Отец Павел Флоренски: Светът е разкритие на Човека, негова проекция
Павел Флоренский, великият просветлен, гениалният физик-свещеник, математик и поет...
Ако преодолеем скоростта на светлината, ще попаднем в „истинската светлина”. Скоростта на светлината като своеобразен пазител на портите между този и онзи свят. Зографите на старите икони са рисували небесата в златно, защото са виждали „онази светлина” – за всеки е ясно, че византийските и близкоизточните небеса иначе са сини. ...
Отец Павел Флоренский е сред най-големите и колоритни руски мислители, личност с разностранни интереси и дълбоки познания в областта на физиката, математиката, богословието, философията, музиката, филологията, електротехниката, изкуствознанието и др.(наричат го "руския Леонардо да Винчи"). Завършва Физико-математическия факултет на Московския университет „Ломоносов” и Московската духовна академия, където по-късно чете лекции по история на философията. През 1911 г. приема свещенически сан. След болшевишката революция заема ръководна длъжност в „Главэлектро”, където се занимава с изследване на електрическите полета и диелектриците. През 1921 г. е избран за професор във ВХУТЕМАС (Высшие художественно-технические мастерские – Висши художествено-технически работилници, висше художествено училище, основано през 1920 г.), където чете лекционния курс „Анализ на пространството в художествените произведения”. През 1933 г. е арестуван и осъден на 10 години затвор. Разстрелян е в Соловецкия лагер на 8 декември 1937 г. Посмъртно е реабилитиран през 1958 г.
Няколко цитата от Павел Флоренский:
Биологично – всичко, което ни обкръжава, е наше тяло, продължение на нашето тяло, съвкупност от наши, допълнителни органи.
Всички неща се взират едно в друго, хилядократно се отразяват едно в друго.
Цялата природа е одушевена, цялата е жива, в цялост и частично.
В дълбината на физическото лежи тайна, полуприкрита физически, но съвсем – не физическа.
Където има отстъпление от обичайното – там търси признанието на природата за нея самата.
Духовната любов се изразява в преодоляването на границите на самостта, в излизането извън себе си.
Нищо не бива да се определя и утвърждава окончателно.
Да обясниш – по отношение на научния мироглед в моите очи това значи да унищожиш конкретната цялост на явлението, да докажеш неговата илюзорност.
Да разбереш чуждата душа – това значи да се превъплъщаваш.
Природата – това не е безразлична среда на техническия произвол, макар че понякога и тя търпи произвол, а живо подобие на човека.
Законът се натрупваше върху ума ми като тежък ярем, като гнет и окови. И аз с жажда питах за изключенията.
Много ли виждат гората зад дърветата?
Мисълта ми не протичаше систематично, а винаги ме вълнуваше и поразяваше.
Насилвайки Средата, Човек насилва сам себе си и, принасяйки в жертва своята корист на Природата, принася сам себе си в жертва на стихиите, движещи неговите страсти.
Нима ревът на автомобила не прилича на рева на Минотавъра?
На почвата на научния догматизъм се готвят да израстат научният фанатизъм и научната нетърпимост.
Непознатото – животът на света.
Непознатото винаги е хранило ума, а всичко не-удивляващо, непредизвикващо удивление винаги се е представяло като суха плява , не съдържаща хранителни вещества
Теургията и магията са стари, колкото е старо човечеството.
Това, което наричат закони на природата, на мен винаги ми е приличало на прикритие, поставено временно.
Това, което радва, се нарича красота; любовта, като обект на съзерцание, е красота.
Трижди престъпна е хищническата цивилизация, която не изпитва нито милост, нито любов към съществото, а търси от него само своята корист, движеща се не от желанието да помогне на природата да прояви скритата в нея култура, а навързваща насилствено и условно външните форми и външните цели.
„Простото” съвсем не е така просто, както искат да го представят; „обясненото” съвсем не е така обяснено, както се ласкаят сами себе си обяснителите.
Психологически – всичко, усещано от нас, е символично въплъщение на нашия вътрешен живот, огледало на нашия дух.
Нека няма горски духове и русалки – но има възприятие за тях. Нека няма магии и заклинания – но има вяра в тях.
Човекът е Сумма на Света, негов съкратен конспект; Светът е разкритие на Човека, негова проекция.
За да станеш православен, трябва да се хвърлиш отведнъж в самата стихия на православието, да заживееш православно – и няма друг път.
Енергията на нещата се влива в други неща, и всяко нещо живее във всичките, и всичките – във всяко.
Исках да видя душата, но исках да я видя въплътена.
...
Превод: Соня Петрова - Аеиа
публикувано на: 06 септември 2014 г.
