ПОТВЪРЖДАВАЩИ ЗНАЦИ ЗА УСПЕХ ПРИ МЕДИТАЦИЯ
АЛХИМИЯ НА МЕДИТАЦИЯТА
От книгата „Тай И Дзинхуа Дзонджи“. ТАЙНАТА НА ЗЛАТНОТО ЦВЕТЕ:
Потвърждение на преживяванията при кръговрата на светлината
Учителят Лю Дзъ каза:
„Има голям брой потвърждаващи преживявания.
Не бива да се удовлетворяваме с малки изисквания, но и не трябва да се издигаме с мисли за това, че всички живи същества трябва да бъдат спасени.
Не бива да допускаме лекомисленост в сърцето, трябва да се стараем делата да съответстват на думите.
Ако в състояние на покой духът постоянно и непрестанно усеща една велика радост, сякаш е опиянен или току-що окъпан, то това свидетелства, че Принципът на Светлината е хармоничен в цялото тяло; точно тогава започва да се появява пъпката на Златното Цвете.
По-нататък, ако всички отвори са в покой, а сребърната Луна стои в средата на небосвода и у медитиращия има усещане, че тази велика земя е светът на Светлината и яснотата, то това е знак, че тялото на сърцето се открива за яснотата. Това е знак, че Златното Цвете започва да се разпуква.
По-нататък, цялото тяло започва да се чувства силно и непоклатимо, така, че за него не са страшни нито буря, нито мраз.
Нещата, доставящи неудоволствие на други хора, при среща с мен не могат да помрачат яркостта на Семето-Дух.
Бляскаво злато запълва дома, стъпалата ми са от бял нефрит. Разлагащите се и зловонни предмети, допирайки се до диханието на истинната енергия, веднага отново оживяват. Червената кръв става мляко.
Крехкото тяло от плът се превръща в чисто злато и скъпоценен камък. Това е знак, че Златното Цвете кристализира.
В Книгата за успешната медитация (Ин Гуан Дзин) е казано:
„Слънцето се спуска в голямата вода и възникват вълшебни картини на редици дървета“. Залезът на Слънцето означава, че в хаоса се полага основата (хаосът – това е светът до развитието на явленията, т.е. до развитието на умопостигаемия свят, интелегибелния свят): това е безполюсно (безполярно) състояние (у дзи).
Висшето благо е подобно на водата: чисто и неопетнено. То е господарят на великата полярност; то е богът, който се разкрива в знака (триграма) на удара – ДЖЪН. ДЖЪН (сътресение, удар) също така се символизира от дърво и поради това се появява образът на редици дървета.
Седем редици дървета означават Светлината на Седемте отверстия на тялото (или отвори на Сърцето).
Северозапад е посоката на Творческото Начало. Когато то се премести с едно място по-нататък, то се появява бездната (бездънното).
Слънцето, което се спуска във великите води, е образ на Творческото и на Бездната. Бездната – това е посоката на полунощ (мишка, дзъ, север).
По време на зимното слънцестоене гръмотевицата (джън, удар, сътресение) е напълно скрита и покрита в средата на земята.
Само когато се достигне триграмът на Гръмотевицата, над земята отново се появява полюсът на Светлината.
Това е образът, представен от редиците дървета. Останалото може да се изведе аналогично.
Втората част означава изграждане на основа върху това. Великият свят е подобен на лед, стъклообразен свят от скъпоценни камъни.
Блясъкът на светлината постепенно кристализира.
При това се появява огромна тераса и на нея възниква Буда.
Когато се появи златното изображение, кой може да е това, освен Буда?
Защото Буда е златният Светец на Великото Просветление.
Това е огромно потвърждение на преживяването.
И така, има три потвърждаващи преживявания, които могат да се появят.
Първото се състои в това, че, когато медитиращият влиза в състояние на медитация, в долината се появяват богове.
Там се чуват разговори на хора на растояние от стотици крачки, и при това всеки разговор се чува ясно.
Но все пак, всички звуци напомнят на звуци в ждрело. Тях можеш да ги чуваш винаги и никога себе си.
Това се нарича присъствие на Боговете в долината (ждрелото).
Понякога можеш да почувстваш следното:
в състояние на покой започва да се разпалва светлината на очите, в резултат на което всичко, намиращо се пред медитиращия, става ясно, все едно си в облак от светлина.
Ако отвориш очи и потърсиш с тях тялото си, то няма да го намериш. Това се нарича: „В празната стаичка се увеличава Светлината“.
Тук всичко е еднакво светло – и вътре, и вън. Това е много благоприятен знак.
Или пък, когато си в медитация и плътското тяло става блестящо, като коприна или нефрит.
Струва ти се, че ти е трудно да седиш, създава се впечатление, като че нещо те тегли нагоре.
Това се нарича: „Духът се връща и се докосва до небето“.
С времето може да почувствате по същия начин, как като че ли тялото действително изплува нагоре.
И така, възможно е медитиращият да изпита всичките тези три преживявания.
Но не всичко, все пак, може да бъде изразено с думи.
На всеки човек му се явяват различни преживявания, в зависимост от неговите предразположения.
Ако ученикът изпита току-що описаните преживявания, то това е признак за добро предразположение.
Тези преживявания са подобни на усещанията на пиещ вода. За него веднага е ясно дали водата е топла или студена. Точно по този начин можеш да се убедиш и в реалността на гореописаните преживявания – като лично ги почувстваш.
...
(Книгата за първи път е преведена на немски от китайски от Рихард Вилхелм)
...
Превод: Соня Петрова – Аеиа
Публикувано на: 9 май 2016 г.
...
