СТРАХЪТ СЪЗДАВА ИРАЦИОНАЛНА И НЕРЕАЛНА МАТРИЦА
Която изглежда като нещо напълно реално и съществуващо, и често ни държи в несъществуващите си окови, от което страдаме единствено самите ние.
В една от книгите по Юнгианска психология попаднах на интересен и показателен случай. Един човек ходел на психотерапия, поради следния си проблем: той бил военен и началникът му бил ужасен човек, нетърпящ възражения и основното: този шеф се държал много зле с всичките си подчинени. Така да се каже – държал се „кастриращо“ към всичките си, не малко на брой, подчинени. А те, от своя страна, си умирали да го убият по най-жесток начин, но това били само лични щения – никой не смеел да се опълчи на този началник – нито с думи, нито с действия.
И нашият човек си продължавал да се подлага на психотерапия, доста дълго време – но нямало ефект – проблемите с лошия началник продължавали.
Докато един ден… Лекуваният не споделил следното: на поредното съвещание началникът пак си показал рогата (несправедливо, разбира се). Нашият човек не издържал! Не успял да си сдържи нервите. Станал, развикал се на шефа, тряснал документацията в лицето му, и после, под смаяните погледи на всички, включително и на началника, напуснал съвещанието, тряскайки вратата след себе си.
Всички, включително и нашият човек, били убедени, че с него е свършено – т.е. че ще бъде уволнен и кариерата му ще бъде прекъсната безвъзвратно.
Но… Станало нещо съвсем друго. Началникът го поканил у дома си на гости… Там му казал, че той е истински мъж, че е възхитен от него и че уважава само такива хора.
От тогава нашият човек престанал да има нужда от психотерапия, и, подразбира се, отношенията му с началника преминали на съвсем различно ниво.
…
Всъщност, този случай показва и друго: макар на нашия човек да му се е искало не да крещи и трещи, а направо да удари с все сила началника, той, все пак, се е сдържал и е ползвал само думи, само слово. Е, тряскането на документация и врата си е действие, но то не е навредило физически на нито един от участващите хора. Т.е. – понякога дори огромни на вид проблеми могат да се решат по оптимален начин единствено и само с думи. Думите, езикът, словото ни помагат да излезем от ситуацията с чисти ръце и чисто сърце – казано с други думи. Или – понякога, колкото и да не ни се вярва, само една дума ни дели от желаното освобождение или от намирането на идеалното решение. Словото наистина е по-силно от меча – с меч не можеш да разбиеш една несъществуваща, но силна матрица, която те държи в лапите си. Със слово – можеш!
…
Автор: Соня Петрова – Аеиа
Публикувано на: 25 февруари 2016 г.
...
