КАК ВИРУСИТЕ ПРОМЕНЯТ НАШИЯ ГЕНОМ
КАК ВИРУСИТЕ ПРОМЕНЯТ НАШИЯ ГЕНОМ
Повечето хора, и това е напълно нормално, не знаят почти нищо за вирусите – какво представляват тези „креатури“, как действат и какви изменения предизвикват в обекта, който са инвазирали.
Вирусът променя ДНК на засегнатата клетка на гостоприемника, той се включва в ДНК на тази клетка, „вкарва“ там своя информация и тази клетка започва да произвежда не своите белтъци, а белтъците на вируса. Ако вирусът е РНК-вирус – той разполага с набор от ензими, сред които е и ензимът обратна транскриптаза, който превръща неговата генетична информация, която е под формата на РНК – в ДНК, - за да може след това да се вгради успешно в нашата ДНК при процесите на клетъчно делене, възпроизводство, преписване и превеждане на генетичната информация, иначе казано: процесите на репликация, транскрипция и транслация, които са неизменна част от клетъчния цикъл на всяка една наша клетка в един или друг етап от нейното развитие.
Защо е по-трудно създаването на ваксина срещу РНК-вируси – каквито са например ХИВ, коронавирусите и редица други вируси, които са около нас? Както казах по-горе, РНК-вирусите разполагат с ензима обратна транскриптаза, който не е чувствителен към грешки и промени в генетичната информация – РНК-то на вируса се превръща в ДНК с множество мутации, грешки, несъответстващи участъци, грешно поставени нуклеотиди, повтори, понякога дори липсват или биват добавени изцяло несъответстващи участъци. Това означава, че обратната транскриптаза допуска превръщане на един вид генетична информация – РНК – в друг вид – ДНК, без да има способността да установи и отстрани грешките и мутациите, които по принцип при репликация, транскрипция и транслация САМО на ДНК ги има, поради което броят на мутациите при предаването на ДНК в поколението е много по-малко, отколкото при РНК. Следователно няма как да създаден абсолютно ефективна и изцяло покриваща ваксина срещу вируси, които са изменчиви и след всеки един свой цикъл на размножаване те притежават малки или големи разлики и промени в своя генетичен материал. При ДНК-вирусите не стои така въпросът, тъй като те разполагат с ензимен набор, който осигурява ефективното идентифициране и поправяне на допуснатите грешки и изобщо не допуска предаването на информацията в неготов вид в следващото клетъчно поколение. При тях, ако се установи мутация в ДНК-веригите, в хода на тяхното размножаване, тези промени или се откриват и отстраняват, или ДНК-веригите директно се подлагат на процеси на разграждане, с цел в следващото клетъчно поколение ДНК да не е с изменена структура, а оттам – и да кодира съвсем различна информация и свойства на организма.
Когато човек се срещне с вирус – и бъде заразен от него – това се описва като „среща с дивия вирус“.
Ако човек изгради имунитет срещу дивия вирус – при следваща среща със същия вирус – Т-клетките от т.нар. „клетъчна памет“ веднага се мобилизират и започват да произвеждат антитела срещу този агент, като тези антитела не му позволяват да навлезе в клетките и фактически човек не се заразява. При извършване на случайно кръвно изследване на здрав човек - човекът може да няма антитела срещу този вирус в кръвния си серум, защото тези антитела не стоят постоянно в кръвта (при някои причинители). Да кажем, че този човек е бил заразен от вируса преди няколко години – при изследване на кръвен серум за антитела – антителата няма да бъдат изолирани. Но при среща с вируса – те ще бъдат произведени от Т-клетките по възможно най-бързия и ефективен начин. Тъй като, при повторна среща с вируса, имунната система вече е готова специфично да реагира срещу конкретния антиген (в случая – вируса) много по-бързо и ефективно, като тук идеята е, че имунната система не допуска да се прояви по-изразена клинична картина и намалява много риска от усложнения – защитава максимално ефективно организма. Всъщност, това не е точно клетъчна памет, а най-правилно е да се нарече „имунна памет“.
И след това дълго и предълго въведение, време е да кажа, че имунната система на човека не винаги може да се справи с даден вирус – и когато не може – човекът умира.
Ваксините – те винаги действат много по-леко от дивия вирус, тъй като са обработени по специфичен начин, и, ако са произведени от „омаломощен жив вирус“, на медицински език се наричат „атенюирани ваксини“, ясно е, че ще въздействат много по-слабо върху ДНК-то на човека…. Те пак въздействат върху нашето ДНК, пак проникват в него, пак стават част от нашия геном, но не по грубия начин, както го прави дивият вирус. И се избягват бурните реакции и тежки усложнения, които предизвиква вируса. Т.е. ваксините от този модел, защото има и други модели, - имитират заболяване, те не предизвикват истинското заболяване, нямат силата да го направят.
Защо пиша всичко това? Защото ми е чудно, че много хора ги е страх, че дадена ваксина ще им промени ДНК, а изобщо не се страхуват, че дивият вирус – който и да е той – също им променя ДНК, и то много по-силно, отколкото една ваксина…
(ВАЖНО! Тук не коментирам другите съставки на ваксините – пиша само за вируса.)
…
Автор: Соня Петрова – Аеиа
Публикувано на: 7 декември 2020 г.
...
