ЛЕВ ТОЛСТОЙ: ТРИМАТА СТАРЦИ
ТРИМАТА СТАРЦИ, Лев Толстой
„А когато се молите, не говорете излишни думи, както езичниците;
защото те мислят, че ще бъдат послушани заради многото си говорене.
И тъй, не бъдете като тях; защото Отец ви знае от що се нуждаете,
преди вие да Му искате.“
(Матей, 6:7-8)
Един архиерей от град Архангелск плавал на кораб към Соловецкие. На този кораб плавали към манастирите и богомолци. Вятърът бил попътен, времето ясно, не люлеело. Богомолците - някои от тях лежали, други закусвали, трети седели на групички - разговаряли един с друг. Излязъл архиереят на палубата, започнал да ходи напред-назад по мостика. Отишъл архиереят на носа, гледа, събрали се група хора. Един човечец показва с ръка нещо в морето и говори, а народът слуша. Спрял се архиереят, погледнал накъдето показвал човекът: нищо не се виждало, само морето блестяло на слънцето. Приближил се архиереят, започнал да слуша. Човечецът видял архиерея, свалил шапка и замълчал. И народът видял архиерея, и също свалили шапки, почит му оказали.
- Не се стеснявайте, братя, - казал архиереят. - Аз също дойдох да послушам това, което разказваш, добри човече.
- За старците ни разказваше на нас рибарят, - обадил се малко по-смело един търговец.
- Какво за старците?- попитал архиереят, приближил се до борда и седнал на един сандък. - Разкажи и на мен, ще послушам. Какво показваше?
- Ето там едно островче се мержелее, - казал човечецът и показал напред и надясно. - На това същото островче живеят и старците, спасяват се.
- А къде е островчето? - попитал архиереят.
- Ето, погледнете, ако обичате, след моята ръка. Там едно облаче, леко по-наляво от него и надолу, като лентичка, вижда се.
Гледал, гледал архиереят, водата блести на слънцето, и той нищо не успял да види.
- Не виждам, - казва. - И какви старци живеят на този остров?
- Божи люде, - отговорил селянинът. - Отдавна бях слушал за тях, но не ми се беше случвало да ги видя, а ето, миналото лято ги видях.
И рибарят започнал отново да разказва как бил излязъл за риба, как морето го изхвърлило на този остров и той не знаел къде се намира. На сутринта тръгнал да върви и попаднал на землянка, и видял в землянката един старец, а после излезли и още двама; нахранили го и го изсушили, и му помогнали да си поправи лодката.
- И как изглеждат те? - попитал архиереят.
- Единият е дребничък, прегърбен, съвсем стар, в старичко расо, трябва да е на повече от сто години, сивото в брадата му е започнало да зеленее, а самият той постоянно се усмихва и е светъл, като ангел небесен. Другият е по-висок на ръст, също стар, в дрипав кафтан, широка брада, сива с жълтина, а човекът е силен: обърна лодката ми като кофа, не успях дори да му помогна, - също радостен. Пък третият е висок, брада дълга до коленете и бяла като сняг, а самият той е мрачен, веждите му висят над очите, и целият е гол, опасан само с една рогозка.
- Какво си говориха те с тебе? - попитал архиереят.
- В повечето време работеха мълчаливо, и един с друг малко си говорят. А единият погледне, а другият вече го е разбрал. Започнах да питам високия отдавна ли живеят тук. Той се намръщи, нещо заговори, направо се ядоса, та старият мъничък тозчас го хвана за ръката, усмихна се, - и стихна големият. Старият каза само "помилуй нас" и се усмихна.
Докато селянинът говорел, корабът дошъл още по-близо до острова.
- Ето, сега стана съвсем видимо, - казал търговецът. - Ето, моля погледнете, ваше преосвещенство, - казал той, показвайки.
Архиереят започнал да гледа. И, да, видял черната лентичка - островчето. Погледал, погледал архиереят и се запътил от носа към кърмата, отишъл при кормчията.
- Какво е това островче, - казва, - дето се вижда тук?
- А, да, безименно е. Има много такива тук.
- А вярно ли е, - казват, - че тук има старци отшелници?
- Говорят, ваше преосвещенство, но не знам дали е истина. Рибарите, - казват, - виждали ги били. А също, случва се, може и безсмислици да са това.
- Бих искал да спра на острова - да видя старците, - казал архиереят. - Как да го направя?
- С кораба няма да можем, - казал кормчията. - Може на лодка, но трябва да питаме старшия.
Извикали старшия.
- Иска ми се да видя тези старци, - казал архиереят. - Възможно ли е да ме закарате?
Старшият започнал да го разубеждава.
- Че е възможно, възможно е, но много време ще изгубим, и, смея да доложа на ваше преосвещенство, не си струва да ги гледате. Слушал съм от хората, че тези старци са съвсем глупави, нищо не разбират и нищо не могат да говорят, като някакви морски риби.
- Иска ми се, - казал архиереят. - Ще си платя за труда ви, заведете ме.
Нямало какво да се направи, разпоредили на моряците, обърнали платната. Обърнал кормчията кораба, насочили се към острова. Изнесли на носа един стол за архиерея. Седнал той и гледа. И целият народ се събрал на носа, всички гледат към островчето. И който бил с по-остър поглед, вече виждал камъните и землянката. А един дори и тримата старци успял да види. Изнесъл старшият далекоглед, погледнал в него, подал го на архиерея. "Точно така, - казва, - отдясно на големия камък, трима души са."
Погледнал архиереят в далекогледа, попаднал където трябва; точно така, трима са: единият е висок, другият е по-нисък, а третият е съвсем мъничък; стоят на брега, държат се за ръце.
Старшият се приближил до архиерея.
- Тук, ваше преосвещенство, корабът трябва да спре. Ако ви е угодно, заповядайте на лодката, а ние тук ще постоим на котва.
Сега разпуснали въжетата, пуснали котвата, прибрали платната - рипнал, заклатил се корабът. Пуснали лодката, скочили гребците, и архиереят започнал да се спуска по стълбичката. Спуснал се архиереят, седнал на една пейчица в лодката, гребците ударили веслата и заплували към острова. Доплували на един хвърлей камък; гледат - стоят трима старци: високият - гол, опасан с рогозка, по-ниският - в скъсан кафтан, и старичкият прегърбен - в старо расо; и тримата изправени, държат се за ръце.
Приближили гребците до брега, хванали се с кука. Слязъл архиереят.
Старците му се поклонили, той ги благословил, те му се поклонили още по-ниско. И започнал да им говори архиереят.
- Чувах аз, - казва, - че вие тук, старци божии, сте отшелници, Христа-бога молите за хората, а аз тук, по милост божия, недостойният раб Христов, съм призван да водя неговото паство; и исках да ви видя вас, рабите божии, и, ако мога, да ви дам поучение.
Мълчат старците, усмихват се, един друг се споглеждат.
- Кажете ми, как се спасявате и как служите на бога, - казал архиереят.
Въздъхнал средният старец и погледнал най-стария, древния; намръщил се високият старец и погледнал най-стария, древния. И се усмихнал най-старият, древният старец и казал: "Не умеем ние, рабе божий, да служим на бога, само на себе си служим, себе си храним."
- Но как се молите на бог?- попитал архиереят.
И древният старец казал: "Молим се ние така: вие сте трима, ние сме трима, помилвай ни."
И едва казал това древният старец, вдигнали и тримата старци очи към небето и тримата казали: "Вие сте трима, ние сме трима, помилвай ни!"
Усмихнал се архиереят и казал:
- Чували сте за светата троица, но не се молете така. Обикнах ви аз вас, старци божии, виждам, че искате да угодите богу, но не знаете как да му служите. Не трябва да се молите така, послушайте ме, аз ще ви науча. Не от себе си ще ви уча, а от божието писание ще ви науча на това, как бог е повелил да му се молят всички хора.
И започнал архиереят да тълкува на старците как бог се открил на хората: разтълкувал им за бога отец, за бога син и за бога свети дух и казал:
- Бог син слязъл на земята да спаси хората и ги научил да се молят така. Слушайте и повтаряйте след мен.
И започнал архиереят да казва: "Отче наш". И повторил единият старец: "Отче наш", повторил и другият: "Отче наш", повторил и третият: "Отче наш".
- "Който си на небето".
Повторили и старците: "Който си на небето."
Но заплел се в думите средният старец, не ги изказал така; не ги изговорил и високият, голият старец: мустаците му запречвали устата - не могъл чисто да ги произнесе; неразбираемо ги промърморил и древният беззъб старец.
Повторил още един път архиереят, повторили още веднъж и старците. И приседнал на един камък архиереят, и застанали около него старците, и в устата го гледали, и повтаряли след него, докато той им говорел. И целия ден до вечерта се трудил с тях архиереят; и десет, и двадесет, и сто пъти повтарял една дума, и старците повтаряли след него. И бъркали те, и поправял ги той, и ги карал да повтарят отначало.
И не оставил архиереят старците, докато не ги научил на цялата молитва господня. Повторили я те след него и я повторили сами. Пръв средният старец разбрал всичко и сам я повторил цялата. И казвал му архиереят още и още да я казва, и още да я повтаря, и другите повторили цялата молитва.
Вече започнало да се смрачава, и месецът се подал над морето, когато архиереят станал да се връща на кораба. Простил се архиереят със старците, поклонили му се те доземи. Вдигнал ги той и целунал всекиго по челото, наредил им да се молят, както ги бил научил, и седнал в лодката и отплувал към кораба.
И плувал към кораба архиереят, и постоянно чувал как старците на три гласа повтарят гръмко молитвата господня. Когато приближили към кораба, вече не се чували гласовете на старците, а само се виждало на лунна светлина: стоят на брега, на същото място, трима старци - най-дребният от всички по средата, високият от дясната, а средният от лявата му страна. Пристигнал архиереят при кораба, качил се на палубата, издърпали котвата, вдигнали платната, вятърът духнал в тях, корабът се раздвижил, и отплавали нататък. Отишъл архиереят на кърмата и седнал там, и постоянно гледал островчето. Първоначално старците се виждали, след това изчезнали от поглед, мержелеело се само островчето, после и островчето се скрило и само морето останало да играе на лунната светлина.
Богомолците легнали да спят и всичко стихнало на палубата. Но не му се искало да спи на архиерея, седял си той сам на кърмата, гледал морето, натам, където се скрило островчето, и мислел за добрите старци. Мислел за това как те се радвали, че научили молитвата, и благодарял на бог за това, че е донесъл неговата помощ на божиите старци, да ги научи на словото божие.
Седи си така архиереят, мисли, гледа морето в онази посока, където се скри островът. И му свети в очите - ту тук, ту там светлината по вълните заиграва. Изведнъж вижда, блести и се белее нещо на лунната пътека; птица ли, чайка ли или платно на лодка се белее. Вгледал се архиереят. "Лодка, - мисли, - с платно тича след нас. И май много скоро ще ни догони. Беше далеко, далеко, а ето, вече се вижда съвсем наблизо. И лодката не е лодка, на платно не прилича. А тича нещо след нас и ни догонва". И не може да разбере архиереят какво е това: лодката не е лодка, птицата не е птица, рибата не е риба. На човек прилича, но е много голямо, а и не може човек да е насред морето. Станал архиереят, отишъл при кормчията:
- Погледни, - казва, - какво е това?
- Какво е това, братко? Какво е това? - пита архиереят, а вече сам вижда - тичат по морето старците, белеят и блестят сивите им бради, и, сякаш е неподвижен, към кораба приближават.
Огледал се кормчията, ужасил се, захвърлил руля и закрещял със силен глас:
- Господи! Старците тичат след нас по морето като по суша! - Чул народът, станали, всички се хвърлили към кърмата. Всички виждат: тичат старците, държат се за ръце - крайните ръце махат, да спре кораба нареждат. И тримата бягат по водата като по суша и краката си не помръдват.
Не успели още да спрат кораба, когато старците се изравнили с него, дошли под самия борд, вдигнали глави и заговорили в един глас:
- Забравихме, рабе божий, забравихме твоето учение! Докато повтаряхме - помнехме, престанахме за един час да повтаряме, една дума изскочи - забравихме, всичко се разпадна. Нищо не помним, научи ни пак!
Прекръстил се архиереят, навел се към старците и казал:
- До бог стига и вашата молитва, старци божии. Не аз трябва да ви уча. Молете се за нас, грешните!
И поклонил се архиереят доземи на старците. И спрели старците, обърнали се и се върнали обратно по морето. И до сутринта се виждало сияние от страната, откъдето си тръгнали старците.
...
ЛЕВ ТОЛСТОЙ
...
Превод: Соня Петрова – Аеиа
Публикувано на: 18 април 2017 г.
...
