ЛИНКОС: КОСМИЧЕСКИЯТ ЕЗИК ИЛИ LINGUA COSMICA
ЛИНКОС – ТОВА Е СЪКРАЩЕНИЕ ОТ ЛАТИНСКИЯ ИЗРАЗ LINGUA COSMICA, КОСМИЧЕСКИ ЕЗИК
През 1960 година холандският математик Ханс Фройдентал (Hans Freudenthal) излиза с решение на проблема за комуникацията между напълно различни интелигентни същества, обитаващи космическото пространство. Той казва: „А защо пък да не създадем език, който те могат да научат?“ Неговите усилия в тази област са публикувани в книгата му "Линкос: Дизайн на език за Космическо Общуване", част Първа. Впрочем, той никога не написва втората част, но и първата е достатъчна, за да може човек да се запознае с този „универсален език“. В издадения му труд Даниел Оберхаус пише: "Фройдентал съобщи, че неговата основна цел е да измисли език, който може да бъде разбран от личност, която не е запозната с нито един от нашите естествени езици, както и с нито една от техните синтактични структури... Съобщенията, които могат да се предават, посредством средствата на този език [съдържат] са не само математика, а принципно цялостната съвкупност от нашите знания." Линкос е структуриран по начин, който наистина би позволил на интелигентно същество, напълно различно от човека, постепенно да схване и научи логиката на символите и впоследствие – да разбере цялостното съдържание на съобщението. Макар че Фройдентал не публикува следващите части на замисъла си, някои учени самостоятелно се опитват да доразработят ЛИНКОС (има създаден Линкос2 или Линкос Второ поколение) или са създали друг, аналогичен на Линкос, но с различия – наречен е CosmicOS.
Ханс Фройдентал създава Линкос (Lincos) като вид говорим език, "съставен от немодулирани радио-вълни с различна дължина и продължителност, кодирани с множество символи, заимствани от математиката, науката, символната логика и латинския език. В своите различни комбинации, тези вълни могат да бъдат използвани за предаване на всичко - от основните математически уравнения, до обяснения на абстрактни понятия като "смърт" и "любов".
Все пак, читателите трябва да бъдат предупредени, че книгата на холандския математик представлява голямо интелектуално предизвикателство: Фройдентал просто плува напред в неизвестното, без дори да дефинира много от представените концепции, които би трябвало да бъдат обяснени за читатели, които нямат предварителна математическа и логическа подготовка. В тази връзка Оберхаус цитира един астрофизик, който нарича книгата на Фройдентал "най-скучното нещо, което някога съм чел. Таблиците с логаритми са готини в сравнение с това." Десетилетия след създаването си, Линкос остава в сферата на теоретичните занимания, но, все пак, вече 57 години от своето създаване, това междугалактическо Есперанто е имало своето влияние: Фройдентал демонстрира идеята за включване на интуитивно разбираем речник в самото космическо послание, идея, която Карл Сейгън използва в романа си "Контакт", в който астрономи, търсещи в космическото пространство извънземна интелигентност, получават сигнал от Космоса, който е структуриран на принципа, предложен от Ханс Фройдентал.
По романа на Карл Сейгън през 1997 година по екраните е пуснат филмът „Контакт“ (Contact), научно-фантастичен, режисиран от Робърт Земекис, с участието на Джоди Фостър, Матю Макконъхи, Джеймс Уудс, Джон Хърт и Том Скерит и др. Сюжетът му е базиран на едноименния роман на Карл Сейгън, като авторът Сейгън участва в писането на сценария и адаптирането на историята за големия екран. „Контакт“ дебютира на големия екран на 11 юли 1997 г. Премиерата се състои в САЩ. До 1998 г. общите приходи от филма в световен мащаб достигат до $171 милиона. Филмът печели награда „Хюго“ за най-добро драматично представяне и получава редица номинации и награди „Сатурн“.
Две години по-късно, през 1999 г. двама канадски астрофизици от Канадския изследователски институт по отбраната, използват радио-телескоп, с който от база в Украйна излъчват до няколко близки до нас звезди съобщение, кодирано от Линкос. Съобщението съдържа информация за нашите математика, физика и астрономия - логично е ентусиазирани астрофизици да изпратят подобно съдържание, свързано с тяхната професия. Еспериментът е повторен през 2003 година, когато отново биват изпратени подобни съобщения, но насочени към други купове звезди.
Понастоящем астрофизиците все още очакват да получат обратно отговор от техните еветуални далечни извънземни колеги.
Интересен факт е, че Линкос е ползван от някои учени изследователи, в опитите им да влязат в интелигентна комуникация с някои интелигентни китоподобни на Земята. В тези случаи съобщенията на Линкос (дори ако са изпратени със звукови импулси, а не с радио) са много сложни, и, за да бъдат разбрани от китоподобните, то те трябва да достигнат до най-търпеливите и логически ориентирани представители на вида. Средните представители на китоподобните биха могли да разбират по-прости съобщения, които също могат да се пращат на Линкос и са свързани с числа, математически прости знаци като " по-голямо", "по-малко", "равно", "плюс", минус", както и с понятието за "време".
А сега малко разсъждения отвъд гореописаната фактология. Един голям ум навремето е казал: „Всичко разбираемо е прекрасно.“ Човекът, а може би не само човекът, е склонен да вижда красивото, прекрасното, подреденото и дори – Божественото – най-вече в това, което разбира. Неразбираемото най-често е и невидимо. Когато нещо е невидимо, то, близко е до ума, че красотата му не може да бъде видяна. Не можем да знаем със сигурност дали евентуалните извънземни астрофизици ще разберат нашите послания на Линкос – ако не за друго, защото можем да сме сигурни, че и повечето земни хора, ако получат такова съобщение, може би също не биха го разбрали, нито дори биха усетили, че това е изобщо съобщение. Далеч не всички от вида Хомо сапиенс са учени и имат съответната подготовка... Ако отидем още по-далеч – всъщност, хората на Земята все още не се разбират всички помежду си, независимо че ползват близки езици, или поне езици с близка логика. Какво говоря! Не се разбират и хора, ползващи един и същ човешки език...
...
Автор: Соня Петрова –Аеиа
Публикувано на: 18 май 2017 г.
...
