Yoga_Online

ДА СЕ РОДИШ – ДА НАВЛЕЗЕШ ВЪВ ВЕЧНОСТТА

Eternity




Мъдреците казват, че не би трябвало да се страхуваш, когато умираш – по-логично било да те е страх, когато се раждаш.

Въпреки това, всички родени си имат и си култивират грижливо своя основен страх, от който произлизат всички други страхове: страхът от смъртта. Не помним, че сме плакали, когато сме се раждали. Изобщо дори не помним раждането си. Разбира се, тези спомени и преживявания могат да бъдат изкарани по един или друг начин на върха на айсберга, т.е. да станат видими за обикновеното ни съзнание, но не това е темата на настоящата статия. Темата е: благословеният с раждане има шанс да навлезе наново във вечността.

 

Основното убеждение, което битува навсякъде е, че във вечността се навлиза, когато преминеш Портала на Смъртта, т.е. когато умреш. Тук няма да обсъждаме никакви убеждения, а просто ще представим една възможна позиция, свързана с дуализма живот-смърт. Тези две неща са едно цяло, едното не може да съществува без другото, и обратно – като лице и гръб на човек, като ези и тура на монета.

 

В една от книгите на Р.А.Уилсън е разказана древна шумерска легенда. Ето я, преразказана:

 

Богинята Ищар отчаяно тъжала за своя любим – Тамуз, богът на пролетта, - който бил умрял и след смъртта му на земята се било възцарило тъжно и мрачно време. Ищар решила да последва любимия си до преддверието на Вечността, предизвиквайки с това си действие Демоните, които пазели Портите на Времето.

 

На първата Порта пазителите принудили Ищар да остави сандалите си. Това, според мъдрите, значело да се откаже от Волята си.

 

На втората Порта богинята трябвало да остави скъпоценните си гривни за глезени – което, според мъдрите, значело отказ от Егото.

 

На третата Порта демоните-пазители накарали Ищар да се откаже от робата си. Това бил един от най-трудните откази, защото означавал да се откажеш от самия Разум.

 

На четвъртата Порта Ищар оставила златния си сутиен, което, според тълкувателите е да се откажеш от Сексуалната роля.

 

На петата Порта богинята се разделила с огърлицата си – това значело отказ от възторга на Просветлението.

 

На шестата Порта Ищар оставила обеците си – отказ от Магията.

На Седмата – и последна – Порта богинята Ищар оставила своята хилядолистна корона, което значело – отказ от Божествеността.

 

Само по този начин – напълно гола – Ищар можела да навлезе във Вечността.

 

 

Тази легенда много напомня раждането на всеки един човек тук, на Земята. Когато се раждаш, не носиш нищо със себе си отпреди. Придобиваш го в течение на живота си. После пак трябва да го оставиш и да продължиш нататък.

 

 

Автор: Соня Петрова – Аеиа

 

Публикувано на: 21 март 2016 г.













...