РЪКОВОДСТВО ЗА ПРОБУЖДАНЕ НА СПЯЩИТЕ БОГОВЕ

Будност, пробуждане, спящи богове




БУДНОСТТА Е ВСИЧКО. Спящите мислят, че са будни и че са човеци, които живеят живота си, а не знаят, че са заспали богове.

 

 

Откъс от романа на Густав Майринк „Зеленото лице“:

 

 

Ключът, който ще ни направи властелини на своята вътрешна природа, ръждясва от времената на потопа. Той се нарича будност. Будността – това е всичко.

 

Човекът е твърдо убеден, че е буден, но в действителност той е попаднал в мрежите на съня, изплетени от самия него. Колкото по-плътна е тази мрежа, толкова по-силно царува сънят. Заплетените в нейните гънки, това са спящите, които вървят през живота, безразлични и без мисъл, като стадо добитък, водено към кланицата.

 

Спящите виждат света през мрежата, те забелязват само лъжливите отвори, постъпват според това и не знаят, че вижданите от тях картини, са само безсмислени откъси от огромното цяло. Ти, може би, мислиш, че тези, които виждат сънища, са фантасти и поети; не, това са неуморимите труженици на света, това са тези, които ги гризе безумният стремеж да действат. Те приличат на противни трудолюбиви бръмбари, пълзящи по отвесна тръба, за да се доберат някъде нагоре. Те казват, че са будни, но това, което те считат за живот, в действителност е само сън, изцяло предопределен в своите детайли от по-рано и неподвластен на тяхната воля. Може би има все още и такива хора, които знаят, че спят, пионери, напредващи към крепостните стени, зад които се крие вечно будното „Аз“, - ясновидци, такива като Декарт, Шопенхауер, Кант. Но те не разполагат с оръжието за превземане на тази крепост, и техният призив за бой няма да разбуди спящите.

 

Будността – това е всичко.

 

Първата стъпка към тази цел е толкова проста, че може да я направи всяко дете. Само този, чийто мозък е поразен, е забравил как се ходи и остава парализиран на два крака, защото не иска да използва костите, наследени от предшествениците.

 

Будността е всичко. Бъди буден във всичко, което правиш! Не се мисли за вече  пробуден. Не, ти спиш и виждаш сънища. Събери всичките си сили и накарай това чувство да протече по тялото ти само за един миг: сега съм буден! Ако това ти се удаде, ти моментално ще узнаеш, че състоянието, в което си се намирал преди това, е било дрямка и сън. Това е първата неуверена крачка по дългия път, водещ от робството до всемогъществото.

 

Придвижвай се по този начин напред: от пробуждане към пробуждане. Няма такава неприятна мисъл, която да не можеш да изгониш по този начин. Тя ще остане назад и няма да може повече да те настигне. Ти ще се възвисиш над нея, както короната на дървото се издига над сухите клонки.

 

Всяка болка ще отлети от теб, - като мъртви листа, - когато тази будност обхване по същия начин и твоето тяло. Ледените вани на брамините, нощните бдения на последователите на Буда и на християнските аскети, самоизтезанията на индийските факири – всичко това не е нещо различно от застинали обреди, показващи това, че тук някога се е възвисявал храмът на тези, които са се стремили към будност.

 

Прочети свещените писания на всички народи по Земята. През всяко от тях преминава червената нишка на скритата наука за будността. Това е стълбата на Яков, която заедно с Ангела Господен побеждава всяка „нощ“ до тогава, докато не настъпи пълната победа на „деня“.

 

Ако искаш да победиш смъртта, ти трябва да се качваш по стъпалата на пробуждането. Вече най-ниската степен се нарича гений. Как трябва да наричаме висшите степени? Те остават неизвестни за тълпата и се считат за легенди. Но считаха за легенда и историята на Троя, до тогава, докато не се намери човек, достатъчно силен да започне разкопки в самия себе си.

 

Първият  враг, когото ще срещнеш по пътя на пробуждането, ще бъде твоето собствено тяло. То ще се бори с теб до първи петли. Но, ако ти видиш деня на вечната будност, който ще те отдели от сомнамбулите, считащи себе си за човеци и не знаещи, че са спящи богове, - тогава сънят на твоето тяло също ще изчезне, и Вселената ще ти се подчини. Тогава ще можеш да извършваш чудеса, ако поискаш, и повече няма да си принуден да чакаш като смирен роб, кога жестокият лъжлив бог ще се окаже така любезен да те затрупа с подаръци или да ти отреже главата.

 

Щастието на доброто вярно куче – да служи вярно на господаря – естествено, няма да съществува повече за тебе, но бъди искрен със самия себе си: ще поискаш ли сега да се смениш със своето куче? Не се страхувай, че няма да постигнеш целта в този живот. Намерилият този път, винаги ще се върне в света, притежавайки такава вътрешна зрялост, която ще му позволи да продължи своята работа. Той отново ще се роди в качеството на „гений“.

 

Пътечката, която ти показвам, е осеяна със странни събития: мъртвите, които си познавал, ще станат и ще ти заговорят! Това не са само образи! Светещи силуети ще ти се явят и ще те благословят. Това са само образи, форми, събудени от твоето тяло, което, под влиянието на твоята преобразена воля, ще умре от магическа смърт и ще стане дух – както леда, подпален от огън, се превръща в пара.

 

Когато се избавиш от трупа вътре в себе си, само тогава ще можеш да кажеш: сега сънят си отиде от мен завинаги. Тогава ще стане чудо, в което хората няма да могат да повярват, защото, излъгани от своите сетива, те няма да разберат, че материя и сила – това е едно и също нещо, и дори да те погребат, в твоят гроб няма да се намери труп.

 

Само тогава ти ще успееш да различиш кое е действителност и кое – привидност. Този, когото ще срещнеш, е само и единствено един от тези, които са следвали същия този път до тебе.

 

Всички останали са сенки. До този момент ти не знаеш, дали си най-щастливото или най-нещастното създание. Но не се страхувай от нищо. Нито един от тези, които са стъпили на пътеката на будността, - дори да се е отклонил от нея, - няма да бъде изоставен от своите наставници.

 

Искам да ти кажа знака, по който ще можеш да узнаеш реалност или привидение виждаш пред себе си: ако то се приближава към теб, и ако твоето съзнание е смутено, ако то принадлежи към външния свят, ако е неопределено или изчезва, - пази се! Внимавай! Привидението – това е само част от самия теб. Ако не разбереш това, то това е само един безплоден призрак, крадец, крадящ от теб част от твоя живот.

 

Крадците, крадящи душевни сили, са по-лоши от крадците на реалния свят. Те те увличат като блатни огньове в тресавището на лъжливите надежди, за да те захвърлят сам в мрака и да изчезнат завинаги. Не позволявай да те ослепи никое чудо, което те извършват за теб, не позволявай на никоя тяхна клетва да те ослепи, на никое тяхно пророчество, дори то да се осъществи; те са твои смъртни врагове, изгонени от ада на собственото ти тяло, с които ти се бориш за власт.

 

Знай, че чудните сили, с които те разполагат – това са твоите собствени сили. Те не могат да живеят извън твоя живот, но, ако ти ги победиш, те ще станат неми и усърдни оръдия, които ти ще успееш да използваш за постигане на целите си.

 

Броят на техните жертви сред хората е огромен. Прочети историите на визионерите и сектантите и ще разбереш, че пътеката, по която вървиш, е осеяна с трупове.

 

Човечеството несъзнателно е издигнало срещу тях стена – наречена „материализъм“. Тази стена е нерушима защита, тя е образ на тялото, но тя също е и стена на затвор, която пречи на погледа ти.

 

Днес тя е разрушена, и фениксът на вътрешния живот е възкръснал от пепелта, в която той дълго лежа като мъртъв, но хвърчилата на другия свят вече започват да стават криле. Ето защо ти трябва да бъдеш внимателен. Везните, на които ще поставиш своето съзнание, ще ти покажат кога можеш да се довериш на тези привидения. Колкото по-будно е твоето съзнание, толкова повече везните ще се наклонят в твоя полза.

 

Ако наставникът, брат от другия, духовния свят, поиска да ти се яви, той ще го направи, без да ограбва твоето съзнание. Ти ще можеш да го пипнеш, като Тома Неверни.

 

Лесно можеш да избегнеш привиденията и свързаните с тях опасности. Просто трябва да се държиш като обикновен човек. Но какво ще спечелиш от това? Ти ще останеш в тъмницата на своето тяло, докато палачът-смърт не те изведе на ешафода.

 

Желанието на смъртните да видят свръхестествени същества – това е мрак, който събужда дори призраците от ада, защото това желание е нечисто, защото то е много повече алчност в огромен размер, отколкото желание, понеже в такива случаи човек иска по някакъв начин „да вземе“, вместо да се научи „да дава“.

 

Всички, които считат Земята за затвор, всички набожни хора, молещи за освобождение, без сами да го осъзнават, извикват към света призраци. Прави го и ти това! Но съзнателно.

 

За тези, които го правят безсъзнателно – съществува ли невидима ръка, можеща да ги изведе от блатото, в което са затънали? АЗ вярвам в това.

 

Когато по пътя си ти преминеш през царството на призраците, то ще узнаеш постепенно, че те – това са просто мисли, които можеш да видиш с очите си. Ето защо те ти приличат на твои творения и едновременно с това са ти чужди, защото езикът на формите е различен от езика на мозъка.

 

 

Тогава ще настъпи моментът на извършване на преобразяването: обкръжаващите те хора ще се превърнат в призраци. Всички, които си обичал, ще се превърнат изведнъж в маски. Дори твоето собствено тяло. Невъзможно е да си представиш по-ужасна самота от самотата на отшелника в пустинята, неспособен да намери извор и умиращ от жажда.

 

Всичко, което ти казвам тук, се намира в книгите на набожните хора от всички народи: второто пришествие, будността, победата над тялото и самотата. Но между нас и тези  набожни хора има непреодолима пропаст. Те вярват, че наближава денят, когато добрите ще влязат в рая, а злите ще бъдат хвърлени в ада. Ние знаем, че ще дойде време, когато мнозина ще се пробудят и ще бъдат отделени от спящите, не можещи да разберат, какво значи думата „будност“. Ние знаем, че няма добро и зло, а има само истинно и неистинно. Те мислят, че да си буден, това значи да държиш сетивата си усещащи и очите си отворени през нощта, за да можеш да се молиш. Ние знаем, че будността – това е пробуждането на нашето безсмъртно „Аз и че безсънието на тялото – е негово естествено следствие. Те вярват, че тялото трябва да се пренебрегва и презира, защото то е грешно. Ние знаем, че няма грях: тялото е началото на нашите действия, и ние сме се спуснали на Земята, за да го превърнем в дух. Те вярват, че трябва да живеем в самота със своето тяло, за да очистим духа си. Ние знаем, че първо духът трябва да остане в самота, за да преобрази тялото.

 

Единствено на самия теб ти се предоставя избора на път – нашият или техният. Ти трябва да действаш в съответствие със своята собствена воля.

 

Аз нямам право да те съветвам. По-полезно е да откъснеш от дървото суров плод по свое собствено решение, отколкото зрял – по съвета на друг.

 

Но не постъпвай като многото, знаещи, че е написано: познавайте всичко, но запазвайте само най-доброто. Трябва да се напредва, непознавайки нищо, но запазвайки първото впечатление.

 

...

 

Превод: Соня Петрова – Аеиа

 

Публикувано на: 9 април 2016 г.










...