето мастило, с което прави около себе си един огромен, тъмен отрязък от пространството, създавайки слепота у врага, и предпазвайки себе си да бъде видяна.
Ето една СЕПИЯ, която в момента НЕ Е пуснала "мастилото" си:
В случая става дума за СИЛА НА ЕМОЦИЯТА.
Дори да изпитваш радост, ако срещнеш човек, който изпитва тъга, и, ако тази тъга е по-силна от твоята радост - то ти неминуемо ще бъдеш повлиян и „заразен“ с тъга. Това, от своя страна, ще определи по-нататъшното ти поведение, както и мислите, които ще започнат да се пораждат в ума ти.
Те няма да са свързани с радост – а ще те тикат все повече и повече към тъгата.
Няма да завършвам с нещо конкретно – а просто ще повторя – за да бъдем неуязвими към вариациите на „веществото на емоцията“ – трябва да изградим в себе си тази предполагаема СВРЪХЕМОЦИЯ – която да е по-силна от всички други емоции.
Вероятно….
…
Автор: Соня Петрова – Аеиа
Публикувано на: 25 октомври 2015 г.
...
