ЗА ИНТУИЦИЯТА И СПОСОБНОСТТА ДА РАЗГОВАРЯМЕ С ЖИВОТНИТЕ

От безброй много години хората са установили, че има два начина за познаване на Реалността – символен и директен.
Символният е тогава, когато „разкъсваме” Вселената на наблюдател и наблюдавано, или – с други думи – когато правим карта на реалността, посредством думи, образи и т.н.
Символният начин на познание се нарича още дуалистичен – поради това, че той де факто създава две вселени от една, както образно го описват някои велики учени. Посредством символния начин на опознаване на реалността ние никога не можем „да преживеем” истинската реалност – преживяваме само нейната карта, и често объркваме картата с територията, приемайки картата за напълно реална територия.
Директният начин на познаване на Реалността - наричан още интуитивен, непонятиен и т.н. – е когато преживяваме реалността, без помощта на думи, образи и други символи, а пряко.
Този начин се нарича още недуалистичен, защото при него наблюдател и наблюдавано, субект и обект са фактически едно – няма го изкуственото разделение между тях, което е задължително за символния начин.
Ето един цитат от Кен Уилбър, свързан с горното:
„В символните карти сами по себе си няма нищо особено вредно или подвеждащо – те имат огромна практическа стойност и са до голяма степен незаменими в цивилизованото общество. Както отбелязва Шрьодингер, проблемът възниква в момента, в който забравим, че картата не е действителната територия, в момента, в който объркаме нашите символи за реалността със самата реалност.
Реалността, така да се каже, лежи „отвъд” или „зад” неясните символи, които, в най-добрия случай, са копия от втора ръка. Когато не осъзнава това, човек се залутва в света на празните абстракции, като мисли единствено за символите на символите на символите на нищото и въобще не се докосва до реалността. Физикът сър Джеймс Джийнс обяснява:
„Както показва съвременната физика, всички предишни физически системи, от Нютоновата механика до квантовата теория, правят грешката да отъждествяват външността с реалността; те приковават вниманието си към стените на пещерата, без дори да осъзнават по-дълбоката реалност отвъд тях.”
По-нататък Уилбър продължава с това, че подходът на „по-дълбоката реалност“ означава да се открие съществуването на територия, от която произлизат всички наши карти.
И това е точката, от която се появява и трудността, тъй като въпросът не е да се разработи по-подробна, по-научна, по-автентична или по-прецизна символна карта, а по-скоро да се открие подход към „истинската територия“, която да замести използването на каквито и да било карти, поне временно.
Защото, ако единственото научно признато знание е символното знание, то ние много скоро ще разполагаме само с карти за картите за картите, и изцяло ще сме забравили и дори изгубили територията, - истинската, реалната територия, - което е било първоначалната цел на нашето изследване.
В този случай дуалистично-символното знание няма да ни бъде от полза, защото за целта имаме нужда от несимволно, недуалистично знание, или, както казва Едингтън: „от вътрешно знание за реалността отвъд научните символи.“
Основното прозрение в работите на Хайзенберг, Шрьодингер и Айнщайн е, че същността на реалността е такава, че наблюдателят и събитието, субектът и обектът, познаващият и познаваното са неделими – продължава Уилбър.
Ако искаме да вникнем в това, то на нас ни е необходим някакъв начин на познаване, който по същността си да бъде неделим от това, което познава. Точно този недуалистичен метод на познаване има предвид Шрьодингер, когато заявява:
„Светът се дава само веднъж. Нищо не отразява. Оригиналът и неговият огледален образ са идентични.“.
А на друго място казва:
„Всичко това, (т.е. западната философия) бе казано от гледна точка на приетото по онова време разделение между субект и обект. Макар че трябва да го приемем във всекидневния си живот за „практическо удобство“, ние, според мен, сме длъжни да го изоставим във философската мисъл.“
Физиците са открили и описали два основни начина на познаване:
Единият, наречен символен или дедуктивен, или още – дуалистично знание, или карта;
Другият, наречен вътрешен или директен, или недуалистично знание.
Видно е, че науката започва като цяло единствено със символното, дуалистично познание по карта, като насочва вниманието върху „сенките“.
Но в резултат на големия съвременен напредък във физиката, този начин на познаване, - или поне част от него – се оказа неприложим за „познаването на Реалното“.
Именно тази неприложимост принуждава много физици да се насочат към втория, или вътрешния начин на познаване, или поне да предвидят нуждата от такъв вид знание.
По-нататък Уилбър се насочва отвъд чисто физическата, научна реалност – защото двата начина на познаване на реалността са всеобщи, или, с други думи – те са били осъзнавани, под една или друга форма, по различно време и на различни места през цялата позната ни човешка история – от Даоизма, до Уилям Джеймс; от Веданта, до Алфред Норт Уайтхед; от Дзен, до Християнството.
...
Пътят за познание и освобождение, наречен Даоизъм, нарича тези две общи форми на познание „конвенционално знание” и „естествено знание”.
Първото е знание за вселената такава, каквато конвенционално е назована и определена, в противоположност на второто, „естественото“, което е знанието за пътя (Дао), по който Вселената съществува в своята същност.
Алън Уотс, един от изявените изследователи на Даоизма, казва: „За нас почти цялото знание е това, което даоистът би нарекъл „конвенционално знание”, тъй като ние нямаме чувството, че знаем каквото и да било, ако не можем да го изобразим пред себе си с думи или чрез някаква друга система от конвенционални знаци като математически или музикални символи.
Този вид знание се нарича конвенционално, тъй като е основано на социално съгласие върху кодовете на комуникация.” (Алън Уотс “The Ways of Zen” , New York: Vintage Books, 1957, p. 4)
Или, с други думи, това е символният начин на познаване, докато вторият начин за Даоизма, „неконвенционалното знание, е насочено не към абстрактните линейни термини на репрезентативното мислене, а към непосредствено разбиране на живота”. (пак там, стр. 10)”
...
Следват примери от индуизма и християнството в тази връзка:
Майстер Екхарт например нарича символното познание „познание по здрач, когато творението се възприема посредством ясно различаващи се идеи”, а втория, недуалистичния начин „познание на изгрева”, тъй като чрез него „творенията се възприемат без разграничения, всички идеи са отхвърлени, всички сравнения са изоставени в това Едно, което е самият Бог”.
Като цяло християнската теология нарича този втори начин „божествен начин на познаване, без помощта на какъвто и да било обект, външен за познаващия”, като по този начин много ясно изтъква неговата недуалистична природа.
В Махаяна будизма символният начин и недуалистичният начин на познание са наречени съответно Виджняна и Праджня.
Коренът „джня” в санскрит е подобен на нашите корени „зн” и „гно”, откъдето произхождат думи като „знание” и „гнозис”, а представката „ВИ” на санскрит означава „разделям”, така че думата „виджняна” обозначава това познание, което по същността си е дуалистично, което разделя познаващ от познавано, субект от обект.
Противоположен на виджняна е праджня („прогнозис”), това е начин на познаване, който е не-понятиен, не-символен, не-дуалистичен.
Д.Т.Сузуки твърди:
„Праджня отива отвъд Виджняна. В нашия свят на чувствата и интелекта, който се характеризира с дуализъм, в смисъл, че има един, който вижда, и друг, който е виждан – две противопоставящи се гледни точки – ние можем да използваме Виджняна. В Праджня това правило не важи: вижданото и виждащият са едно и също; виждащият е вижданото и вижданото е виждащият.”
...
Често се изкушавам да мисля, че точно това символизиране на света, дуалистичното възприемане и познаване, разцепването на Вселената на две, когато тя всъщност е една, е всъщност някакъв еквивалент на „първородния грях”.
Познаването на Добро и Зло си е откровен дуализъм – или – разделяне на Вселената.
Защо обаче това „нещо” е толкова удобно в нашата реалност?
То всъщност не е удобно – защото постоянно ни държи в плен на привидно материалното.
Ако ние наистина се преживяваме като Едно с цялата Вселена, то вероятно бихме могли - като някои светци - да разговаряме с животни и растения, а защо не и с планетарната атмосфера, с реките, с облаците, дори със звездите и планетите.
Всъщност, горните неща вече се правят от много хора, но за това няма да пиша в настоящата публикация, независимо от заглавието. Преди да можем да разговаряме с животните, растенията, атмосферата или ноосферата – би било добре да се научим да разговаряме помежду си.
...
Автор: Соня Петрова – Аеиа
Публикувано на: 2 май 2016 г.
...