КОНЦЕНТРИРАН ИЛИ РАЗПИЛЯН УМ?
Както са казали Древните – здрав дух в здраво тяло.
Огромен брой хора се надсмиват и пренебрегват здравословните начини на живот, респ. – грижи за и уважение към тялото. Но всъщност, ако тялото страда – наистина страда всичко друго... Умът е този, който ръководи нещата, но, ако е лош ръководител, цялата система излиза от контрол. Ето и един цитат за Ума от Свами Рама „Царският път”(Раджа Йога):
„Средностатистическият човек има разпилян ум. Той не е способен да доведе докрай една мисловна нишка, а в разсъжденията му липсва последователност, понеже умът му до голяма степен се контролира от тялото и външните стимули, които получава в ежедневието си. В действителност обаче тялото е само сянка на ума. То е калъп, изработен от ума за неговото изражение. Абсурдна е идеята тялото да контролира ума, също както е абсурдна представата работникът да отговаря за своя директор.
Концентрацията представлява съсредоточаване на разпиления ум в една фокусна точка, защото единствено чрез концентрация умът може да реализира истинския си потенциал. При концентрацията всички ментални енергии се насочват върху един обект или идея. Умът на начинаещия въстава срещу усилието да се концентрира, тъй като нетренираният ум се затруднява да фокусира вниманието си изключително върху един обект или идея за по-дълго време. Когато търсещият се опитва да забави мисловния си процес, например, мислите се съпротиляват на усилието му да ги регулира и препускат през ума му с шеметна бързина. Умът му като че ли не се освобождава от мислите нито за миг. Когато една тревога отмине, веднага идва друга на нейно място и умът му е разсеян през повечето време. Чрез въображението и фантазията умът се опитва да го отвлече от обекта за концентрация.
Истинската красота и потенциал на ума са скрити зад булото на инстинктите, импулсите, емоциите, настроенията, чувствата, прищевките и фантазиите.”
(Свами Рама „Царският път” (Раджа Йога)
...
Реално, независимо че Умът не е нещо, което можем да видим, чуем, пипнем, вкусим и измерим с познатите ни мерки и теглилки, той си е чисто физическа Сила. Нищо че не се учи в часовете по физика – последното в кръга на шегата, но не е само за шега. (Понеже, вероятно, всички учени, дори и най-великите, дори и тези, направили световни открития – дори и те работят основно с Ума си – предполага се, не е научно доказано, разбира се).
В тази връзка, и ако приемем, че Умът е Сила – то логично и напълно в тон със законите на Нютоновата Физика е да се предположи, че:
Силата упражнява определено въздействие върху дадена площ. Колкото тази площ е по-голяма, толкова въздействието на Силата се разпределят равномерно верху нея – т.е. областта на действие се увеличава, но мощта, с която въздейства силата, намалява. Образно, ако искаме да пробием дупка някъде по тази площ – няма да натискаме цялата площ с ума, а ще го центрираме да окаже натиск само в една точка от цялата тази площ – и дупката ще бъде пробита.
Или друг пример: един човек иска да прочете 10 книги. Ако отвори наведнъж всичките десет и се опита да ги чете заедно, паралелно – нито една няма „да му влезе в главата“. Точно така постъпва умът, който няма способност да се концентрира. Всъщност, способността си я има всеки ум - въпросът е тя да се изяви и да се прилага.
...
Автор и публикувал: Соня Петрова - Аеиа
...
