КРИВОРАЗБРАНАТА САМОДОСТАТЪЧНОСТ ИЛИ ДА ОБИЧАШ ДРУГИГО НЕ Е НУЖДА, А СПОСОБНОСТ
В наше време е модерно „да обичаш себе си“, да се научиш да се самообичаш.
Стане ли дума за любов между двама души, занимаващите се с въпроса винаги подчертават, че, ако не обичаш себе си, ти не би могъл да обичаш другиго.
И някак тези призиви и подтици към „самообичане“ постепенно заляха и завзеха информационното пространство и, в кръга на шегата, но не само, светът на хората постепенно започна да се превръща в група от самотни, необичани хора, които, обаче, твърдо и непреклонно обичат себе си.
Тъжна, но и смешна картинка.
Някак неусетно това - да си сам и необичан от друг човек/човеци - се превърна в тъждествено на това да си силен и самодостатъчен.
Човечеството, макар и пресилено казано, се превръща в група сами, силни, самообичащи се, не обичащи никого и не обичани от никого другиго човеци.
Каква е тази любов?
Със сигурност не е любов между двама, нито между трима и повече.
Някак като че ли си самовнушихме, че сме родени необичащи себе си и неприемащи себе си и трябва задължително да станем такива.
Преди да тръгнем да обичаме когото и да било другиго.
А всъщност, много е вероятно да си имаме и винаги да сме си имали любовта към себе си по рождение, дори априори, още много преди раждането си.
Казват – аз съм цялостен, обичам себе си, нямам нужда да обичам другиго, нито пък друг да ме обича…
Но цялостността предполага да притежаваш различни способности – а не нужди.
Защо пък да не разгледаме нещата така:
да обичаш друго същество, различно от себе си, всъщност да е способност.
И, вероятно, то Е способност.
Когато обичаш, защото имаш нужда – тогава ти, може би, наистина не си цялостен.
Такъв си, ако обичаш, защото просто можеш и искаш.
Крилатата фраза от известния български филм – „едно е да искаш, друго е да можеш, а трето и четвърто – да го направиш“ пасва идеално на описанието за цялостна личност.
Цялостната личност обича себе си, но способността ѝ за обичане не е ограничена само до самообичане, а може да се насочва и към други, има достатъчно капацитет за обичане и на други, казано с други думи.
Както да обичаш себе си е видимо една способност, а не нужда, така да обичаш и друго същество също е способност.
Разбира се, любовта между двама е една неразгадана мистерия.
Няма единни рецепти как тя да се случи, как да се приготви или предизвика.
Тя или се случва, или не.
Като заспиването или медитацията – с насилие не можеш да ги предизвикаш.
Схематично и много опростено, любовта между двама може да се представи като една тайнствена и действена алхимична реакция.
За да се извърши тя, е необходимо да се срещнат ДВАМА ЦЯЛОСТНИ ЧОВЕЦИ, чиято цялостност предполага наличие и у двете страни на СПОСОБНОСТ ДА ОБИЧАТ ДРУГИГО, и отсъствие на НУЖДА ЗА СЪЩОТО.
Разбира се, това не е достатъчно условие – можеш да си цялостен и да срещаш хиляди цялостни хора, притежаващи тази способност - и реакцията пак да не стане.
Огънят, образно казано, и в природата не се пали току-така и под път и над път – трябва да има „кой“ или „какво“ да предизвика първата искра.
Но това вече е друга тема и излиза от рамките на настоящата публикация.
…
Автор: Соня Петрова – Аеиа
Публикувано на: 23 февруари 2016 г.
...
