ГЛУПОСТТА ЧОВЕШКА – ТАЙНАТА НА ВЕЧНИЯ ДВИГАТЕЛ
В своите шеговити крилати думи – „Само две неща са безкрайни – вселената и човешката глупост. За първото не съм сигурен.“
– Айнщайн е издал една тайна, чието решение се търси, откакто свят светува.
Впрочем, най-истинските и най-сериозните неща не могат да се изкажат по друг начин, освен под формата на шега.
Науката и практиката отдавна са показали, че, за да може да се извърши дадена работа, трябва да имаме две положения: най-обобщено, да можем да извлечем разликата между ниска и висока енергия.
Тази разлика осигурява извършването на дадена (полезна) работа. Това условие е валидно, когато имаме КРАЙНИ източници на енергия, такива, които имат край, имат определени параметри.
Ако се предположи, че човечеството е изнамерило някаква БЕЗКРАЙНА ЕНЕРГИЯ – такава, която никога и никъде не свършва, не се изчерпва, не може да се измери:
тогава отпада нуждата от двата полюса, от двете противоположности, откъдето да черпим разликата, която да впрягаме за извършване на дадена работа.
Досега познатата ни история на човечеството показва, че единствената сила, и вероятно – енергия, - която никога не свършва, не може да се измери и обхване, е човешката глупост.
Глупостта човешка – единствената БЕЗКРАЙНА ЕНЕРГИЯ.
Една бекрайна енергия предполага създаването от нея на вечния двигател, перпетуум мобиле-то, търсено през историята от всякакви хора – от учени, през мистици, религиозни водачи, хора на изкуството, до конкретни практици.
Ако разпологаш с безкраен източник на енергия - можеш да го ползваш за вечно поддържане на дадена система, без да се налага да търсиш други източници, както става, когато ползваш крайни източници на енергия за поддържане на системата.
Древните свещени писания неслучайно казват, че НЕВЕЖЕСТВОТО Е ПРИЧИНА ЗА ВСИЧКИ НЕЩАСТИЯ И СТРАДАНИЯ. Невежеството би могло да се приравни с ГЛУПОСТТА.
Историята на човечеството показва, че е нещо като непрекъсната борба между ЩАСТИЕТО И НЕЩАСТИЕТО.
Трябва да има НЕЩАСТИЕ, за да може да се активират силите, причиняващи ЩАСТИЕ.
Тук пак се връщаме към извличането на полезна работа от разликите в състоянието на два полюса.
За да ги има тези полюси, трябва поне единият да е постоянен – съвременната физика е открила теоретично МОНО-ПОЛЮСИ – т.е. един полюс, съществуващ самостоятелно.
Той изглежда парадоксален, тъй като принципно понятието за „полюс“ включва два противоположни края.
Такъв „моно-полюс“, по моему, се явява ГЛУПОСТТА.
Но тъй като все пак теоретизирането и обяснението на моно-полюса би затруднило неговото по-лесно разбиране, много по-нагледно и просто е да се каже, че единственото безкрайно нещо е глупостта.
Дали интуитивно или напълно съзнателно и целенасочено, за управлението на света най-често се използва именно тази безкрайна енергия или сила: ГЛУПОСТТА.
Затова изглежда и не само изглежда, че светът е място на страдания и несправедливост.
Наистина е така, вероятно поради енергията, която се използва за неговото поддържане – безкрайната ГЛУПОСТ.
Друго би било, ако ИНТЕЛИГЕНТНОСТТА беше безкрайна.
Все пак, има надежда, възможно е след време тази безкрайна енергия, този „моно-полюс“ на Глупостта да премине парадоксално в друг вид монополюс – казват, че при двуполюсните системи, е много лесно единият полюс да премине в другия.
Или, ако ИНТЕЛИГЕНТНОСТТА успее да се противопостави продължително време на ГЛУПОСТТА – то това, според мен, би премахнало „монопола“ на Глупостта, би създало първоначално двуполюсен модел, и, при добър късмет, в един момент ИНТЕЛИГЕНТНОСТТА би могла да унищожи полюса на ГЛУПОСТТА и самата тя да се превърне в моно-полюс.
Да стане практически БЕЗКРАЙНА.
...
Автор: Соня Петрова – Аеиа
Публикувано на: 29 юни 2016 г.
...
