Yoga_Online

САМИ ПРЕВЪРНАХМЕ ДУХОВНИТЕ ПРАЗНИЦИ В СРЕДСТВА ЗА ИЗКУПУВАНЕ НА ЗАЛЕЖАЛА СТОКА





Светът е такъв, какъвто ние сме си го направили.

Не някои, не единици, а всички хора, цялото Човечество.

 

Когато едно вещество не може да разтвори друго – колкото и да го насищаш с другото, то няма да го разтвори, няма да го приеме. Вземаме един обем вода, насищаме я до краен предел със сол. Водата разтваря солта. Но в даден момент този обем вода не може да разтвори повече сол и солта си остава на кристали, утаена на дъното на обема вода…

 

Духът не може да се насити с „материални“ неща. Той не ги разтваря. Той изобщо няма нужда от тях. Затова ни се струва, че сме ненаситни. Но не сме. Просто сме духовни същества. А Духът не може да бъде наситен с нещо, което не разтваря, образно казано. Може да го пълним до безкрай, но това си остава само едно оксиморонно празно пълнене. Пълниш, пълниш и все не стига. А не стига, просто защото между Духа и материалните неща няма връзка. От там и заблудата, че сме ненаситни, алчни и пр. Духът, общо казано, е Всичко. Всичкото във всеки от нас. Всичкото не може да бъде напълнено или наситено с единични неща от проявения свят.

 

Духът обича да дава, защото е Всичко. Е, това негово качество използваме, когато по празници се юрваме да купуваме „намалени“ стоки, и какви ли още не – за подаръци, за нас си, за близки, за глезене, за даване, за каквото се сетим.

 

Духът може да се нахрани, да се насити само с друг Дух… Разбира се, това пак е преносно, Духът е Един… Но нашите индивидуални Съзнания (Духове) могат да се наситят само с духовна храна, само с допир до други Съзнания. Тогава настъпва реакцията на разтваряне и евентуално насищане, което да води до удовлетворение.

 

Същевременно, обаче, имаме един парадокс. Създали сме свят, в който за ценно се счита само това, което може да бъде измерено. Измерваме с всякакви уреди, но най-вече измерваме с пари. Има безброй народни мъдрости и поговорки, както и афоризми от велики финансисти и бизнесмени, свързани с парите. „Което не може да се купи с пари, се купува с много пари.“… Т.е. достатъчно е да имаш много от тях, и Духът ти ще бъде удовлетворен, защото ще може да дава много (когато купуваш, ти даваш – даваш в замяна на нещо – така се освобождаваш от вземането, ти вземаш, но и даваш в замяна. Поддържаш баланса, не си само вземащо същество, т.е. неблагодарно. А Духът основно обича да дава). Разбира се, в тия схеми сме се опитали да измамим Духа… И, отново разбира се, не сме успели. Защото нещата, от „областта на Духа“, не могат да бъдат купени с пари – не за друго, а просто защото те са неизмерими, не можеш да ги измериш с линийка, нито с кантар, няма как да ги видиш нито с микроскоп, нито с телескоп или спектроскоп – и с пари не можеш да ги измериш…. Затова и нито могат да се купят, нито да се продадат. И тук Човекът е бил поставен в безизходица. Той търси начин да нахрани своя Дух, търси ценности, но няма как да се сдобие с тях в свят, в който всичко ценно трябва да може да бъде измерено. Получава се един омагьосан кръг, в който се въртим постоянно, и в тази вечна въртележка не се чувстваме по-щастливи, нито по-удовлетворени, колкото и да се въртим…

 

Разбира се, няма нищо лошо в това търговията да върви, както и шоу-бизнесът, свързан с празниците, както и какво ли още не. Като не можем да дадем и получим духовни неща, поне да подпомогнем прекия живот на хората, на ближните, на света със своята лепта за ненужни ни стоки, представления, забавления и пр. Това е свързано с още един парадокс на нашия свят – търсим всичко навън, отвън – очакваме и сме убедени, че само отвън можем да получим нещо, което нямаме… Празникът не го намираме вътре – търсим го навън. Търсим го на хиляди километри от родния си дом – ако ползваме туристически оферти за Коледа и Нова година, например… И не можем да се наситим и да получим духовно удовлетворение от тези неща – вероятно защото външното е продукт на Духа и на него изобщо не му трябват негови продукти – той иска да познае самия себе си. А това става само чрез навлизане навътре.

 

Автор: Соня Петрова – Аеиа

 

Публикувано на: 23 декември 2015г.


...