РАЗГОВОР МЕЖДУ АЙНЩАЙН И ДЖОЙС - откъс
От „Маските на Илюминатите“ на Робърт Антон Уилсън:
В спора, който се разгоря между Алберт Айнщайн и Джеймс Джойс в уютната стара кръчма „Лорелай“ във вечерта, когато фьонът достигна Цюрих, бяха засегнати най-разнообразни и интересни проблеми на епистемологията, онтологията, есхатологията, семиотиката, неврологията, психологията, физиологията, теорията за относителността, квантовата физика, политологията, социологията, антропологията, епидемиологията и (поради нездравия интерес на Джойс към всякакви видове извращения) копрологията. В епистеломогията Джойс решително защитаваше идеите на Аристотел, кумирът на Знаещите, докато Айнщайн показа голяма привързаност към идеите на Хюм, кумира на Незнаещите. В онтологията Айнщайн се приближи опасно до ултра скептицизма, а в същото време Джойс, безцеременно пренебрегвайки логиката и здравия смисъл, отиде още по-далече и започна да отстоява краен агностицизъм, опитвайки се да съвмести аристотеловото утвърждение „А е А“ с неаристотеловото утвърждение „А е А до тогава, докато не започнете да се вглеждате усърдно в него, за да забележите, как то се превръща в Б“. В есхатологията Айнщайн се придържаше плътно до хуманистичната позиция, утвърждавайки, че науката и разумът са подобрили значително този свят за голяма част от представителите на Homo Sapiens; Джойс пък саркастично заявяваше, че всеки прогрес винаги се съпровожда от регрес.
Великите идеи на Бруно и Хъксли, на Зенон и Бейкън, на Платон и Спиноза, на Макиавели и Мах летяха над масата напред-назад, подобно на топчета пинг-понг. Събеседниците оцениха по достойнство словесните арсенали на противника. Всеки видя в другия остър и бистър ум и разбра, че вероятността за постигане на пълно съгласие между две толкова различни натури, не беше по-голяма от вероятността през следващия вторник да се състои краят на света. Работниците от съседните маси, до които достигаха парченца от този спор, отчетоха, че спорещите са необичайно умни хора, но, ако там присъстваше онзи неприветлив руснак от влака, той би нарекъл и двамата презрени представители на дребнобуржоазния субективизъм, на декадентския империалистически идеализъм и на додиалектическия емпириокритицизъм.
Гласовете на работниците възкресиха в душата на Джойс неговия собствен образ на Лорерай: бездънни черни очи, рибена опашка, люспи. Както сирените при старика Омир. Те разресват своите жълти коси – над талията – срамежливост и целомъдрие, под талията – същински ад. Плуват към скалите, съблазнени от песните, очаровани от музиката. Удар, корабът рязко се накланя и заминава под водата. Отначало се чуват викове, след това настъпва абсолютна тишина. Водовъртеж, пустота. В безжалостното небе се носи чайка.
Змийска глава, която се издига над езерото: вкусете, и ще бъдете като богове.
Вглеждайки се полусляпо в тъмнината и помагайки си с бастунчето, Джойс много внимателно, но с достойнство, се приближи до бара и с жест поиска още бира. Погледна мрачно отражението си в огледалото; точно над него беше разтворил криле огромен бронзов орел.
Ето, почти си спомни. От дълбините на подземието в Сен Жил – разнесе се страшен вик на мили наоколо. Трам трам трам тарарам. По дяволите, не мога да си спомня!
Околните стъкла затракаха: фьонът се разхожда по улиците на Цюрих.
Кога ли Айнщайн най-сетне ще се върне от тоалетната? Пикочният мехур – това е сложна гарга! Ако у мен продължава да живее студентът-медик, то живеят и свещеникът, и музикантът. Свети Джеймс от Дъблин, покровител на кандилата, катетрите и кантатите. Защо пък не, ми че моята проза винаги се получава едновременно музикална, литургична и клинична.
Аха, ето го зеленият пуловер на Айнщайн.
- Е, какво, Джим, - каза Айнщайн, без да си сяда на мястото, - струва ми се, че стига за днес.
- Все пак, още по едно? – предложи с надежда Джойс.
- Ein stein, Айнщайн?
Айнщайн тъжно поклати глава.
- Утре имам занятия.
- Надявам се, че пак ще се срещнем, - каза Джойс, правейки опит учтиво да стане от стола си. – Аз съм Ви безкрайно благодарен за идеята за квантовия език. Възможно е тя да стане ключова в огромния роман, който постоянно се опитвам да започна...
- Не знам дали квантовата физика може да се приложи към езика, - каза Айнщайн, - но се радвам, ако това с нещо Ви е помогнало. За мен този разговор беше не по-малко интересен и полезен.
Внезапно люлеещата се входна врата се отвори от нечий силен тласък, и Джойс трябваше да се отдръпне, за да избегне сблъсъка.
...
Превод: Соня Петрова - Аеиа
публикувано на: 13 ноември 2014 г.
...
