ПОТВЪРЖДАВАЩИ ЗНАЦИ ЗА УСПЕХ ПРИ МЕДИТАЦИЯ





АЛХИМИЯ НА МЕДИТАЦИЯТА

 

От книгата „Тай И Дзинхуа Дзонджи“. ТАЙНАТА НА ЗЛАТНОТО ЦВЕТЕ:

 

Потвърждение на преживяванията при кръговрата на светлината

 

Учителят Лю Дзъ каза:


„Има голям брой потвърждаващи преживявания.


Не бива да се удовлетворяваме с малки изисквания, но и не трябва да се издигаме с мисли за това, че всички живи същества трябва да бъдат спасени. 


Не бива да допускаме лекомисленост в сърцето, трябва да се стараем делата да съответстват на думите.

 

Ако в състояние на покой духът постоянно и непрестанно усеща една велика радост, сякаш е опиянен или току-що окъпан, то това свидетелства, че Принципът на Светлината е хармоничен в цялото тяло; точно тогава започва да се появява пъпката на Златното Цвете.



По-нататък, ако всички отвори са в покой, а сребърната Луна стои в средата на небосвода и у медитиращия има усещане, че тази велика земя е светът на Светлината и яснотата, то това е знак, че тялото на сърцето се открива за яснотата. Това е знак, че Златното Цвете започва да се разпуква.

 

По-нататък, цялото тяло започва да се чувства силно и непоклатимо, така, че за него не са страшни нито буря, нито мраз.



Нещата, доставящи неудоволствие на други хора, при среща с мен не могат да помрачат яркостта на Семето-Дух.



Бляскаво злато запълва дома, стъпалата ми са от бял нефрит. Разлагащите се и зловонни предмети, допирайки се до диханието на истинната енергия, веднага отново оживяват. Червената кръв става мляко.



Крехкото тяло от плът се превръща в чисто злато и скъпоценен камък. Това е знак, че Златното Цвете кристализира.

 

В Книгата за успешната медитация (Ин Гуан Дзин) е казано:



„Слънцето се спуска в голямата вода и възникват вълшебни картини на редици дървета“. Залезът на Слънцето означава, че в хаоса се полага основата (хаосът – това е светът до развитието на явленията, т.е. до развитието на умопостигаемия свят, интелегибелния свят):  това е безполюсно (безполярно) състояние (у дзи).


Висшето благо е подобно на водата: чисто и неопетнено. То е господарят на великата полярност; то е богът, който се разкрива в знака (триграма) на удара – ДЖЪН. ДЖЪН (сътресение, удар) също така се символизира от дърво и поради това се появява образът на редици дървета.


Седем редици дървета означават Светлината на Седемте отверстия на тялото (или отвори на Сърцето).



Северозапад е посоката на Творческото Начало. Когато то се премести с едно място по-нататък, то се появява бездната (бездънното).



Слънцето, което се спуска във великите води, е образ на Творческото и на Бездната. Бездната – това е посоката на полунощ (мишка, дзъ, север).



По време на зимното слънцестоене гръмотевицата (джън, удар, сътресение) е напълно скрита и покрита в средата на земята.



Само когато се достигне триграмът на Гръмотевицата, над земята отново се появява полюсът на Светлината.



Това е образът, представен от редиците дървета. Останалото може да се изведе аналогично.








 





Втората част означава изграждане на основа върху това. Великият свят е подобен на лед, стъклообразен свят от скъпоценни камъни.



Блясъкът на светлината постепенно кристализира.



При това се появява огромна тераса и на нея възниква Буда.



Когато се появи златното изображение, кой може да е това, освен Буда?



Защото Буда е златният Светец на Великото Просветление.



Това е огромно потвърждение на преживяването.

 

И така, има три потвърждаващи преживявания, които могат да се появят.



Първото се състои в това, че, когато медитиращият влиза в състояние на медитация, в долината се появяват богове.



Там се чуват разговори на хора на растояние от стотици крачки, и при това всеки разговор се чува ясно.



Но все пак, всички звуци напомнят на звуци в ждрело. Тях можеш да ги чуваш винаги и никога себе си.



Това се нарича присъствие на Боговете в долината (ждрелото).

 

Понякога можеш да почувстваш следното:



в състояние на покой започва да се разпалва светлината на очите, в резултат на което всичко, намиращо се пред медитиращия, става ясно, все едно си в облак от светлина.



Ако отвориш очи и потърсиш с тях тялото си, то няма да го намериш. Това се нарича: „В празната стаичка се увеличава Светлината“.



Тук всичко е еднакво светло – и вътре, и вън. Това е много благоприятен знак.

 

   Или пък, когато си в медитация и плътското тяло става блестящо, като коприна или нефрит.



Струва ти се, че ти е трудно да седиш, създава се впечатление, като че нещо те тегли нагоре.

Това се нарича: „Духът се връща и се докосва до небето“.

С времето може да почувствате по същия начин, как като че ли тялото действително изплува нагоре.

 

И така, възможно е медитиращият да изпита всичките тези три преживявания.



Но не всичко, все пак, може да бъде изразено с думи.



На всеки човек му се явяват различни преживявания, в зависимост от неговите предразположения.



Ако ученикът изпита току-що описаните преживявания, то това е признак за добро предразположение. 



Тези преживявания са подобни на усещанията на пиещ вода. За него веднага е ясно дали водата е топла или студена. Точно по този начин можеш да се убедиш и в реалността на гореописаните преживявания – като лично ги почувстваш.

...

(Книгата за първи път е преведена на немски от китайски от Рихард Вилхелм)

...

 

Превод: Соня Петрова – Аеиа

 

Публикувано на: 9 май 2016 г.










...