За организацията и организирането – или Информационният Океан и Изкуственият Интелект
За организацията и организирането – или Информационният Океан и Изкуственият Интелект
Няма по-важно нещо от организацията – от организиращия принцип и впрегнатите в него изпълнители. Но организиращият принцип е най-важен – той е „творецът“, той задава параметрите на нещото, което ще се организира, т.е. подрежда по точно определен начин. „Творецът“ задава начина на подредба и алгоритмите, по които ще се осъществява тази подредба. Изпълнителите – те пускат алгоритмите и следят за тяхното спазване, както и не допускат намесата на други организиращи алгоритми, които ще нарушат предварително зададените рамка и план на новата подредба. На Новия Ред… Хаос-Ред-Хаос-Ред-Хаос-Ред…от минус Безкрайност до плюс Безкрайност във всички посоки. Така възникват и изчезват нещата в проявената вселена – редът се ражда от хаоса, хаосът – от реда. Няма как един установен ред да се пренареди направо в друг ред – първо първият трябва да премине през хаос, преди да се нареди в съвсем нов и различен ред. И нищо не може да се нареди спонтанно – трябва да има зададен „замисъл“, рамка и алгоритми – и тогава се подрежда. Всъщност, може да се нареди и спонтанно – хаосът се нарежда спонтанно. Но това е парадокс – хаосът не е ред, ако е нареден, то той не би бил хаос, а ред, който само изглежда като хаос – понеже наблюдателят не може да види в него подреждащия принцип, нито да схване алгоритмите. Да, възможно е изобщо да не съществува хаос – той да е човешка фикция, измислица, приложена върху нещата, чийто ред остава невидим, недоловим за човешкия ум.
Всичките тези неща важат за всяка една организирана система, вкл. и за човешкото общество.
Съвременната човешка цивилизация е една огромна, невъобразима организация – за отделния човек, прочее, тя като нищо може да изглежда дори пълен хаос, особено ако човекът е необразован. Друг пък, дори образован, може изобщо да не забелязва цивилизацията, макар да се ползва от всичките ѝ компоненти, - а да я приема за даденост, за нещо, паднало от небето.
А какво представлява тази невъобразима организация, цивилизацията? На първо място – свързаност. Всичко е свързано с всичко. Как? Посредством „канализираното“ Електричество. Това е една голяма „Сила“, една енергия, която захранва всичко – от отделния човек, до всичките му под-организации, организации, уедрени организации, държави, съюзи, до – самото себе си. Електричество, съчетано с електропреносна мрежа. Да, някой го е измислил, изобретил, внедрил. Както невроните в човешкия мозък правят постоянно все по-нови и все повече връзки между себе си, което благоприятства нарастването на мозъчната кора и подобряването на мозъчната дейност, така електричеството, заедно със своята неразделна мрежа, е опасало цялата цивилизация. На базата на тази глобална електрическа мрежа, първо се появи телеграфът, после телефонът, радиото, телевизията и накрая – Интернет. Всички те са надградени „глобални нервни системи“ или мозъчни кори – над основната – Електро-мрежата.
Ако изведнъж Електричеството спре да действа, ако изведнъж някоя митична или не дотам митична Сила прекъсне от раз електропреносната мрежа, глобално, т.е. по целия глобус, то…? То какво ще стане? Цивилизацията моментално ще влезе в колапс.
Колко единици хора работят постоянно за поддържане на електропреносната мрежа в изправност? Много са!
Но защо никой не си представя такава ситуация: спира Електричеството, хората, които го поддържат излизат от строя; „обезвредени са“ и тези, които разбират основите на Електричеството, т.е. тези, които биха могли да го направят отново, от нулата (а те – никак не са много!) – какво става тогава? Спира целият цивилизован живот на човечеството. Няма превозни средства, няма медии, няма битово домакинство, няма доставки, няма производства – всичко спира от раз! Ще каже някой – има технологии за генериране на електричество, има куп други изобретения, свързани с това, но – тук става дума за глобалната Електрическа Мрежа. Няма как да бъде направена бързо, ако цялата излезе от строя. Под цялата – имам предвид всичко от мрежата. Включително и местните мрежи, включително и тези, окабеляващи всяка една къща, всеки един апартамент, всяка една сграда – отделно. Да, ти ще си произведеш електричество – но по коя мрежа ще го пуснеш? Няма мрежа! Направи си сам и тогава го пускай!
Електричеството и неговата мрежа са пример са една голяма организация – някой я е измислил, после замислил, планирал, създал е нейните алгоритми, направил я е и я поддържа. Разбира се, това „някой“ е сборно понятие – електричеството и електрификацията са дело на безброй много хора.
И никой не би повярвал, че електропреносната мрежа се е самоорганизирала, че е станала по случайност. Видяло електричеството, че някак много се хаби и пилее в природата и си казало: „Крайно време е да си създам канали, по които да тека, стига съм отивало без посоки в земята – аз искам да служа на хората! Искам, пък!“ … И хоп! Това негово желание мигом материализирало електропреносната мрежа. И Електричеството, доволно, потекло по нея. То не тече, всъщност, но не това е темата тук. И, повтарям, никой няма да повярва, че Електричеството се е самоорганизирало.
Обаче – мнозина вярват, че един народ може да се самоорганизира. Ако не народ – то поне голяма група от хора. Не може. Винаги трябва да има мозък, който да измисли организационните принципи, да ги каже на други – после заедно да измислят алгоритмите на организиране, и накрая – да стигнат до обособяването на новата група хора, примерно „капиталисти“. Или – „еколози“. Или – просто „клиенти“. Или пък – търговци. И т.н. На същия принцип са се организирали и съвременните държави. На същия принцип организираме в умовете си и понятието „народ“. Няма такова нещо – „народ“. Това е абстрактно понятие. Но нашата вяра, представи, а и нашата конкретна организация е организирала определени групи от хора като отделни, определени народи. Да, повечето хора, принадлежащи към един и същ „народ“, имат доста близки геноми, обаче – геномите на различните народи също са близки. Нито един „народ“ няма точно определен геном – затова и никой не може да бъде определен по ДНК-то си към кой точно съвременен „народ“ принадлежи. Най-малкото – защото съвременните „народи“ са доста млади, нямат и 1000 години на възраст – докато човешкият геном датира от милиони години насам… Смешно звучи, но не е.
И така, излиза, че в проявения ни свят най-важното нещо е организацията, организирането, организационната способност и организационните възможности.
Кой е впрегнал Електричеството и то служи вярно, като един вълшебник от приказките, който изпълнява куп желания на господаря си? Човекът го е впрегнал. Обикновените хора го ползват всеки божи ден, вярно – плащат си за него, - но не съвсем обикновените: хем го ползват, хем печелят от него. Защо? Защото те са организаторите. Защото те „държат“ тайната на тази сила, електричеството. Казано малко като притча, като приказка.
Така и с властта над хората. Кой ще ги владее и управлява? Този, който ги организира.
Но хората, масовката, няма как да се самоорганизират. Винаги си трябва индивидуален мозък, който да роди „организацията“.
Обаче! Поради необозримото количество Информация, която, в световен мащаб, вече се удвоява по няколко пъти в секунда – става все по-трудно и по-трудно един човешки ум да обхване необходимото количество информация, аз го наричам – „критичната информация“, по аналогия с критичната маса в квантовата теория, - за да може този човешки ум да визуализира, да си представи някаква, що-годе стабилна организация, която да може да просъществува по-продължително във времето, след като е изпълнена конкретно. Защото – няма как да създадеш, да построиш нещо, ако не познаваш строителните материали и техните свойства. Това – образно казано. Т.е. човекът, за да бъде визионер, за да бъде организатор, той трябва да има минимум знания и познание, които да му дадат основата на това, което смята да организира. А съвременното човешко общество, или направо казано – цивилизация, - освен че постоянно генерира и абсорбира нова информация, е толкова усложнено и така разделено, така тясно специализирано, че става много трудно, дори невъзможно да бъде обхванат дори и малък сегмент от него, какво остава за по-големи структури! Да не говорим, че структурите хем са тясно „специализирани“, хем са неразривно свързани помежду си. Един човешки ум, който не е еволюирал, за да се справя адекватно в такава, удавена в Информация, бих казала, среда – не може да измисли нищо ново, никакъв нов модел на организация – защото Информацията го възпира. А ако се обединят много човешки умове? Да, цивилизацията ни е плод на обединението на много, на милиони човешки умове – и то умове, които говорят на различни езици и живеят в различни култури.
Само че – вече Информацията е толкова много и така необхватна, че и „номерът с многото умове“ не минава, не може да върши работа. Сега започна да се изявява Изкуственият Интелект, който със сигурност вече може да обхваща и обработва огромни количества Информация за единица време. Може би, този нов Инструмент, Изкуственият Интелект, ще помогне на хората да осмислят и измислят нови типове организация на обществото?
Сега всички човешки същества, до едно! – са безнадеждно изгубени в Информационния Океан...
Следва продължение. Следва ли? :)
…
Автор: Соня Петрова – Аеиа
Публикувано на: 31 май 2023 г.
…
