СВОБОДНИ ОТ КАПАНА НА ВЕЧНИЯ МИГ

Много е модерно прокламирането на идеята "живей в момента! хвани мига! бъди тук-сега!"...
Това е връщане към нашите благородни предци - бактерии, растения, животни. Всички те живеят единствено и само в настоящия си, непосредствен миг, или конкретен откъс пространство-време, ако щете. На човека е дадена възможността да излезе извън капана на непосредствения, вечен миг. Той владее "миналото" и "бъдещето". Знаейки миналото, може да предвиди, съвсем буквално да види предварително бъдещето. Затова човекът може да вижда и красотата. Изправено пред един красив реален природен пейзаж, растението или животното няма в паметта си безброй други пейзажи от своето минало, с които да ги сравни и съответно да може, съвсем непосредствено, да възприеме красотата (респ. грозотата). За растение или животно пейзажът е само място, в което то или може успешно да се вгради, или не може. За човека пейзажът е нещо повече.
Казват - виждали ли сте депресиран или тревожен дъб или делфин? И това го дават като пример да бъдем като тях. Но познаването на миналото и бъдещето, освен усещането за "красиво" и другите естетични категории, разбира се, че носи и тревожност, и еуфории, и депресии - цялата "гама". Това е да си човек.
Няма връщане назад, Човече! Приел си Дара на Времето! Времето е Четвъртото измерение. Другите земни същества, образно казано, притежават само Трите Измерения на Пространството. Човекът е получил и Четвъртото – Времето. Това може да се представи със символа на Кръста. Четирите крила на Кръста са трите измерения на пространството и едното на времето. Носи си Кръста, Човече! Да, прикован си към него и е тежко да го носиш, но продължавай! Към следващия Етап...
...
Автор: Соня Петрова – Аеиа
Публикувано на: 17 ноември 2016 г.