Въображението и едно забравено знание

Въображението и едно забравено знание

 

 

Съществува едно почти забравено знание, което властимащите умишлено са крили от масите, дискредитирайки го като обикновен мистицизъм.

Ръководството за това как да оформяме или дори да изкривяваме самата реалност, използвайки онова, което наричаме въображение. Преди около един век, Невил Годард се осмелява да разкрие, че въображението е Бог в човека, творческата сила в действие.

 

Невил Годард е барбадоски писател, оратор и мистик в движението „Нова мисъл“. Израства в Барбадос и през младежките си години се премества в САЩ. Преподава различни методи за самопомощ, за да провери собственото си твърдение, че човешкото въображение е всеобхватно, като по този начин го представя за Бог.

 

Правилото е просто и доста обезпокоително:

 

Когато мислите за това, което искате, нищо не се променя.

Но когато мислите от дълбокото и искрено чувство за вече изпълненото Ви желание, светът тихо се пренарежда, за да съответства на това състояние.

 

През нощта, преди да заспите, влезте в сцената. Докоснете невъзможното. Вижте това, което все още не съществува. Вкусете победата. Това е тайната на умишленото творение, истината, която ужасява онези, които контролират всичко и всички. Някои живеят като зрители на собствения си филм, а други се събуждат, за да режисират историята. „Те“ предпочитат просто да продължите да гледате.

 

Съществува откритие, способно напълно да промени траекторията на всяко човешко същество. Откровение, толкова дълбоко, че веднъж разбрано, прави невъзможно връщането към предишното.

 

Вие не притежавате въображение. Вие сте въображение, облечено в човешка форма.

 

Това е описанието на вашата истинска природа.

 

Човешкото въображение буквално представлява Бог и човек, върховната творческа сила, която оформя цялата наблюдаема физическа реалност. Всеки обект, който очите Ви виждат, всяко обстоятелство, което преживявате, всяка връзка, която развивате, всичко това представлява кристализации на въображаеми състояния, поддържани преди това. Външният свят, който възприемате чрез физическите си сетива, функционира само като проектирана сянка на това, което поддържате живо във въображаемото си съзнание. Невил Годард е демонстрирал чрез десетилетия практически опит, че бъдещето, макар и предварително подготвено до всеки детайл, представлява множество възможни резултати.

 

 

Във всеки момент от съществуването си Вие избирате кое от наличните бъдещи неща ще преживеете. Този избор не се осъществява чрез физически действия, а чрез съзнателния контрол на въображението, това, което той нарича „мислене в 4-то измерение“.

 

Фундаменталната разлика между това да живеете като пасивен отражател на външни обстоятелства и да станете съзнателен създател на собствената си реалност се крие в един-единствен принцип:

 

Способността да мислите ОТ желаното състояние, а не само ЗА него.

 

Когато въображаемо пребивавате в състоянието, сякаш то вече е настояща реалност, това състояние неизбежно се проявява в 3-измерния свят.

 

Практическите техники, които ще бъдат разкрити, не изискват години езотерична подготовка или сложни посвещения. Те изискват само готовност да експериментирате с абсолютна искреност с формиращата сила на човешкото въображение. Ще откриете как да заспивате всяка вечер в състояние на изпълнено желание, как да преразглеждате минали събития, за да променяте бъдещите им ефекти, и как съзнателно да заемате многото налични обители и обиталища в Царството на Съзнанието. Подгответе се да разберете защо навикът да виждаме само това, което сетивата ни позволяват, ни прави напълно слепи за онова, което бихме могли да възприемем. И най-важното, подгответе се да откриете, че въображението Ви не представлява бягство от реалността. Именно творческата сила изгражда цялата реалност. Повечето хора живеят напълно несъзнателно за творческата сила на въображението, неизменно прекланяйки се пред диктата на фактите, приемайки живота, основан изключително на външния свят. Това подчинение на сетивните данни представлява фундаменталния затвор на човечеството.

 

Да повторим и подчертаем:

 

Това подчинение на сетивните данни представлява фундаменталния затвор на човечеството.

 

Когато някой смело утвърждава върховенството на въображението и подчинява всички неща на него, той открива върховната творческа сила в себе си, онази сила, която свещените текстове наричат „​​Бог в човека“. Терминът „Бог в човека“ не обозначава външна същност, която от време на време посещава човешкото съзнание. Той представлява именно човешкото въображение, функциониращо в пълния си творчески капацитет.

 

 

Невил Годард демонстрира, че нищо под небето не устоява на оформящото докосване на духа на въображението. Цялата материална субстанция, всяко привидно твърдо обстоятелство, всяка уж запечатана съдба, всичко става пластично като грънчарска глина, когато е докоснато от съзнателно насочено въображение. Наблюдавайте как хората отчаяно се опитват да поддържат контакт с реалността. Те докосват стола с пръсти, притискат здраво краката си към килима и хващат физически предмети, сякаш тези действия могат да гарантират екзистенциалната им сигурност. Това поведение разкрива дълбокия страх от освобождаване от физическите котви и изпитване на истинската сила на въображението. Навикът да виждат само това, което сетивата им позволяват, ги прави напълно слепи за онова, което биха могли да възприемат отвъд сетивния воал.

 

Въображението действа независимо от естествените способности. Когато съзнателно култивирате способността да виждате невидимото, разплитате ума от доказателствата на сетивата и фокусирате вниманието си върху невидимо състояние, това състояние придобива цялата отличителност на реалността. Концентрираната и искрена мисъл, насочена към конкретно състояние, автоматично изключва другите усещания и ги кара временно да изчезнат от съзнанието.

 

За да разберете тази сила в нейната цялост, помислете за 4-измерната природа на съществуването. Триизмерният свят, който възприемате чрез физическите си сетива, представлява само напречно сечение на по-широка четириизмерна реалност. Точно както двуизмерната повърхност представлява само сечение на триизмерно твърдо тяло, вашият привидно твърд свят формира само моментен срез от цялостна четириизмерна структура. Времето функционира като четвърто измерение, не като абстрактна линия, а като конкретна среда, където се случват всички промени. Вашето „четири-измерно Аз“ съдържа всички моменти на вашето съществуване, от раждането до смъртта, съществуващи едновременно. Когато срещнете друг човек, Вие се сблъсквате само с напречно сечение на цялостното му четириизмерно същество, настоящия момент, който сетивата Ви могат да уловят. Духовното зрение възприема пълното съдържание на времето. Докато естественото зрение ограничава реалността до момента, наречен „сега“, третирайки миналото и бъдещето като чисто въображаеми, духовното зрение вижда отделни времеви събития като обекти в пространството.

 

 

Това, което изглежда умствено и субективно за естествения човек, става конкретно и обективно за духовния човек. Древните учители разграничавали тези два начина на възприятие като „плътски ум“ и „ум на Христос“. Плътският ум остава управляван от сетивата, ограничен до обикновеното будно съзнание. Умът на Христос действа чрез контролирано въображение, управлявано от желание. Павел уловил това фундаментално разграничение. Естественият човек не приема нещата от Божия Дух, защото те са глупост за него, нито може да ги познае, защото се разпознават духовно. Тази разлика не представлява степени на морална еволюция, а радикално различни начини на обработка на реалността. Това разбиране радикално трансформира връзката ви с въображението. Вие не фантазирате, когато си представяте, вие достигате до реални измерения на съществуването, които надхвърлят ограниченото сетивно възприятие. Всяко въображаемо състояние, което поддържате с убеждение, представлява реално местоположение в 4-измерното пространство, толкова конкретно, колкото всяко физическо място, което бихте могли да посетите. Фундаментални промени винаги се случват първо в съзнанието. Бъдещето, макар и предварително подготвено до всеки детайл, предлага множество възможни траектории. Във всеки момент вие избирате кое от наличните бъдещета ще преживеете чрез състоянието на съзнанието, което изберете да заемете. Вашите предположения, дори тези, които се считат за незначителни, оказват значително влияние върху тъканта на реалността. Фундаменталната концепция, върху която се основават всички преживявания, се състои от Вашата представа за себе си. Вие действате така, както действате, и имате преживяванията, които имате, защото вашата самооценка определя тези проявления, променя вашата представа за себе си и Вие автоматично променяте бъдещето си.

 

 

Тази реципрочна промяна действа и в двете посоки. Промяната на който и да е термин в бъдещата поредица от преживявания съответно променя Вашето самовъзприятие.

 

Блез Паскал, френският математик и философ от 17-ти век, е уловил тази истина в своите „Мисли“, когато заявява:

 

„Нямаше да ме търсите, ако вече не ме бяхте намерили.“

 

Това твърдение, първоначално отнасящо се до търсенето на Божественото от човечеството, разкрива оперативен принцип на въображението. Желанието за всяко специфично състояние показва, че това състояние вече съществува като настояща възможност в 4-измерната структура на реалността. Паскал е разбирал, че търсенето възниква само когато търсеното вече е докоснало съзнанието на някакво ниво.

 

Духовният човек говори на естествения човек чрез езика на желанието.

 

Всяко истинско желание функционира като съзнание за нещо необходимо, за да направи живота по-пълноценен. Ключът към прогреса и осъществяването на мечтите се крие в незабавното подчинение на този вътрешен глас. Подчинението, което се проявява като незабавно приемане на изпълненото желание. Предположенията събуждат това, което утвърждават. Веднага щом приемете чувството за изпълнено желание, вашето 4-измерно „аз“ намира пътища за неговото осъществяване, открива методи за неговото постигане, които 3-измерният ум никога не би могъл да си представи. С разширената си визия, 4-измерният Аз изгражда необходимите средства за материализиране на приетата цел.

 

Откриването на тази сила бележи точка в еволюцията на съзнанието, от която няма връщане назад.

 

 Тези, които наистина разбират, че човешкото въображение представлява божествената творческа сила, никога повече не могат да живеят като просто пасивни отражатели на обстоятелствата. Те стават активни участници в непрекъснатото създаване на реалността, съзнателно оформяйки събитията, преди те да кристализират в триизмерния свят. Въображението служи като средство, чрез което се придвижвате между възможни състояния, избирайки кои ще заемете и следователно кои ще преживеете като конкретна физическа реалност.

 

Прецизността при прилагането на творческото въображение започва с абсолютна яснота за това, което желаете в този свят.

 

Без точно определение на целта, въображението се разпръсква в множество посоки, отслабвайки неговата оформяща сила. Когато знаете точно какво искате, вие изграждате възможно най-яркото представяне на това, което бихте видели, докоснали и направили, ако бяхте физически присъстващи в това желано състояние.

 

 

 

Невил Годард разработва специфична техника, която максимизира трансформиращата сила на въображението.

 

Тази техника използва граничното състояние между будност и сън, онзи особен момент, в който съзнателният ум все още поддържа контрол над посоката, но критичните бариери на интелекта започват да се разтварят. В това гранично състояние въображението работи с максимална сила. През нощта, когато лягате, вие умишлено навлизате в това сънливо състояние, граничещо със съня.

 

Физическото обездвижване играе ключова роля в този процес.

 

Тялото трябва да бъде напълно отпуснато, за предпочитане легнало или удобно отпуснато.

 

Тази физическа неподвижност, съчетана с контролирана сънливост, създава идеалните условия за съзнателно проектиране в желаното състояние.

 

Да разгледаме конкретния пример за някой, който желае определена къща. Техниката не се състои в това да си визуализирате как наблюдавате къщата отдалеч, като далечен зрител, възхищаващ се на снимка. Трябва въображаемо да пребивавате в къщата. Когато мислено станете от леглото, краката ви докосват конкретния под на желаната къща. Усещате текстурата на пода - полирано дърво, мек килим, студена керамика. Всяко усещане трябва да се регистрира с абсолютна яснота. След като напускате въображаемата спалня, влизате в съседната стая. Ръцете ви докосват дръжката на вратата, усещайки студения и солиден метал. Възприемате фината съпротива на пантата, докато отваряте вратата. Коридорът се простира пред вас със специфични измерения. Светлината влиза в стаята през прозорците под специфични ъгли. Всеки архитектурен детайл съществува с пълна сензорна конкретност. Въображаемите мебели притежават реална субстанция под вашето ментално докосване. Прокарвате ръка по гладката повърхност на масата, усещате меката тапицерия на дивана, когато сядате, и чувствате тежестта на собственото си тяло, потъващо във възглавниците. Пълната сензорна яркост трансформира въображаемото преживяване в психологическа реалност, неразличима от физическото преживяване.

 

Докато поддържате това преживяване с пълна интензивност, Вие дълбоко заспивате в това състояние.

 

Сънят пренася окончателното впечатление от будното съзнание в дълбините на подсъзнанието, където то действа без намесата на критичния интелект.

 

По време на сън вашето 4-измерно Аз работи по изграждането на мостове между въображаемото състояние и неговото 3-измерно проявление.

 

Реализацията на целта се случва чрез поредица от събития, които не бихте могли съзнателно да замислите или планирате.

 

Използваните средства възникват с органична естественост, сякаш спонтанно изникват от обстоятелствата.

 

Хората сякаш предлагат точно това, от което се нуждаете.

 

Възможностите възникват в идеалния момент.

 

Преди това затворени врати, сега се отварят без видими усилия.

 

Тази естественост на процеса на проявление често заблуждава неподготвения наблюдател. След осъзнаването може да си помислите, че събитията биха се случили така или иначе, такава е плавността, с която се разгръщат.

 

Интелектът, неспособен да проследи връзката между въображаемата работа и физическия резултат, приписва всичко на съвпадение или късмет.

 

Разликата между успеха и неуспеха в тази техника се крие в качеството на въображаемото участие.

 

Визуализирането на себе си от разстояние, сякаш се наблюдавате на филмов екран, води до слаби или нулеви резултати.

 

Трябва да почувствате себе си в действието, тук и сега.

 

Разграничението става ясно чрез един прост експеримент. Първо, визуализирайте се как се качвате по стълба, сякаш наблюдавате друг човек да изпълнява действието. След това, със затворени очи, си представете стълба директно пред себе си и почувствайте как действително се качвате на всяка стъпка. Първото преживяване остава абстрактно, далечно, без магнитна сила. Второто преживяване ангажира цялото ви същество, създавайки фини мускулни усещания, промени във възприемания баланс и промени във въображаемата визуална перспектива. Това пълно сетивно участие отличава творческото въображение от обикновената умствена фантазия. Техниката установява важността на ограничаването на въображаемото действие до едно-единствено кондензирано действие, повтаряйки го непрекъснато, докато придобие усещането за абсолютна реалност.

 

Без тази дисциплина вниманието се скита по асоциативни пътеки, отнасящи съзнанието на стотици мили разстояние в пространството и години във времето.

 

Ако решите да се изкачите по определена стълба, защото това действие предполага осъществяване на желанието, трябва да държите вниманието си фокусирано изключително върху това конкретно действие. Сънливостта улеснява промяната, защото благоприятства вниманието без усилие, но тя не бива да прогресира до преждевременен дълбок сън, при който губите контрол над посоката на мислите си. Умерената степен на сънливост ви позволява да насочвате мислите, като същевременно поддържате критичните си способности достатъчно отпуснати, за да приемете реалността на въображаемото преживяване.

 

 

Ефективен вариант на техниката включва повтаряне на кратка фраза, която предполага осъществяването на желанието. В отпуснато и сънливо състояние, Вие непрекъснато повтаряте, като приспивна песен, нещо просто като „благодаря“, обръщайки се мислено към Висшата Сила за това, че е изпълнила желанието. Монотонността на повторението, съчетана с чувството на благодарност за вече изпълненото желание, отпечатва убеждението в дълбините на подсъзнанието. Основният принцип остава постоянен - ​​да преживееш във въображението, с цялата отличителност и осезателност на реалността, това, което би било преживяно в плът и кръв, ако целта бъде постигната. Това преживяване на желания край автоматично определя средствата за нейното осъществяване.

 

Разликата между провал и успех при прилагането на творческо въображение се крие в едно фундаментално разграничение, което убягва на повечето хора.

 

Радикалната разлика между мисленето ЗА това, което искате, и мисленето ОТ това, което искате.

 

Тук повтаряме принципа – може да сте го забравили, тъй като текстът е дълъг. Това разграничение – Мислене ЗА и Мислене ОТ - установява два напълно различни оперативни режима на човешкото съзнание. Мисленето за желано състояние ви държи като външен наблюдател, съзерцаващ далечни възможности. Вие оставате закотвени в настоящата си позиция, гледайки през пропастта на разделението към нещо, което съществува там, в бъдещето или в пространството. Тази форма на мислене, макар и често срещана, няма никаква трансформираща сила. Милиони хора ежедневно мислят за богатство, докато остават в бедност, мислят за здраве, докато продължават да боледуват, и мислят за идеални взаимоотношения, докато изпитват самота.

 

Мисленето ОТ дадено състояние пренася съзнанието Ви в него.

 

Вие не наблюдавате желаното състояние, вие го обитавате.

 

Вашето въображение ви поставя вътрешно в директен контакт със света на състоянията на съзнанието. Тези състояния съществуват сега, присъстват точно в този момент, но остават просто абстрактни възможности, докато Вие само мислите ЗА тях. Те стават изключително реални, когато мислите ОТ тях и пребивавате в тях с пълна убеденост.

 

Невил Годард илюстрира този принцип чрез проникновено наблюдение.

 

Как изглежда светът зависи изцяло от това къде се намирате, когато правите наблюдението си. Един и същ град, гледан от долината, изглежда съвсем различно, когато се гледа от върха на планината. Перспективата определя възприятието. По подобен начин, когато описвате своя свят и това описание естествено се отнася до точката в пространството, която си въобразявате, че заемате, тогава вие сте там, все още не физически, а въображаемо, и вашето въображение представлява истинското Ви Аз. Помислете за практическата разлика. Някой, който мисли за това да бъде богат, си представя себе си в бъдеще с пари, визуализира пълни банкови сметки и мечтае за луксозни покупки. Но той остава здраво вкоренен в сегашното си съзнание за финансови ограничения.

 

 

Всяка мисъл носи имплицитния подтекст: „Аз, който съм беден, си представям какво би било да си богат“. Разделението остава непокътнато. Някой, който мисли от гледна точка на богатството, мислено обитава състоянието на просперитет сега. Когато гледа света, той го вижда през очите на някой финансово осигурен. Тревогите, които биха доминирали някой с финансови затруднения, просто не възникват. Решенията произтичат естествено от съзнанието за изобилие. Няма усилие да се вярва в богатството. Богатството представлява текущата точка на наблюдение. Тази промяна във въображаемата перспектива води до автоматични поведенчески трансформации. Когато наистина мислите от дадено състояние, вашите реакции, избори и дори езикът на тялото ви спонтанно се привеждат в съответствие с това състояние. Не е нужно съзнателно да променяте поведението си. То възниква естествено от новата съзнателна позиция, която заемате.

 

Физическият свят реагира на тази вътрешна промяна с математическа прецизност.

 

Където отидете във въображението и го превърнете в реалност чрез постоянно пребиваване, там ще отидете и в плътта.

 

Външните събития се реорганизират, за да съответстват на вътрешната реалност, която сте установили. Хора, обстоятелства и възможности се появяват в перфектен синхрон с обитаваното съзнателно състояние. Капанът, който улавя безброй стремящи се, произтича от склонността да се колебаят между двата режима. Те успяват за момент да мислят от желаното състояние, но при първото предизвикателство веднага се връщат към мисленето за него. Това колебание отменя въображаемата работа, създавайки модел на напредък и отстъпление, който държи човека по същество на едно и също място. Майсторството изисква постоянна бдителност над умствената точка на наблюдение. Когато забележите, че сте се върнали към мислене за желаното състояние, трябва незабавно да се препозиционирате ВЪВ него.

 

Това непрекъснато пренастройване постепенно установява новото състояние като Ваше естествено умствено обиталище. С постоянна практика става по-трудно да се върнете към старото състояние, отколкото да останете в новото.

 

Невил Годард подчертава, че преживяването във въображението на това, което би било преживяно във физическата реализация, представлява само половината от уравнението. Другата съществена половина се състои в това да имате това преживяване ОТ състоянието, а не като негов наблюдател.

 

 

 

Трябва да носите състоянието, както бихте носили дрехи, да го обитавате, както бихте обитавали къща, и да го дишате, както бихте дишали специфична атмосфера.

 

Оперативната тайна се крие първо в това да определите как бих се чувствал, ако желанието ми се осъществи сега? Не утре, не в далечното бъдеще, а сега.

 

След това, без да се опитвате да рационализирате или оправдавате, просто приемате това чувство.

 

Мислите, възприемате, реагирате и се движите през света, водени от това установено чувство.

 

Практиката разкрива изненадваща истина - постоянното мислене от всяко състояние прави невъзможно да не го изпитате физически.

 

Въображението, когато е правилно фокусирано и поддържано в специфична перспектива, притежава абсолютна власт над външните условия. Външният свят неизменно се съобразява с вътрешния свят, постоянно поддържан.

 

Това разбиране разтваря привидната солидност на настоящите обстоятелства. Те представляват само кристализации на преди това обитавани съзнателни състояния.

 

Променете вътрешното състояние, от което мислите и възприемате, и външните обстоятелства неизбежно ще последват. Физическата реалност действа като вярна сянка на установената въображаема реалност.

 

Събитията от деня не свършват, когато денят свърши.

 

Те остават психологически активни, излъчвайки влияния, които оформят следващите дни. Всяко преживяване, записано в съзнанието, функционира като семе, което ще покълне в подобни бъдещи преживявания, освен ако не се намесите чрез въображаемо преразглеждане.

 

Това здравословно и продуктивно ежедневно упражнение ви позволява да пренапишете ретроактивно впечатленията, оставени от събитията, като по този начин променяте бъдещите им последици.

 

Разликата между техниката на заспиване в желаното състояние и нощното преразглеждане се разкрива като фундаментална.

 

Докато първото конструира бъдеще, което все още не е преживяно, преразглеждането реконструира вече преживяно минало.

 

Вие не създавате нещо ново, а замествате впечатленията, които вече са кристализирани в паметта, с умишлено избрани впечатления.

 

Психологическото минало, за разлика от хронологичното минало, остава вечно гъвкаво.

 

Хората, които не осъзнават тази сила, заспиват в края на деня, уморени и изтощени, приемайки за окончателни всички събития, които са се случили.

 

Всеки професионален отказ, всяко враждебно послание, всеки разочароващ резултат се консолидира като допълнителна тухла в затвора на привидния детерминизъм.

 

Те пренасят в съня, а следователно и в подсъзнанието, суровите впечатления от деня, позволявайки им да диктуват модела на бъдещите дни.

 

Систематичното преразглеждане действа чрез революционен принцип.

 

Преживяваш деня така, както би искал да го преживееш, мислено преработвайки сцените, за да ги приспособиш към идеалите си. Имейлът с отказ се превръща в ентусиазирано одобрение.

 

 

Напрегнатият видео-разговор се превръща в продуктивно сътрудничество. Разочароващото банково известие се променя до желаната сума.

 

Вие не отричате случилото се, а презаписвате психологическото му впечатление.

 

Единственото абсолютно необходимо изискване е да събудите вниманието си с такава сила, че да се погълнете напълно от преработеното действие.

 

Реконструираната сцена трябва да стане по-жива и емоционално заредена от оригиналното събитие.

 

Тази интензивност позволява на новата версия буквално да замени оригиналното впечатление в подсъзнателните записи.

 

Невил Годард открива чрез систематични експерименти, че подсъзнанието не прави разлика между спомени за физически събития и спомени за събития, въобразени с достатъчна яркост.

 

Това откритие има изключителни последици.

 

Миналото, което носите психологически, не е необходимо да съответства на миналото, което сте преживели физически. Впечатленията, които определят бъдещето Ви, могат да бъдат съзнателно избрани чрез въображаемо преразглеждане. Механиката на това заместване действа чрез промяна на състоянието на съзнанието. Когато последователно преразглеждате, Вие не просто променяте отношението си, а променяте състоянието на съзнанието, в което действате. Всяко преработено събитие реконструира вашата идентичност на най-фундаментално ниво. Човекът, който е преживял отхвърляне, чрез преразглеждане става някой, който е преживял приемане. Тази промяна в идентичността определя бъдещите преживявания по-силно от всяко външно действие.

 

Феноменът се простира отвъд индивидуалната психология.

 

След седмици на последователно преразглеждане, обективните промени се проявяват в поведението на другите. Преди това враждебно настроените колеги сега започват необяснимо да сътрудничат. Хроничните проблемни модели се разтварят и изчезват без видима причина. Самата причинно-следствена тъкан на реалността се реорганизира, сякаш преразгледаното минало винаги е било истинското минало. Това очевидно нарушение на линейната причинно-следствена връзка разкрива 4-измерната природа на Съществуването. В 4-измерното пространство всички моменти съществуват едновременно. Когато преразглеждате минало събитие с достатъчна интензивност, вие буквално осъществявате достъп и променяте тази точка във времевия континуум.

 

 

 

Промяната се разпространява през темпоралната структура, променяйки не само субективните впечатления, но и самата траектория на събитията.

 

Моментът преди заспиване предлага идеални условия за тази практика.

 

В това гранично състояние между будност и сън, критичният ум отпуска бдителността си, позволявайки на ревизиите да проникнат в подсъзнанието без съпротива.

 

 

Заспивате не като жертва на събитията от деня, а като съзнателен автор на собствения си разказ.

 

Всекидневната ревизия представлява повече от психологическа техника.

 

Тя представлява упражнение във темпорален, т.е. времеви суверенитет.

 

Вие демонстрирате, че творческата сила на въображението действа двупосочно във времето, не само проектирайки бъдеще, но и реконструирайки минало.

 

Тази практика развива въображаемата мускулатура, необходима за всяко съзнателно проявление.

 

Уилям Блейк разбира тази истина, когато заявява, че носим Небето и Земята си в собствената си пазва.

 

Външният свят, макар и да изглежда солиден и определен, представлява само сянката на вътрешния свят, който се поддържа непрекъснато.

 

Чрез съзнателния ревизионизъм Вие реконструирате този вътрешен свят ретроспективно, освобождавайки се от очевидния детерминизъм на вече настъпилите обстоятелства.

 

Овладяването на тази техника разкрива, че никога не сте в капан на ефектите от минали преживявания.

 

Всяка нощ предлага възможност да се пренапише сценарият на деня, променяйки бъдещите му последици.

 

Миналото става толкова гъвкаво, колкото и бъдещето, за тези, които разбират и прилагат реконструктивната сила на въображението.

 

Йоан съдържа едно от най-неразбраните и едновременно с това най-практични откровения в цялата духовна литература.

„В дома на Отца Ми има много обиталища.Ако да нямаше, щях да ви кажа.Отивам да ви приготвя място. И кога ида и ви приготвя място, ще дойда пак и ще ви взема при Себе Си, та където съм Аз, да бъдете и вие.“ (Йоан, 14:2-3)

Централният герой на Евангелията представлява човешкото въображение в неговата творческа функция. Обиталищата не обозначават места в някакво небесно обиталище след смъртта, а състояния на съзнанието, достъпни сега за въображаемо занимание. Всяко желание, което възниква във Вашето съзнание, съответства на специфично имение в 4-измерната структура на реалността. Желанието за просперитет представлява едно имение. Желанието за любяща връзка - друго имение. Желанието за крепко здраве, още едно. Тези имения не съществуват в далечно бъдеще или в недостъпно измерение. Те съществуват сега, в настоящето, чакайки само Вашето решение да ги заемете чрез упорито въображение, съсредоточено върху чувството за изпълнено желание.

 

Подготовката на мястото, споменато в стиха, точно описва въображаемата работа. Когато направите живо представяне на желаното състояние, влезете в това състояние чрез въображение и останете в него с убеждение, вие подготвяте това място за физическо обитаване.

 

Обещанието „Ще дойда отново и ще ви приема при себе си“ се отнася до неизбежния момент, когато външната реалност се съобразява с постоянно поддържаното вътрешно състояние.

 

„Песен на песните“ предоставя още по-ясни технически инструкции чрез поетичен език.

 

„Нощес на леглото си търсих оногова, когото обича душата ми, търсих го и го не намерих.

Но аз ще стана, ще тръгна по града, по улици и стъгди, и ще търся тогова, когото душата ми люби; търсих го и го не намерих.

Срещнаха ме стражари, които обикалят града; не видяхте ли - попитах ги - оногова, когото обича душата ми?

Но, щом ги отминах, намерих оногова, когото обича душата ми, хванах се за него и го не пуснах, докле го не заведох в къщата на майка си и в спалните на родителката си.“ (Песен на Песните, 3:1-4)

 

Преведено за съвременно практическо приложение, докато си почивате във физическото си легло, вашето съзнание търси и намира желаното състояние. След като сте намерили това състояние чрез живо въображение, Вие не го пускате. Поддържате това настроение живо, поддържате това чувство и в това състояние заспивате, отнасяйки го в покоите на тази, която ви е заченала, а това е всъщност творческото подсъзнание.

 

Множеството от налични обители разкрива неограничената широта на възможните преживявания.

 

Не сте ограничени до няколко предварително определени опции.

 

Всеки нюанс на преживяване, който можете да си представите, представлява отделно състояние, специфична обител в безкрайния дом на съзнанието.

 

Успешният предприемач обитава различна обител от осъществения творец, който обитава различна обител от победоносния спортист.

 

Във всяка категория съществуват безкрайни градации и комбинации. Навигацията между тези обители се случва мигновено чрез въображението. Няма разстояние за пътуване или време за пътуване, което да се обмисля. В момента, в който приемете чувството, че обитавате определено състояние, вие сте там. Промяната се случва със скоростта на съзнанието.

 

Предизвикателството не се състои в достигането на състоянието, а в това да останете в него с достатъчно постоянство, за да се материализира.

 

Състоянията на съзнанието притежават специфични магнетични характеристики.

 

Всяко състояние привлича преживявания, хора и обстоятелства, които хармонизират с неговата специфична честота. Когато обитавате състоянието на просперитет, естествено възникват доходоносни възможности. Когато заемате състоянието на осъзната любов, се проявяват хармонични взаимоотношения. Държавата функционира като невидим магнит, реорганизирайки полето от възможности около вас.

 

Разбирането, че всички състояния съществуват едновременно в настоящето, разсейва илюзията за времева ограниченост. Не е нужно постепенно да еволюирате, за да заслужите да заемете определено състояние. Няма външни предпоставки, необходими квалификации или разрешения, които да получите. Единственото изискване се състои от вашата готовност да приемете усещането за състоянието като настояща реалност и да го поддържате с упоритост.

 

Невил Годард подчертава, че способността ни да живеем с усещането за изпълнено желание определя способността ни да живеем по-изобилен живот.

 

Повечето хора се страхуват да си представят себе си като важни и благородни личности, сигурни в своя принос към света. В точния момент, в който започне подобно предположение, разумът и сетивата яростно отричат ​​неговата истинност. Контрастът между въображаемото състояние и видимите обстоятелства поражда интензивен психологически дискомфорт. Този дискомфорт произтича от несъзнателния импулс отчаяно да се вкопчвате в познатия свят на познатите неща. Инстинктивно се съпротивлявате на всичко, което заплашва да ви откъсне от познати и привидно сигурни котви. Но тези котви, които сякаш предлагат сигурност, представляват именно веригите, които пречат на движението към по-висши състояния на реализация.

 

Успешното заемане на ново имение изисква психологическа смелост.

 

Трябва да сте готови да се освободите от старата идентичност, докато новата все още не се е материализирала видимо. Този междинен период, в който вътрешно поддържате състояние, което сетивата все още отричат, изпитва силата на вашето въображаемо убеждение. Тези, които упорстват през този период, откриват, че външната реалност неизбежно се реорганизира, за да съответства на поддържаното вътрешно състояние. Архитектурата на многото имения разкрива, че ограничението и изобилието, болестта и здравето, самотата и любовта, провалът и успехът, всички съществуват едновременно като настоящи възможности в структурата на съзнанието. Вие избирате кое преживявате чрез въображаемия избор кое имение да обитавате. Светът, който възприемате, просто вярно отразява имението, от което наблюдавате.

 

Хора, напълно несъзнаващи фантастичната сила на въображението, живеят като просто отражатели на живота. Те реагират на събитията, отговарят на обстоятелствата и се адаптират към условията, винаги действайки въз основа на това, което външният свят представя. Това реактивно съществуване характеризира опита на огромното мнозинство, които прекарват цели десетилетия, без да открият, че притежават силата активно да влияят на реалността, вместо просто да я отразяват.

 

Когато започнете да откривате тази сила в себе си, преминавате през портал без връщане обратно.

 

Никога повече не можете да играете предишната роля на пасивна жертва на обстоятелствата.

 

Трансформацията от отражател към ефектор бележи фундаментална еволюционна промяна в човешкото съзнание.

 

 

 

Оттук нататък Вие не просто реагирате на живота, а умишлено го оформяте чрез съзнателното използване на творческото въображение. Оперативната тайна на тази трансформация се разкрива с кристална яснота. Центрирайте въображението си върху усещането за изпълненото желание и останете там. Тази инструкция, привидно проста, съдържа цялата технология, необходима за преобразяване на всеки аспект от човешкия опит.

 

Способността ни да живеем в усещането за изпълненото желание, не близо до него, без да мислим за него, а пребивавайки ВЪВ него, определя способността ни да живеем по-изобилен живот. Повечето хора дълбоко се страхуват да си представят себе си като важни и благородни личности, сигурни в своя принос към света.

 

Този страх произтича от дълбоко обуславяне, което отъждествява повишеното въображение с опасна заблуда.

 

В точния момент, в който започва подобно въображаемо предположение, разумът и сетивата се надигат в бурен протест, отричайки истинността на предположението.

 

Кой мислиш, че си?! - шепне гласът на обуславянето.

 

Погледнете доказателствата! – крещят сетивата.

 

Изпитвате непреодолим несъзнателен импулс отчаяно да се вкопчите в света на познатите неща. Привидно сигурните котви на познатото упражняват мощно гравитационно привличане, съпротивлявайки се на всеки опит да ги преодолеем.

 

Упорито въображение, съсредоточено върху усещането за изпълнено желание, представлява тайната на всички успешни операции.

 

Само това изпълнява намерението.

 

Всеки етап от човешкия прогрес, от откриването на огъня до изследването на космоса, се е случил чрез съзнателното и доброволно упражняване на въображението.

 

Някой си е представил това, което все още не е съществувало, и е поддържал този образ с упоритост, и реалността се е реорганизирала, за да съответства на устойчивото виждане.

 

Тези, които упорстват в тази практика, в крайна сметка постигат виждане във вътрешния свят. Те директно възприемат, че външният свят, макар и да изглежда солиден и независим, функционира само като проекция на вътрешния въображаем свят. Обстоятелствата, които сякаш причиняват техните преживявания, се разкриват като ефекти на предварително приети съзнателни състояния. Привидният детерминизъм на физическия свят се разтваря във възприятието за абсолютна пластичност под докосването от въображението.

 

Уилям Блейк, който е посветил живота си на изследване и документиране на силите на въображението, е провъзгласил тази фундаментална истина. В собствената си пазва имаш небето и земята си и всичко, което виждаш, макар че изглежда отвън, е вътре, във въображението ти, на което този свят на смъртността е само сянка. Блейк описва оперативната структура на реалността. Това разбиране напълно преобръща конвенционалната житейска стратегия. Вместо да се мъчите да променяте външните обстоятелства чрез директни физически усилия, Вие се научавате да ги променяте чрез модифициране на вътрешните въображаеми състояния.

 

Истинската работа се случва в съзнанието. Външното проявление следва автоматично, също толкова неизбежно, колкото сянката следва обекта, който я проектира. Експериментирайте и Вие също ще видите, че Вашето въображение е създателят. Не приемайте тези думи като доктрина. Тествайте ги, както учен би тествал хипотеза. Изберете конкретно желание. Ясно конструирайте състоянието на изпълненото желание. Влезте в това състояние чрез живо въображение. Останете там с упоритост, винаги се връщайте, когато сетивата се опитват да ви върнат обратно в старото състояние. Наблюдавайте как реалността се реорганизира, за да съответства на поддържаното вътрешно състояние. Трансформацията от рефлектор към ефектор не се ограничава до лична психологическа промяна. Вие ставате съзнателен участник в непрекъснатото създаване на реалността. Всяко въображаемо състояние, което поддържате, добавя нещо към света. Всяка ревизия, която извършвате, променя тъканта на това, което е възможно. Откривате, че винаги сте били съ-създател. Просто сте действали несъзнателно. Сега действате със знание и обмисляне. Силата винаги е присъствала, очаквайки само Вашето разпознаване и съзнателно нейно използване. Човешкото въображение буквално представлява работилницата, където се кове всяко бъдеще. Тези, които разбират това и го прилагат с упоритост, се оказва, че живеят в коренно различен свят. Не защото са променили светове, а защото са променили точката на съзнание, от която светът се създава непрестанно. Всяка промяна започва с разбирането на Вашата роля като съ-създател и единственият начин да се свържете с тази Божествена интелигентност е чрез медитация.

…

 

Соня Петрова

…

 

Публикувано на: 26 януари 2026 г.

 

…