ЗАЩО ТАКА ЖИВО НИ ИНТЕРЕСУВА КАКВО МИСЛЯТ ДРУГИТЕ?
В последно време са много модерни и разпространявани изрази от вида: „Аз не плащам данък „обществено мнение“!“
и куп други подобни. Също така е прието да не се гледа с добро око на така нареченото клюкарстване, т.е. на това да се интересуваш какво правят другите, както и да разпространяваш слухове и мнения за тях и техните действия, независимо дали тези „клюки“ са верни или измислени. Самата дума „клюка“ носи основен смисъл на нещо недоказано, непроверено, т.е. не съвсем отговарящо на действителността.
А по отношение на това „какво мислят другите“ – пак в последно време, ако се интересуваш и отчиташ чуждото мнение, има „опасност“ да те обвинят в болезнено силно его, в болни амбиции или например в липса на самочувствие и увереност в собствените си сили и възможности. Т.е. интересуваш ли се от мнението на другите, от това „какво мислят другите“ – винаги ще ти бъде лепнат етикет, че си еди-какъв си – и то тези етикети са противоречиви помежду си. Или, в кръга на шегата, покажеш ли интерес и отчитане на чуждото мнение, ще бъдеш представен като множество от най-различни личности - от пълен егоист, до пълен неегоист. Зависи кой те оценява или кой мисли за теб.
Всъщност, човешкият ум е така устроен, така развит, че той може да отгатва „какво мисли отсрещният“. Човешкият ум може да разбере какво има намерение да прави отсрещния – независимо дали и той е човек или друго същество. Това е едно от най-висшите постижения на еволюцията. Няма друго същество на планетата Земя, което може да отгатва или предвижда какво мисли другия. Също така, няма друго същество, което да се интересува „какво прави другия“ - по начина, по който се интересува човекът. В наше време този интерес към действията на другия е наречен с подигравателното име „клюкарстване“, но то е продиктувано от много по-дълбоки причини, а не от просто и нездраво любопитство.
Всичко това е постигнато след необозрими години еволюция, милиарди... То е помогнало на човека да оцелее. Да се предпази от враждебните неща и същества, както и да разпознае приятелски настроените. Като успее да ги разчете, да ги отгатне предварително.
Никое друго животно на планетата не може да усети или предугади какво мисли отсрещното същество. То усеща по действията, по преките действия. Ако отсрещното същество напада – другото веднага реагира на нападението по своя си специфичен начин. Ако отсрещното същество се държи миролюбиво и не прави нищо, което има отношение към наблюдаващото го същество – последното най-често не му обръща внимание. Или, ако то е хищник – може да прецени, че това същество е подходяща плячка.
При хората не е само така – те обръщат внимание на много повече неща, отколкото другите животни. Хората не само могат да избягат от нападащ ги хищник, или да предугадят, че ще ги нападне и да вземат предпазни, спасяващи ги мерки, но могат да преценят и кое същество или кой природен феномен е приятелски настроен към тях: и да се възползват от това своеобразно приятелство, като го развият в последващи обединени действия. С този начин на действие и възприятие ние сме опитомили безброй растения и животни, а също така сме започнали да използваме в своя помощ множество природни феномени като огъня, електричеството, магнетизма, дори ядрените сили, и т.н.
Всички същества, които живеят в общество, които са социални, са развили усещане и предугаждане на мислите и чувствата на другия. Но животните имат усещания основно за тези същества, които са от собственото им общество, от собствената им група, глутница, стадо, ято и т.н. Хората, посредством своя език, могат да усещат, осъзнават и предугаждат чувствата, мислите и намеренията не само на представители от своята общност, а на цялото човечество. Включително и на хората от далечното минало – посредством останалите писмени сведения и произведения. Езикът ни дава възможност да възприемаме не само непосредственото си обкръжение и среда, а и това обкръжение и среда, които са на хиляди километри от нас, а също и тези, които са на хиляди години далече от нас...
Несъмнено, Езикът е тази Сила, която ни е дала способност да предвиждаме, предусещаме или просто да можем да осъзнаваме какво мислят другите, включително и безсловесните същества. За кой ли път ще напиша, че засега няма никакви точни доказателства как е възникнал езикът, той си остава една огромна мистерия, която, обаче, човекът използва и която му е дала възможност да стане „венец на творението“. Заради езика ние можем да мислим за неща, които не са пряко пред нас, не се намират в прякото ни обкръжение. Чрез езика ние контактуваме не само помежду си, но и с цялата Природа. А прекият контакт между хората, когато е посредством езика, е изключително полезен. Съвсем опростено и схематично: отсрещният ти казва, че не мисли хубави неща за теб. Ако се абстрахираш от непосредствената си емоционална реакция от тези думи, а човек винаги може да се абстрахира, тъй като има разум, който е по-нов в еволюционно отношение от емоциите, или по-висш, и може да ги осъзнава – то този човек просто ще си направи извод, че насрещният не му мисли доброто. И ще действа, съгласно този си извод, т.е. ще може да се предпази от неприятелски настроения друг човек, ако се наложи. Същото е и обратното – ако ти кажат, че те харесват, че приемат действията ти – пак ще действаш, съобразно това „признание“. Но и ще можеш да разгадаеш и да прецениш, дали ти казват истината или те лъжат. Човешкият мозък е много силен и борави с необозримо количество информация, като може успешно да отсее и вземе под внимание тази, която е полезна за неговото оцеляване и последващо развитие.
Така че, може би сме прибързали да представим като лошо и непристойно нещо интереса към мислите и действията на другите – той си е просто една жизнена необходимост, без която не бихме могли да бъдем такива успешни социални същества. Ако успеем да преодолеем разликите и неразбиранията помежду си и не се самоунищожим – възможно е дори да станем едно обединено Човечество, поело по Пътя към Безкрая. Дано!
...
Автор: Соня Петрова – Аеиа
Публикувано на: 27 юли 2016 г.
...
