СТРАДАНИЕТО И БОЛЕСТТА СА ДВЕ РАЗЛИЧНИ НЕЩА
Карл Густав Юнг казва, че страданието е естествената противоположност на щастието и че не е задължително да си болен, ако страдаш.
Болест се появява тогава, когато съзнанието ти не може да интегрира страданието и то, бидейки „отвъд“ съзнанието, т.е. в несъзнаваното, в един момент разцепва или дисоциира съзнанието.
Това разцепване води до проява на различни неврози, а дори и до психотични изменения и болести, като шизофрения и пр. Шизофрения значи „разцепване на ума“ – от стгр. „схидзо“ – рацепвам, разделям и „френ“ – ум, сърце, диафрагма. Разбира се, важно е да се подчертае, че някои сериозни психотични състояния имат и друга етиология (причина за възникване), т.е. не само страдание, причинено от сблъсъка на съзнавано и несъзнавано.
Ако по Юнгиански си представим човека като едно Цяло, състоящо се от Съзнание и Несъзнавано, то схематично би изглеждал като един вътрешен кръг, който символизира Съзнанието, и който е поставен в друг, много по-голям кръг, чиито граници не се виждат – външния „безкраен“ кръг символизира Несъзнаваното. Но то, макар и извън Съзнанието, също е част от самия човек.
Животът на човека, според мен, може да се представи като една вечна Игра между Съзнание и Несъзнавано. Като целта ѝ е Съзнанието винаги да се поддържа цяло. В тази Игра Несъзнаваното постоянно или епизодично се опитва да вкара свои съдържания в Съзнанието. Ако Съзнанието не може да ги асимилира, да ги интегрира, т.е. да ги напправи част от себе си, то и самият човек не може да достигне крайната си (относително) цел – да стане цялостна личност. Появяват се различни страдания, които могат да се проявят и като физически болести, и като психически такива. Знайно е, че физическата болест е по-повърхностна изява на непреодолимото страдание – т.е. човекът някак е успял да направи сблъсъка между Съзнание и Несъзнавано на по-повърхностно свое ниво и не е позволил Несънаваното да засегне Съзнанието му. Ако човекът се излекува успешно от тази физическа болест, то значи, че е успял да интегрира съдържанията на Несъзнаваното, които са опитали да навлязат в Съзнанието му. Но ако проявената болест е психическа – тогава е засегнато самото Съзнание и най-често човек сам не може да се справи – трябва да му помогне друго Съзнание – образно казано. При физическата болест също често се налага външна намеса и помощ – но там тя не е свързана с намеса на друго Съзнание, а с прилагане на стандартизирани външни методи за лечение.
Тази своеобразна вечна Игра между Съзнание и Несъзнавано може да се нарече и вечна Борба – зависи от гледната точка. Но какво е борбата, освен разновидност на играта? Затова предпочитам основно думата „игра“.
Темата е неизчерпаема, тъй както неизчерпаема е човешката психика, човешката Душа. Ако при физическите болести има изградени общи принципи на лечение, които се базират на многовековен опит, то при психическите, ако те нямат за основа физически промени – нещата са много по-сложни и няма унифицирани рецепти. Всяка Душа има своите уникални особености, своите Пътища, които са различни за различните Души.
Ако има психическа болест, за лечението на която се налага намесата на друго Съзнание, то от изключителна важност е Съзнанието на лекуващия да не се намесва в пътя на Душата на заболелия. Затова Юнг например не е привърженик на сугестивните методи на лечение (не че ги отрича, а просто смята, че те не помагат кой знае колко). Съзнанието на лекуващия хем трябва да се намеси в процеса, хем да не променя по свой модел Съзнанието на заболелия, дори заболелият да иска това. Добрият лечител не бива да го допуска – той трябва да помогне на болния да се излекува, т.е. да възстанови целостта на съзнанието си, и да види своя път, накъде върви самият той. Защото повечето психични болести действат като някаква своеобразна завеса, която пречи на реалното виждане.
Правейки аналогия с химичните процеси, Юнг казва, че когато две вещества влязат в реакция, неминуемо и двете се променят. Т.е. когато две съзнания влязат в някакъв общ процес – и двете се променят. Той говори за отношението „лекар-пациент“, но близко до ума е, че такава промяна става при всички видове отношения – не само между „болен-лекуващ“. Като един частен случай на този феномен, може да се изтъкне и това, че Юнг твърди, че и психичните заболявания могат да бъдат заразни – по същия начин, както и физическите. Не е рядко явлението заболелият да прехвърли своето несъзнавано съдържание върху съзнанието на лекуващия. И, ако той не може да се справи с тези съдържания – да развие същата или подобна невроза.
Но да се върнем на темата за страданието и болестта. От гледна точка на гореописаните неща става ясно, че е важно да се различава кое е болест и кое – страдание. Можем да отворим една скоба и да кажем, че дори и за физическите болести и страдания би било добре да се прави такова разграничение – защото някои общоприети болести в тази област всъщност може да са „само“ страдания, които да бъдат излекувани лесно, стига да се намери правилния подход; а други физически болести, които са приети за леки и тривиални, всъщност да са само изяви на по-дълбоки психически болестни процеси. Но ако се отплеснем в тази посока, можем да си говорим с векове – това е една необятна територия – и все още неизучена и дори непосещавана.
Появи ли се страдание – това е „знак“, че нашето собствено Несъзнавано иска да разшири Съзнанието ни. А Съзнанието се противопоставя на това. (Тук пак скоба – Несъзнаваното е и наше собствено, и общо, но за улесняване на разбирането на феномена го представям като неразделна част от цялостния Човек.) Ако противопоставянето трае дълго, далеч не е задължително да възникне болест (т.е. разцепване или дисоцииране на съзнанието) – просто човек си страда, но от това не заболява нито тялото му, нито психиката; той си живее в страдание. Но, ако в даден момент Съзнанието не издържи на наплива от Несъзнаваното - то пред личността има два пътя – или да направи този наплив част от Съзнанието си, или да развие някаква болест (която ще му попречи да постигне своята цялостна личност).
...
Автор: Соня Петрова – Аеиа
Публикувано на: 17 май 2016 г.
....
