ЙОГА: ПРИТЧА ЗА ИСТИНСКОТО ОТРИЧАНЕ
От Шри Свами Шивананда Сарасвати:
В Кайвалия упанишад ще намерите една вдъхновяваща мантра:
„Вечността не може да се придобие с дела, потомство или здраве, а само с отричане.“
Да се отречеш – това не значи да отидеш в пещера в Хималаите. Сикхидхваджа постъпил точно така, но жената на този мъдрец – царица Чхудалаи – му открила истинското значение на отричането. Изучете „Йога-Вашиштха“, където е разказана тази прекрасна история.
Притчата
Царица Чхудалаи била йогини и притежавала знание (гияни). Нейният мъж, цар Сикхидхваджа, притежавал устременост и искал да се отрече от света, да отиде в гората, за да извърши аскеза (тапас) и да достигне самореализация.
Царицата му казала: „Не отивай в гората. Аз ще те науча на висшата мъдрост.“
Но една нощ царят избягал от дома си и се отправил към гората. Царицата управлявала достойно царството вместо него.
След няколко години тя поискала да разбере повече за успехите на мъжа си. С помощта на окото на интуицията тя си изяснила неговото местопребиваване. С помощта на йогийски сили царицата се пренесла при него, като приела облика на риши Кумбха Муни и се представила пред царя на четири фута височина от земята: понякога учителят показва такива чудеса, за да убеди ученика в своята авторитетност.
Сикхидхваджа се приближил към мъдреца и казал:
„Аз се отрекох от света. Отхвърлих царството и двореца, с целия му разкош. Аз се отрекох от жена си и децата си. И въпреки това, не достигнах Висшия Покой. Моля те, обясни ми причината за това.“
Кумбха Муни отговорил:
„Може и да си направил всички тези неща, но всъщност ти нищо не си направил.“
Тогава Раджата си казал:
„Сега ми остана само тялото. Възможно е и то да трябва да бъде разрушено.“
Той се покатерил на едно дърво и се приготвил да се хвърли на земята от върха му.
Но Муни го спрял, като казал:
„О, раджа! Даже и това не е истинско отричане! Ти просто извършваш самоубийство. А самоубийството е грях. Истинското отричане – това е отричане от състоянието „аз правя това“ (картритва-бхава) и от състоянието „аз се наслаждавам на това“ (бхоктритва-бхава). Единствено отричането от егоизма, от умствените привързаности и впечатления е истинско отричане. Ако ти практикуваш това отричане, на тебе няма да ти е нужно да бягаш от царството си; ти ще можеш да го управляваш и да сияеш като приживе освободен (дживанмукта)“.
...
Вие не знаете какво е това егоизъм! Егоизмът – това са просто вълненията (вритти) на ума. Всичките тези вритти – това са модификации на ума, това са вълните в езерото на ума. Много е трудно да атакуваш непосредствено егоизма. Той има най-различни слуги, такива като желанието (кама), гнева (кродха), заблуждението (моха) и т.н. Ако се борите с тях, егоизмът постепенно ще започне да се изтощава. Развивайте смирение. Възвръщайте си великодушието. Ако пребивавате в обителта на добродетелите, тогава егоизмът ще умре от само себе си.
Тази задача е много трудна. Само по Божия милост и по милостта на наставника ще можете да достигнете до тази цел. Затова Шветашватара упанишад казва: „Този, който притежава висша любов (парабхакти) към Бог и преданост към гуру, такава, каквато е и към Бог - на него се откриват истините на Веданта“.
Този свят е вашият най-добър учител. Това е арена, на която вие можете да получите много уроци. Това не е пещера! Милосърдието – това е много важна добродетел. Как бихте могли да я развиете, ако се намирате в пещера? Само много велика душа, намираща се на много висока степен на еволюция, може да остане в пещера, да практикува непрекъсната медитация и да излъчва покой и благост към целия свят. Другите просто ще станат инертни! На вас не ви трябва да бягате от света! Светът – това е вашият най-добър учител. Бог Даттатрейа имал двадесет и четирима гуру. Той се учел на търпение от земята. От въздуха той възприел учението за всепроникващата природа на Господ. Ако вие имате истинска устременост и чистота на помислите, гуру ще ви се яви и ще ви поведе към целта.
...
Превод: Соня Петрова – Аеиа
публикувано на: 08 октомври 2014 г.
