Новите Деца и кой има право да определя какво ще им бъде рекламирано през учебно време?




Новите Деца и кой има право да определя какво ще им бъде рекламирано през учебно време?

 

 

Новите Деца… Какво за тях? Те са съвсем различни от онези, родени около Милениума, и още по-различни от нас, родените през 1960-70-80-те години на 20 век.

Тия дни имаше медийно раздухан скандал, свързан с петокласници – някаква нашенска организация, вероятно целяща осъществяване на „Просвещение“ сред началния и прогимназиалния курс, не знам, прокламирала и рекламирала пред петокласници книга, художествена, българска, в която се говорело на жаргон за сКкс. И, разбира се, Родителското Тяло веднага крекнало в протест! Как така ще се четат такива мръсотии и вулгарности пред децата!?!

Темата ми тук не е за този скандал, той е само илюстрация на нещата, за които искам да напиша. Музиката… Музиката е изкуство и човешко изобретение, или откритие, не знам, което въздейства по доста особен начин. Затова характерът на всяко едно човешко поколение, неслучайно винаги е бил формиран основно чрез Музиката. Словото, речта, езикът – те също са били нещо като Музика – преди да бъде измислена писмеността. Защото, преди писмеността, а и преди масовата „грамотност“, хората са общували само устно, само чрез ЗВУЦИ, и ритъма на тия звуци, тяхната хармония. Разбира се, Словото, освен звук-ритъм-хармония, носи и точно определени смисли, значения, обозначавания. Докато Музиката, чистата музика, т.е. чистите звуци – те по-скоро носят само „усещане“, само „емоция“ – понеже въздействат пряко на най-старите части на мозъка, вкл. и на мозъците на влечугите и земноводните. Прочее, не е случаен митът за Орфей, на чиято Музика се подчинявали Дървета, Животни, Камъни, Реки, Планини и… Хора. Но сега сме доста далеч от Орфей – въпреки че съвременните хора са на много по-високо интелектуално и морално ниво от хората, съвременници на този митичен герой. Той, прочее, е създател на цяла една религия и езотерична традиция, Орфизъм се казва, но, да не се отплесвам!

И така, скандалът твърди, че били чели вулгарни неща пред децата, петокласници – т.е. 11-12 годишни. Добре, бе, ами от колко време българските деца са потопени в чалга-музика, пълна с вулгарности? Книгата никога не може да бъде толкова въздействаща, колкото една Музика – защото, каквото и да правиш, няма как да се изолираш от ЗВУКА, той заема цялото пространство-време около теб. Книгата изисква да ѝ отделиш време, много ценно време, да я четеш, да я осмисляш, да ѝ подариш част от себе си – но с Музиката не е така! Каквото и да правиш, ти можеш да си го правиш, а Музиката да ти е като … Въздуха, който дишаш. Тя е там. Малко ли нашенски поколения израснаха основно с чалга? Кой родител се възпротиви? Никой! Щом тази тенденция продължава, значи – не е имало никакъв отпор.


Да, Свободата, либералността – това е висш Идеал! И щом на хората им харесва нещо – не бива да бъдат лишавани от него. Затова и никой не лишава никого от чалга. Но… Прочее, забелязали ли сте, че когато една компания порка и плюска, тя никога не слуша Моцарт – не знам защо е така, наистина, странно, но факт! Слушат чалга. Сега – дали чалгата предизвиква желание за пиене и плюскане, или пиенето и плюскането предизвикват желание за чалга – това не се наемам да определям.

Още една вметка. Лично аз, понеже също имам дете-петокласник в момента, съм абсолютно против да се рекламират пред ученици в училище художествени книги. Защо? Защото считам, че това, ВЕЧЕ, не е етично. Първо, децата са натоварени със страшно много учебен материал, който не могат да асимилират адекватно, понеже материалът продължава да се поднася по начин, по който това се е правело и през 80-те години на 20 век! А тези деца живеят в напълно различно време – от технологична гледна точка. И от информационна такава. Второ, художествените книги отдавна не са това, което бяха допреди Ерата на Интернет и на Свободната Информация. Да се опитваш да направиш съвременни деца читатели на художествени книги – това е, меко казано, голяма глупост. Все едно да предложиш да съвременен човек да отиде от Европа до Америка с каруца, теглена от волове – вместо да ползва самолет… Да, важно е децата да овладяват Словото, езика, езиците – това е от изключителна важност за формирането на връзки в мозъка, както и за адекватното „сътрудничество“ между двете мозъчни полукълба – логическото, разумното (ляво) и интуитивното (дясно). Прочее, лявото полукълбо е отговорно за езика, както и за математиката, логиката и т.н. А дясното, интуитивното – то е „нямо“, то от думи не разбира – то работи основно с „образи“ и… емоции. Затова и Музиката, нищо, че казват, че била и Математика – всъщност въздейства на а-логичното полукълбо. А латинската дума за „песен“ – кармен, carmen, - етимологично e свързана със сървеменното „чарм“, което значи „омагьосване“, защото първообразът на песента е хармонични звуци, които очароват, омагьосват, магическите песнопения, рецитации, мантри, изобщо, първоначалното значение на песен е било нещо като "магическо заклинание" – по тази тема ще напиша пространна статия… някога, надявам се.

Та, пак се връщам на опитите да накарат децата да четат книжки – какво ново биха научили от тези книжки? Тези деца живеят във фантастично време, живеят в свръхскоростен сюрреализъм и трансхуманизъм – какво ново могат да научат от психическите бълвочи, произлизащи от личното „психе“ на някой автор? Навремето хората са се учели от книгите, но в наше време – не е така. Навремето е имало фантасти и пророци, които са били стотици години преди своето време – и, да, техните писания са вдъхновявали хората и са съдействали за развитието на „общия Разум“ – но сега самата Реалност е абсолютна фантастика. Никой автор на художествена литература не може да се сравнява с нея. А и времето е кът, никое съвременно дете няма време да седне и да чете книга – затова Информацията си е намерила други канали и се разпространява много по-скоростно. Езикът ли ще си усъвършенстват с тази книжки? Много, ама много се съмнявам! А щом и езикът не могат да си усъвършенстват с тях – понеже книжките са писани на съвсем модерен, „простонароден“ език, такъв, с какъвто е пълен и Интернет, то тогава – каква изобщо е целта на това някой да се стреми да накара съвременните деца да четат художествени книги? Питам аз и отговор не искам, както се казваше в един древен лаф.

Затова считам, че не е етично да се рекламират пред учениците в училище всякакви съвременни художествени автори, първо, защото те няма да научат децата на нищо ново, второ, защото по този начин се дискриминират всички други автори – примерно авторите на полезни учебници по всякакви дисциплини – от математика, през природни и хуманитарни науки, до информационни технологии. Прочее, да бъдат рекламирани последните – пред учениците – би било в пъти по-полезно за тях, отколкото да ги занимават с „художествени“ прози.

Последно, все пак, може би леко старомодно, искам да изпиша тук едно изключение. За мен, като родител, би било радостно децата да се срещат със съвременни автори на ПОЕЗИЯ.  Поезията не е проза, това е ясно за всички. Считам, че именно Поезията е това словесно творение, което би било от полза на съвременните Деца. Изобщо, редно е родителите да дават одобрение какво ще се рекламира пред децата им, а не някоя си организация, като амбулаторен търговец, да обикаля из училищата и да си промотира, каквото тя си реши!


Нашите ДЕЦА не са собственост – нито на държавата, нито на Училището, нито на Министерството! И тези институции могат да решават за децата ни само това, за което са оторизирани от Закона, но не могат да решават какво да им рекламират през учебно време! Днес им промотират художествени книжки, утре някой ще дойде да им промотира религиозни текстчета!!! Не може, бе! Тези деца си имат дом и семейство – и там и само там се решава в какво да бъдат обучавани – странично от учебната програма!

…

автор: Соня Петрова - Аеиа

...

публикувано на: 19 април 2023 г.

...