ПЪРВИТЕ СЪВРЕМЕННИ АЗБУКИ, ФИНИКИЙЦИТЕ И ЗНАНИЕТО
ФИНИКИЙЦИТЕ, тези мистериозни господа! КОИТО премахнаха плътната завеса на невежеството, която неумолимо покриваше отвсякъде простолюдието.
КОИТО дадоха свобода на хората. КОИТО дори победиха ГЕНЕТИКАТА!
Наближи ли 24 май, по нашенско започват цунамитата от писания из Фейсбук за „нашата“ азбука, кой я бил създал, кой не я е създал, как се казвала, как не било правилно да се казвала и прочие безсмислици. Дори тази азбука да трябва да се нарича „българска“ – какво от това? КВО ОТ ТВА? Да не би да искате авторски права върху нея – от всички народи, които я ползват? Или да държите навсякъде, където нещо се публикува с „българска“ азбука – задължително да бъдат споменати ВСИЧКИ СЪВРЕМЕННИ БЪЛГАРИ – щото, видите ли, това си е тяхната азбука и ний сме длъжни да цитираме автора и собственика на тази интелектуална собственост? Смешни и жалки напъни за преливане от пусто в празно. Дори срамни! Дори кощунствени – спрямо Писаното Слово. И не само спрямо него – а и по отношение на свързаните с Писаното Слово придобивки на цивизилацията човешка – а именно: Знанието, Познанието, Мъдростта и Информацията…
Но, да започна по същество!
Как и кога са се зародили съвременният вид АЗБУКИ?
Ето един кратък обзор за първообраза и развитието на азбуките, на буквения код, ако щете, който ползваме днес:
Най-ранните известни азбучни (или „протоазбучни“) надписи са така наречените протосинайски (или протоханаански) писмености, спорадично засвидетелствани в Синай и в Ханаан в късната Средна и Късната бронзова епоха. Писмеността не е била широко използвана до възникването на сиро-хетските държави през 13-ти и 12-ти век пр.н.е.
Финикийската азбука е пряко продължение на "прото-ханаанската" писменост от периода на колапса на Бронзовата епоха.
Надписите, открити върху финикийските върхове на стрели в ал-Хадер, близо до Витлеем, и датирани от ок. 1100 пр. н. е. предлагат на епиграфите „липсващото звено“ между двете. Така наречената епитафия на Ахирам, чиято датировка е спорна, гравирана върху саркофага на цар Ахирам в Библос, Ливан, един от Петте известни царски надписа от Библос. Тази епитафия на Ахирам показва по същество напълно развитата финикийска писменост, въпреки че името "финикийски" по конвенция се дава на надписи, започващи в средата на 11 век пр. н. е.
Допълнителна информация: История на азбуката
В началото на 9 век пр. н. е. адаптациите на финикийската азбука процъфтяват, включително гръцки, староиталийски и анадолски писмености. Това ни показва, че древните гърци, италийци и жители на Анатолия (дн. Анадола) са заимствали финикийската писменост и са я адаптирали към своите говорими езици. Привлекателната иновация на азбуката на финикийците била нейната фонетична природа, при която един звук е представен от един символ, което означавало само няколко десетки символа за научаване. Другите писмености от онова време, клинописните и египетските йероглифи, използват много сложни знаци и изискват дълго професионално обучение за постигане на умения, което ограничавало грамотността до малък елит. Преди финикийците – само един малък „елит“ от обществото е можел да разполага с писменото слово, т.е. да бъде грамотен.
Друга причина за успеха на финикийската азбука е морската търговска култура на финикийските търговци, които разпространяват азбуката в части от Северна Африка и Южна Европа. Финикийски надписи са открити в археологически обекти в редица бивши финикийски градове и колонии около Средиземно море, като Библос (в днешен Ливан) и Картаген в Северна Африка. По-късни находки показват и по-ранната ѝ употреба в Египет.
Азбуката има дългосрочни ефекти върху социалните структури на цивилизациите, които били влезли в контакт с нея. Нейната простота не само позволява лесното ѝ адаптиране към множество езици, но също така позволява на обикновените хора да се научат как да пишат. Това разстройва дългогодишния статут на грамотността като изключително постижение на кралските и религиозните елити, писарите, които използвали своя монопол върху информацията, за да контролират обикновеното население (простолюдието). Появата на финикийците разрушава много от тези класови разделения, въпреки че много близкоизточни царства, като Асирия, Вавилония и Адиабена, ще продължат да използват клинопис за правни и литургични въпроси и през нашата ера.
Според Херодот, финикийският принц Кадъм е въвел финикийската азбука — phoinikeia grammata, „финикийски букви“ — при гърците, които я адаптират, за да формират своята гръцка азбука. Херодот твърди, че гърците не са знаели за финикийската азбука преди Кадъм. Той изчислява, че Кадъм е живял хиляда и шестстотин години преди неговото време (докато историческото приемане на азбуката от гърците е едва 350 години преди Херодот).
Финикийската азбука е била известна и на еврейските мъдреци от ерата на Втория храм, които са я нарекли „староеврейската“ (палеоеврейска) писменост.
Край на историческата справка за Пътя за съвременната Азбука.
От нея е видно, че всички съвременни азбуки – като начин на изразяване и кодиране на говорим език и на информация, - произлизат от един източник, а именно – финикийската азбука, ползвана от финикийците и възприета от всички народи, с които те са имали досег, поради развитата си морска търговия.
Сега малко и за тях. Финикийците са получили това си име в съвремието ни – това е вид консенсус, възприет от съвременните учени, за обозначаване на тези хора. Счита се, че самите те не са се самоопределяли като единен „народ“ и не са се наричали „финикийци“. Данни за тях черпим основно от древногръцките историци – всъщност те ги наричат така, а в съвремието използваме това им обобщено наименование.
Да, всеки знае, че ПАРИТЕ, наричани от нас „финикийски знаци“, са измислени и въведени първо от тези мистериозни финикийци, но малцина знаят, че и съвременното ПИСМЕНО СЛОВО е тяхно дело! За ПАРИТЕ – неведнъж съм подчертавала, че са съвременната РЕЛИГИЯ, в която вярват абсолютно всички хора. Защо религия? Защото ПАРИТЕ са човешка измислица, фикция, символи – които СИМВОЛИ, обаче, вършат работа, променят света и го карат да напредва и да се развива. Преди възникването на този вид „парична система“ – развитие не е имало. Хората са знаели какви са родени и са били убедени, че ще умрат като такива – както и техните деца, внуци и правнуци. Ако си роден в семейство на земеделец – децата ти също ще бъдет земеделци, и техните деца, и така – до безкрай. А „паричната система“ дава възможност за възникване на всякакви нови дейности, с потенциал за развитие и растеж, както и за образование и развитие на отделните човешки единици. Образованието пък дава потенциал за откриване на нови „ниши“ в обществото и неговата икономика, и така се получава един практически неограничен потенциал на развитие.
Но, стига за парите!
Пак се връщам към ПИСМЕНОТО СЛОВО и възможностите, които то дава. Ставайки по-достъпно за повече хора – писменото слово, според скромното ми усещане, е премахнало нуждата от генетична памет. Хората вече не били зависими от това, което са им предали предците с гените – които, прочее, също са КОД, за който не знаем „КОЙ“ му е авторът, - и са можели да черпят информация и знание от поколения, живели хиляди години преди тях. Стига тези поколения да са оставяли Писмени слова…
Знанието е сила, твърдят всички пословици и предания на народите. В съвремието ни пък имаше поговорка: Който държи Информацията, държи и Властта!
Е, тези загадъчни Финикийци са направили достъпно и Знанието, и Информацията за повечето хора – лишавайки Единици „Елитници“ от властта върху „простолюдието“. С риск да изпадна в крайна романтичност и наивност – бих казала дори, че финикийците са първите ХУМАНИСТИ!
…
Автор: Соня Петрова
Публикувано на: 25.05.2024 г.
…
P.S. А днес, 25 май, е Денят на ПЕШКИРА – в чест на Дъглас Адамс и неговия „Пътеводител на Галактическия стопаджия“. Размахайте един пешкир към „Небето“ – не се знае, освен Дълглас Адамс, може и Финикийците да Ви видят отгоре – възможно е Те „сега“ да джиткат из необятната Вселена – както са джиткали някога из Моретата на нашата Майка Земя!
…
