Yoga_Online

СЛУЧАЙНИТЕ СЪВПАДЕНИЯ – ИГРА МЕЖДУ ЛИЧНИЯ И КОСМИЧЕСКИЯ РАЗУМ





СИНХРОННОСТИ – НАЧИН НА УПОТРЕБА

 

 

Вселената не е мъртва, безумна и безсъзнателна материя – това отдавна не е тайна за никого. Безброй пораснали Деца си спомнят, как от малки са забелязвали, че ако си помислят ненадейно за нещо, после бързо им се е случвало да видят или чуят отново за същото нещо, и отново – напълно неочаквано и от изцяло неподозирани места и източници. Например – мислиш за даден литературен герой, и в същото време чуваш, че по радиото казват точно неговото име. Или изведнъж си се сетил да си пееш някаква песен, и почти веднага след това погледът ти попада на надпис (на книга, вестник, реклама), който съдържа думи от песента или е с подобен на нея смисъл. Да не говорим за синхронностите, които са вид предсказания – сещаш се уж от нищото за даден близък човек, и той след малко ти звъни, и ти знаеш още от звъна, че това е той – а не сте се виждали и чували от години. Последното се случваше често и в „ерата“ на недостиг на комуникации – когато нямаше Интернет, а домашните телефони бяха рядкост...

 

Съвременната концепция за синхронностите ги определя като събития, в които твоето Съзнание „бърка“ в Непроявеното и „вади“ от него напълно материални неща в Проявеното, в „обикновената“, непосредствена действителност.

 

Интересно е, че синхронности се случват, не защото някой очаква да се случат – както споменах по-горе, човек забелязва тези явления от ранна детска възраст, т.е., когато все още не е запознат с Юнгианската психология, нито с шамански, йогийски, тантристки и прочие Традиции. Просто когато пораснеш, разбираш, че това явление, което си считал за магическа закономерност, е наблюдавано и описвано откакто свят светува от най-различни хора, живели на различни места, в различни времена и в различни социално-културни области. И ти става приятно.

 

Разбира се, няма и не може да има еднозначна рецепта и упътване за начина на употреба на синхронностите. Най-общо може да се каже, че когато човек забележи, че тези явления зачестяват, той е добре да си даде сметка, че съзнанието му се е разширило, излязло е от обичайното си, стандартно русло – и, ако има нужда и желание, - да се възползва от това. Как би могло да стане това – тук е индивидуалният момент, който е различен за всеки един отделен човек. Затова и не може да има единна рецепта. Някои хора ще успеят да „влязат в играта“, т.е. ще разчетат правилно посланията на Непроявеното, и ще ги осъществят в своята реалност; други ще си останат с убеждението, че това са просто забавни и странни съвпадения – и до тук.

 

Ето няколко интересни случки, илюстриращи тези феномени, описани от Станислав Гроф в книгата му „Когато невъзможното се случва“:

 

Карл Густав Юнг разказва една много забавна история, споделена от известния френски астроном Фламарион – историята за господин Дешан и един специален сливов пудинг. Като дете Дешан бил почерпен с този прекрасен сладкиш от господин Фонгибу. В следващите десет години той нямал щастието да опита отново този деликатес, докато един ден най-неочаквано не видял същия пудинг в менюто на парижки ресторант. Поръчал си порция от него, но се оказало, че последното парче вече било доставено на и изядено от господин Фонгибу, който по някаква невероятна случайност бил в същия ресторант точно по това време!

 

Доста години по-късно господин Дешан бил поканен на парти, където въпросният пудинг бил сервиран като специалитет. Докато похапвал от него, забелязал, че единственото нещо, което липсвало, бил господин Фонгибу, който го бил запознал с този деликатес и освен това присъствал при втората му среща с пудинга в парижкия ресторант. В същия момент звънецът на вратата иззвънял и влязъл възрастен мъж с объркано изражение на лицето. Бил господин Фонгибу, който се натъкнал на партито по погрешка, тъй като му били дали грешен адрес на мястото, където отивал.

 

Съществуването на такива невероятни съвпадения трудно се съгласува с развитото от материалистичната наука разбиране за вселената, което описва света като поредица от причини и следствия. А вероятността подобни събития да са случайни е толкова нищожна, че тя не може да се разглежда като сериозно обяснение. Много по-лесно е да си представим, че те носят дълбок смисъл и са резултат от творческата игра на космическия разум. Такова тълкуване е особено приемливо, когато събитията съдържат и хумористичен елемент, както е в повечето ситуации. Въпреки че подобни съвпадения са изключително интересни сами по себе си, работата на К.Г.Юнг добавя ново, вълнуващо измерение към този предизвикателен, аномален феномен.

 

Случаите, описани от Камерер и Фламарион, съдържат крайно непривични съвпадения, а в историята със сливовия пудинг има и доза хумор. И двете случки обаче се развиват съвсем реално в света на материята. Според наблюденията на доктор  Юнг този любопитен феномен притежава още едно поразително измерение. Той разказва за многобройни примери, наречени от него „синхроничности” – забележителни съвпадения, при които различни събития от видимата действителност се свързват смислово с вътрешни преживявания като сънища и видения. Юнг дефинира синхроничността като „едновременни проявления на психически състояния с едно или повече външни събития, които се явяват смислено, паралелно съответствие на моментното субективно състояние”. Подобни ситуации показват, че нашата психика може да влезе в игриво взаимодействие с това, което назоваваме „материален свят”. Фактът, че те са възможни, практически размива границите между субективната и обективната реалност.

 

Изучавайки усърдно явлението, Юнг се запалил и по разработките на квантово-релативистичната физика и по коренно новия светоглед, към който тя насочва вниманието. Той провеждал продължителен обмен на идеи с Волфганг Паули, един от основоположниците на квантовата физика, негов клиент и личен приятел. Под ръководството на Паули, Юнг се запознал с революционните концепции на съвременната физика, както и с предизвикателствата, които тя отправя към науката с нейното дотогавашно детерминистично мислене и линейна каузалност. Юнг виждал и съзнавал, че неговите наблюдения са много по-правдоподобни и приемливи в контекста на новозараждащата се представа за реалността. Допълнителна подкрепа идеите на Юнг получили и от Алберт Айнщайн, който по време на лична среща го окуражил в търсенията му, относно концепцията за синхроничността, тъй като тя напълно съответствала на новаторските открития във физиката. Към края на живота си Карл Густав Юнг дотолкова се убедил във важността на ролята, която синхроничността играе в естествения ход на нещата, че започнал да я използва като ръководен принцип в ежедневието си.

 

Най-известната от многото синхроничности в собствения живот на Юнг се случила по време на терапевтичен сеанс с негова клиентка, която се съпротивлявала силно на психотерапията, на интерпретациите на доктор Юнг и на идеята му за трансперсоналните реалности. Веднъж, по време на анализ на един от нейните сънища, в който се появил златен скарабей, терапията стигнала до задънена улица. Тогава Юнг ненадейно чул нещо да се блъска в прозореца. Отишъл да провери какво става и открил на перваза бляскав бръмбар златка, който се опитвал да влезе в стаята. Насекомото било рядък екземпляр, най-близката аналогия на златен скарабей, съществуваща по онези географски ширини. Подобно нещо му се случвало за пръв път. Юнг отворил прозореца, внесъл бръмбара вътре и го показал на клиентката. Тази невероятна синхронност довела до важен и благоприятен обрат в терапията на жената.

 

(Преразказано от книгата на д-р Станислав Гроф „Когато невъзможното се случва”)

...

 

Една от най-фрапиращите изяви на синхронността се проявява тогава, когато някое привидно случайно събитие, те довежда до цел, която целиш отдавна, но все не можеш да я достигнеш. Ще дам един личен пример: имах намерение да постигна цел, за постигането на която ми трябваше съдействие на различни хора. Хората, с които работех, бяха опитни и лоялни специалисти в областта си, но нещата буксуваха в продължение на повече от година. Аз знаех, че някъде бъркам, знаех, че това не са хората, които биха могли да ми помогнат, и дори на няколко пъти ги сменях, насочвах се към други – но отново знаех, че доникъде няма да стигна, че някак не улучвам правилните помощници... Докато един ден не ми се наложи да потърся по телефона един от сътрудниците по време на летните отпуски. Оказа се, че е в почивка и че го замества друг. Точно този, заместващият, беше човекът, който стана основен двигател на работата и точно благодарение на него, впоследствие целта бе постигната за по-малко от два месеца! И най-интересното –още с първите думи по телефона, аз някак знаех, че – ДА! ТОВА Е ЧОВЕКЪТ! Без изобщо да го познавам и да сме се виждали някога. Тези моменти не могат да се сбъркат. Доктор Джон Лили нарича тези неща – работа на Космическата Централа по Съвпаденията. Когато тази Централа заработи, човек усеща и знае, че е попаднал в правилния път, колкото и да се е лутал преди това.

 

...

 

Автор: Соня Петрова – Аеиа

 

Публикувано на: 8 април 2016 г.






ПОДОБНИ СТАТИИ:



21 ИНТЕРЕСНИ ФАКТА ОТ ПСИХОЛОГИЯТА



СИНХРОНИЧНОСТ И КУНДАЛИНИ: ЗАЩО ТРЯБВА ДА СЕ МОЛИМ САМО ЗА ВЪЗВИШЕНИ НЕЩА



АКО НЯКОЙ СЕ ДРАЗНИ ОТ ВАС ИЛИ ПРЕКАЛЕНО ВИ БОГОТВОРИ: НЕ ВЛИЗАЙТЕ В НЕГОВИЯ КАЛЪП – НЯМА ДА УСПЕЕТЕ!




КВАНТОВИЯТ АЗ - СВОБОДА И КРЕАТИВНОСТ




ДОКАЗАТЕЛСТВО ЗА БЕЗГРАНИЧНОСТТА НА ЛИЧНОТО НИ СЪЗНАНИЕ




НЕПРИЗНАТИЯТ, НО ДЕЙСТВАЩ ПРИНЦИП: ОТКАЖИ СЕ ОТ ТОВА, КОЕТО ИСКАШ – И ЩЕ ГО ПОЛУЧИШ!




УИЛСЪН: ЗА ГИБЕЛНИЯ ПАРАКЛИС, СИНХРОННОСТИТЕ, ИЛЮМИНАТИТЕ, ИЗВЪНЗЕМНИТЕ, СИРИУС И Т.Н.




СИЛАТА НА МИСЪЛТА: НАЙ-ГОЛЯМАТА ТАЙНА

 

 





...