СИГУРНИЯТ НАЧИН ДА НАДСКОЧИШ СЕБЕ СИ
От предстоящата ми книга:
Удоволствието не води до нищо друго, освен до желание за повтаряне на същото удоволствие.
Добре е да се ръководим от тази мисъл, когато искаме да постигнем нещо – независимо в каква област.
Цялата ни съвременна, потребителска цивилизация е центрирана около удоволствието. Накарани сме да вярваме, едва ли не, че удоволствието е всичко! Че е нормално да работим като луди 25 часа в денонощието, само и само да спечелим пари, които да дадем за минута удоволствие...
А всъщност удоволствието ни прави роби. Държи ни на нивото, на което сме. И, не дай Боже, заради едното удоволствие можем да си останем на едно и също равнище цял живот.
Отделно, че всъщност, никога не може да бъде задоволено желание за нещо, от което нямаш никаква нужда. Това е парадокс, но реално често се опитваме да правим това цял живот. Необходимо е съвсем леко вглеждане в този проблем, за да се разбере той в неговата цялост, и – буквално – безсмислен ужас.
Затова, ако искаме да се освободим от тази лудост и да постигнем някаква свобода, винаги е добре да отчитаме докъде се простира удоволствието ни и къде започва това, което не ни доставя удоволствие. Там е свободата!
Например в йога-практиката. Когато човек е по пътя на Йога, винаги трябва да прави нещо в практиката си, което не му е приятно – няма да обяснявам повече...
Важно е, обаче, да отчитаме, че:
Много хора ненавиждат работата, с която си вадят хляба. Такива хора биха помислили, че, след като работата им е анти-удоволствие, то тя директно може да се яви като средство, с което да надскочат себе си и да постигнат по-висше състояние на Духа. В повечето случаи обаче – това не е валидно тук! Защото повечето такива хора потапят своето неудовлетворение в отдаване на удоволствия, винаги, когато имат време и възможност за това – като ядене, пиене, спане и пр. – и се превръщат, за жалост, в „пленници на острова на Цирцея“. Или, по-скоро – каторжници...
Или, за да обобщя този „феномен“ с няколко думи: постигнем ли едно удоволствие, добре е да го забравим и да се стремим да постигнем следващо.Което се получава, чрез смелостта да излезем от зоната на постигнатото вече удоволствие.
...
Автор: Соня Петрова - Аеиа
...
