ЙОГА: САДХАНА - ДУХОВНАТА ПРАКТИКА
От Свами Нарайанананда:
1. Представете си слънчева светлина, падаща право върху повърхността на чисто огледало и от там – отразяваща се на повърхността на: а) мътна течаща вода; б) относително чиста течаща вода; и в) чиста неподвижна вода, с много малки вълнички. Отразената слънчева светлина пада върху тези три повърхности по един и същ начин, но в първия случай тя изчеза напълно, във втория – едва-едва се вижда, а в третия случай ние виждаме отражението на слънцето във водата, макар и повърхността й да е леко набраздена от вълнички. И всъщност само върху чистата и спокойна водна поръхност ние виждаме слънцето отразено във водата. Изопаченията, предизвикващи разлика във възприятията, са присъщи на водата, а не на огледалото, и не на слънцето. Слънцето може да бъде сравнено с Бог, или Брахман, огледалото – с Дживатван (Абсолютната Същност), а трите водни повърхности – с трите разновидности на ума, в които преобладават съответно влиянията на тамас-гуна, раджас-гуна и саттва-гуна. (Човешкият ум се подразделя на доста по-голям брой категории, но за удобство в този случай ще го разглеждаме само в тези три категории). Методът за очистване, успокояване и просветляване на ума, за да може той да отразява ясно Абсолютната Същност, се нарича садхана.
2. Висшето Същество, живеещо вътре в тялото, се нарича Дживатман, и Неговият основен инструмент е умът. Умът добива живот и светлина от Дживатман. Дживатман постига света, посредством ума, а умът, на свой ред, постига света на имената и формите, посредством петте сетива (чувства). Светът е всъщност само една проекция на ума, и тази проекция зависи от преобладаващата гуна. От тук: трите различни вида ум възприемат един и същи свят по три различни начина. Тамасичният ум е лишен от мъдрост и пребивава в катранена тъмнина; раджастичният ум е активен и неспокоен; а саттвичният ум е ясен, проницателен, спокоен и невъзмутим. Поради тези причини, тамасичният ум не е способен да постигне величието на Абсолютната Същност (Атман или Дживатман). Раджастичният ум долавя някакъв слаб отблясък на величието на Абсолютната Същност и в някаква степен е способен да я разбере, но, поради постоянната си активност, той не може да постигне дълбоко разбиране. Единствено в саттвичия ум Абсолютът се отразява така ясно, че той, умът, е в състояние да улови истинния проблясък на могъщото величие и на дивната Му слава. Но за пълното осъзнаване на Абсолютната Същност трябва да се излезе извън пределите на трите гуни; усилията, полагани с тази цел, са известни като садхана.
3. Бавачката, грижеща се за децата, им дава различни играчки. Децата се привързват към своите любими играчки и приемат техните форма и име за реалност, без да се досещат за тяхната истинска природа. Ако детето изгуби играчката си, или ако друго дете му я вземе – то плаче неудържимо. Детето не знае нищо за материала, от който е направена играчката, и за нейната недълговечност; но нейната истинска ценност е известна на бавачката, която не се заблуждава от името и формата на същата тази играчка. По подобен начин се различава възприятието на този свят при светия човек и при обикновения, невеж човек. Последният е привързан към обектите на този свят, към техните имена и форми, а първият вижда зад цялото им разнообразие само единния Бог. Светият човек знае, че тези названия и форми са променливи и лъжливи, и единствена наизменната и всепроникваща Абсолютна Същност в този хаотичен спектакъл е Бог или Брахман. Начинът да избавим ума от заблуждения, така че той да може да познае истинската природа на нещата и в резултат на това да постигне Бог, се нарича садхана.
4. Когато човек достигне Нирвикалпа Самадхи, представите за свобода и робство, за страдание и радост, за раждане и смърт, и т.н. изчезват и изгубват своята стойност. Дори този свят прекратява съществуването си. Единствено Океанът на Съзнанието е жив и изпълва Самия Себе Си. Но хората, които действително са постигнали състоянието Самадхи, са много малко. За обикновения човек светът е нещо много по-реално от Бог. Усилията, които прилагаме, за да достигнем Нирвикалпа Самадхи, и пътят, водещ до това състояние, се наричат садхана.
5. Когато се намираме на земята и гледаме наоколо, ние виждаме множество различни неща – дървета, къщи, и т.н. Но, ако седнем в самолет и започнем да се вдигаме все по-високо и по-високо – къщите и дърветата стават почти неразличими едно от друго, а вдигайки се още по-нависоко, ние започваме да виждаме само едно огровно празни пространство, от което са изчезнали всичките предмети, които сме виждали преди това. По подобен начин невежият човек вижда множеството предмети в този свят; но с пристигането си на по-високо духовно равнище, неговите възприятия се променят, докато той не достигне Нирвикалпа Самадхи, в която изчезва всичко, което той е виждал преди. Процесът на достигане до това най-висше ниво се нарича садхана.
6. Добрите и лошите постъпки са подобни на златни и железни вериги, оковаващи хората. И едните, и другите са въжета, които връзват човека. За да се избави от плодовете на греховните си действия, човек трябва да извършва добри дела, а когато грехът е изкупен – той трябва да се опита да излезе извън пределите на доброто и злото. Ако в крака ни попадне тресчица, ние я изваждаме със свеж шип или с игла. Греховното действие прилича на забитата в тялото треска, а доброто дело – е като пряснооткъснатия шип или иглата, които използваме за изваждане на треската. Начините за освобождение от влиянието на лоша карма (минали греховни действия), постигането на тайната на изхода извън пределите на доброто и злото, и накрая, постигането на Бога, се наричат садхана.
7. Умът притежава четири способности: воля, чувстване, мислене и концентриране. Но при обикновения човек те не са еднакво развити. В мнозинството хора една от тези способности преобладава над останалите три. За да може всекида използва преобладаващата способност на своя ум, в йога съществуват четири пътя: за волята – това е безкористния труд (карма йога); за чувстването – това е предаността (бхакти-йога); за мисленето – това е философията (джнана-йога) и за концентрацията – това е вътрешният контрол над психиката (раджа-йога). Правилата и предписанията, създадени за тези различни пътища, които биват следвани от садхаците (духовните търсачи) за достигане на Крайната Цел, се наричат садхана.
8. Винаги да казваш истината, твърдо да се придържаш към нея в мислите си, думите и постъпкитеси, дори в момента на смъртта; да не причиняваш зло на нито едно живо същество, нито с мислите си, нито с думите си, нито с постъпките си; да съблюдаваш съвършена брахмачария (целомъдрие) в мислите, думите и постъпките; да мислиш правилно и да даряваш милосърдие на праведни и достойни хора; да оставаш скромен дори в моменти на сила, могъщество и успех – всичко това е садхана. Аскетизмът – това е садхана, както и ограничаването на сетивата и контролът над ума. Практикуването на мантра-джапа (повтаряне на имената на Бог), саможертвата, работата, изпълнявана без никакво очакване на възнаграждение, чистосърдечната любов към Бога и преданото Му служене – това също е садхана. Постоянно да различаваш реалното от илюзорното, да се отказваш от илюзията и да се придържаш към реалносттта – това е садхана. Медитацията, практикуването на пранаяма, съзнателното намерение за освобождаване на ума от всички желания и мисли, пълното самоотричане, доброволното служене на своя нард, помощта за бедните и нуждаещите се и отказът от слава и почести – това са други разновидности на садхана.
...
Превод: Соня Петрова - Аеиа
...
