Yoga_Online

КОЙ Е ТВОРЕЦЪТ НА РЕАЛНОСТТА



По въпросите за силата на мисълта са изписани тонове литература – от древни времена до сегашни, а вероятно и бъдещето е пълно с тях. Затова тук няма да преразказвам...

неща, казани отдавна от просветлени йогини и подадени в смлян вид в днешно време от съвременните бест-селърни гурута, а ще споделя няколко лични наблюдения и изводи, свързани с този велик феномен – мисълта.

 

Преди да премина по същество, ще направя едно предварително встъпление. Всеки човек, който е практикувал Йога или други подобни практики, всеки, който се е концентрирал и е медитирал истински знае, че в дадени моменти получава т.нар. интуитивно знание за нещата. Със сигурност няма практикуващ йога, на когото да не му се е случвало следното нещо: получава някакво знание по време на медитация, например нещо, свързано със силата на мисълта. Това, което получава, не го е срещал, чел, чувал или виждал никъде преди това в сегашния си живот. Няколко дни след медитацията обаче, се зачита по една или друга причина в текст, писан от велик йогин – досещате се какво се получава – точно в този текст той вижда написано това, до което е стигнал  сам и интуитивно по време на медитацията си. Защо описвам това? Защото то доста добре илюстрира начинът, по който знанието и мислите достигат до нас. Или, казано с други думи, това описва начина, чрез който Съзнанието черпи мисли от „Общата Банка”. Всъщност, по-правилно е да се каже – от Общото Съзнание, от Общия Дух.

 

На определени равнища всеки един индивидуален Дух е част или е слят с Общия Дух, но, разбира се, това не го осъзнаваме и само много напреднали и просветлени практикуващи са в постоянен осъзнат контакт с него.

 

Чували сме английската игра на думи, която обяснява защо мисълта твори нещата. Think – мисля и Thing – нещо. Сегашното причастие Thinking – правя неща.

 

Навсякъде се тръби, че „мисълта твори нещата”. Според мен това е една нарочна заблуда, едно частично подаване на „истината”. Защото не мисълта сама по себе си прави нещото. Мисълта, така да се каже, се поражда от Разума. Ако тази мисъл не се материализира или реализира по някакъв начин, ако не се прехвърли в Световете – то тя остава в Разума!

 

Разумът е „този, който мисли”. Разумът е Творящата Сила в нас. Разумът сме Ние. Той не е в нас, но го пиша така, за по-голяма яснота.

 

Ето една примерна ситуация:

 

Разумът ражда мисъл, свързана с ежедневието, например: тук трябва да засадя дърво. Обаче впоследствие това не задвижва човека да го направи реално. И тази мисъл остава в Разума. В Индивидуалния Разум.

 

Колкото повече мисли останат по този начин, и не се пуснат, образно, в Общия Разум, т.е. не се реализират, толкова нашия Индивидуален Разум става по-затлачен. В един момент той престава да функционира. И ние започваме да вярваме, че „тия работи  за силата на мисълта” са пълни бабини деветини. Защо се стига до там? Защото сме позволили Разумът да задържа мислите в себе си.

 

Неслучайно всички медитативни  практики целят изчистването  на ума от мисли! Когато той е чист, може да поражда и да реализира мисли. Това нещо, съвременните бест-селърни гурута, кой знае защо, дискретно го пропускат. Може би, за да не се изплаши аудиторията, че ще й се наложи да работи върху Разума си – съвременният човек обича да прочете нещо и ... да си остане само с четенето.

 

Разумът трябва да е свободен от мисли.

 

 

Автор: Соня Петрова – Аеиа

 

(откъс от предстоящата ми книга за йога)




Йога ОНЛАЙН - ЙОГА ВКЪЩИ ИЛИ В ОФИСА (клик)



 ...