ЙОГА: ЧОВЕК И БОГ
От Йогирадж Борис Сахаров – „Йога – теория и практика“:
Следващата точка, в която йогийската философия се отличава от западната мистика – това е признанието за божествеността на човека. Съгласно учението на Веданта, което индусите смятат за синтез от всички индийски философски системи, Човекът не е „твар”, не е отражение или „искра Божия”, даже не е Син Божий, а е БОГ. Цялата същност на Веданта, целият смисъл на индийската мъдрост въобще, практически изразена в теорията на Йога, се свежда до това единствено утвърждаване „Аз – Брахман” (Абсолютният Бог). Не старозаветното „Сътворение от нищото”, нито християнското духовно сходство с Бог, нито частица, отражение или по-голямо или по-малко съвършено подобие Божие, а Самото Божество, в цялата си цялост, Единен, Съвършен, Вечно Свободен, Вечно Съществуващ, Вечно Блажен, Висш Брахман.
В екстаза на висшето познание от духовните очи на мъдреца пада и последната пелена. Той разбира, че това, на което се е покланял във всичките му форми, започвайки с външните сили на природата (воя на вятъра, блясъка на мълниите и борбата на стихиите), после образа на бащата, на майката, друг образ, образ на възлюбена, после пред тези, които са били с името Ра, Йехова,Иисус, Кришна или Буда - това винаги е било същността на неговата Душа, даже повече от това - бил е той самият.
„В човешкия език няма по-точна дума за изразяване на тази близост, от думата „Единство” – казва Свами Вивекананда.
В това осъзнаване на изначалното съвършенство на единството на Душата с Бог се състои и смисълът на Йога – практиката, която помага за сливането на Индивидуална Душа (Джива Атма) със Световната Душа (Параматма). При това е необходимо да се разбере, че Душата в резултат на еволюцията се слива с Бога и не губи себе си, както капката вода не става океан, попадайки в Океана.
Човешкият дух винаги е бил единен и остава такъв с Брахма, никога не губи своята Божественост, както и не я придобива.
Такава е нашата истинска духовна същност и това не е даже духовно наследство, което ние сме длъжни да добиваме или което да получим като награда за усилията. Това е нашата истинска природа, която никой и нищо във Вселената не е в състояние да ни отнеме или измени, дори и на йота и която ние не дължим на никого: нито на приятели, нито на Учителя, нито на Бога.
Западният ум, привикнал към определени рамки и стереотипи на мислене, може първо да се отрече от такова смело утвърждение, смятайки го повече за дързост. Но това е факт, който открива мистиката в състояние на висше познание (Нирвикалпа Самадхи). Това утвърждава всичко, достигнато при такова състояние.
Западният ум, привикнал с определени рамки и линии на мислене, първоначално може да бъде отблъснат от такова смело твърдение, и да го счете за повече от дръзновено. И това си е факт, който се открива пред мистика в състояние на висше познание (Нирвикалпа Самадхи). Това твърдят всички, достагнали това състояние.
Но дори и да оставим настрана непосредственото възприятие на Истината, което е характерна особеност в пътя на Йога, ако подходим към този проблем, въоръжавайки се единствено с елементарна логика, ние също ще стигнем до този същия извод. Действително, изхождайки от основната логическа аксиома „А е А и никога не може да бъде не-А”, можем да направим извода, че душата в процеса на Богопознаване, или винаги остава себе си не може да стане Божество, и съответно да се слее с Него; или тя се слива с Него и тогава тя е Бог, и никога не би могла да Не бъде Него. Кое от тези предположения следва да се приеме? Ако първото е правилно, то в този случай няма и не може да има никакво Богопознание, никаква религия, никаква мистика: душата, ако тя въобще съществува, винаги си остава ограничена, слаба и несъвършена (А е А и винаги си остава А).
Все едно, ние знаем, че всички световни религии твърдят, че душата е по-висша от чувствата и ума. Следователно, към която и да е религия да се обърнем, за да постигнем Богопознанието като крайна цел на всяка от тях, ние трябва да приемем, че Душата бидейки по-висша от чувствата и ума, е и извън тези ограничения, които са им свойствени, душата е извън категорията на ограничеността на пространството, на времето и на причинността.
И така, бидейки извън пространството, душата е безкрайна, бидейки извън времето – е вечна, и бидейки извън причинността – тя е безусловна, т.е. абсолютна.
Душата е Брахман (Абсолютното), винаги е Брахман и никога не може да не бъде Него. (А е А и некога не може да стане не-А).
Ако не приемем този втори извод, ние сме длъжни да се откажем от елементарната логика.
Сега да подходим към този въпрос от друга гледна точка. Ако ние и цялата Вселена съществуваме, то съгласно тощу-що указаното в логическата аксиома („А винаги остава А”), ние и цялата Вселена в цялост винаги оставаме съществуващи и никога не преставаме да съществуваме; казано с други думи - ние сме извън времето. Но идеята за пространството възниква в нас единствено във връзка и в зависимост от идеята за времето. Представяйки си пространството между две точки А и Б, за нас е необходимо да преминем мислено разстоянието между тях, без което възприятието за пространство е невъзможно. Ние, бидейки, както току-що беше доказано, извън времето, не можем да възприемем разликата между А и Б, и като ги виждаме абсолютно едновременно, би трябвало за сме и извън пространството.
По същия начин и причинността не може да съществува извън времето, така както следствието не може да бъде едновременно с причината, а винаги следва след нея. По този начин отпада и ограничнието на закона за причиността, а ние и цялата Вселена в цялост сме вечни, безкрайни и безусловни.
Както виждаме и тук съществуват само две логически алтернативи: едната да признаем, че ако ние съществуваме, то ние сме Брахмани; другата – да осъзнаем, че ние и цялата Вселена въобще не съществуваме. Очевидно е, че всеки нормален човек няма да размишлява дълго над тази дилема.
Ако все пак се намерят немного хора, които да кажат, че подобно учение е в разрез с християнската религия, ние ние ще им отвърнем с думите на самия Христос:
„Не е ли написано във вашия закон: Вие сте Богове” (Евангелие от Иоан X, 34 и Псалом 81,6) (Евангелие от Иоанна X, 34 и Псалом 81,6). Той не е ли казал „Аз и Отеца сме е едно” и не е ли прибавил: „Аз съм в моя Отец, и вие сте в Мен и Аз съм във вас” (Евангелие от Иоан XIV, 20).”
Не може по-ясно и по-определено да се изрази с думи целият завет на християнството, цялото обещание на Истината, цялото това, което съставя загадката на познаването на Бога, цялата тайна на могъществото на Йога, - синтеза от мъдростта, който ще намерите на всяка страница на която и да е книга за Веданта, в което и да е индуско писание за Йога.
Можем за привеждаме до безкрай извадки от Трактатите по Веданта, в подкрепа на тази теория за Божественността на човешкия Дух. Ще се ограничим само с няколко текста, които описват това разбиране, стигнало до човека в резултат на потапяне в най-фините състояния на неговото съзнание.
1. Брахман Анубхава Упанишад.
„ Ти – Всесъществуващия, Всезнаещия, Всеблажения Брахман. Ти – Безформения Брахман. Ти – Единия Висшочайший Брахман. Ти – Неразделения, Всеобхващаш брахман. Ти – Вечния, Пречистия, Всесъвършенения, Всезнаещия, Вечносвободен Брахман”
2. Свами Вивекананда.
„Всеки от нас е Сам Господ Бог, проявявен на земята. Всички ние, от най-низшия червей, пълзящ под краката, до най-висшите Същества, към които ние се взираме с изумление и благоговение, всичко е проявление на Единия Господ”.
3. Аштавакра, знаменит Учител.
„Целият свят, от тревичките до Брама, преминава в мен. Слава на мен! Аз съм един – твърдината на всичко!”
4. Шри Шанкарачаря.
„ Аз съм един с Брахман, Аз съм Вездесъщ, Аз съм Божествен, Аз съм Неизменният Господар на всичко, Аз съм Абсолютното съществувание – Знание – Блаженство”
„Аз съм Той! Аз съм Той!”
5. Свами Шивананда Сарасвати:
„ Твоето Истинско Аз е Брахман. То е Господ. Той обитава в твоето сърце”
Тези откъси могат да дадат по-дълбоко разбиране на Истината и даже защита при тяхното по-продължително повторение.
...
Превод: Мария Милотинова
...
...
