Медитация: ДА УСЕТИШ ЕДИНСТВОТО С УМА СИ




Тук ще опиша една, на пръв поглед, абсурдна медитация. Абсурдна, защото е възприето, че умът не усеща, не чувства. Че той опознава Света, посредством умствени операции, основно логически.

Че винаги се опира на „причина-следствие” и отчита тяхната последователност. Разбира се, всичко това са просто постановки, приети за нещо като репери, с които да оперираме по-лесно в непосредствената си действителност, да се ориентираме. Те не са „самата Истина”. Често дори, вместо да ни ориентират в  правилната посока, те ни изпращат в задънена, несъщестуваща улица – и трябва да почнем отначало. Между другото, самата концепция за „причина-следствие” е доста подлъгваща. Защото, причина и следствие са винаги единни – нещо като двете страни на една монета. Без едното, няма да го има другото.

 

Последното е чудесен преход към същинската медитация.

 

Представяме си, че сме някъде сред природата, или на място, което ни е приятно.

Усещаме хубаво самите себе си. „АЗ съм нещо отделно от всичко това”.

За пример тук, конкретно, вземам снимката с реката, поставена в статията. Медитирайки, всеки използва елементите от гледката, която си е представил.

Конкретно тук, за нагледност, „АЗ” съм кръгчето светлина върху реката.

АЗ съм нещо отделно от Небето.

АЗ съм нещо отделно от Реката.


АЗ съм нещо отделно от Стария Дънер сред Реката.


АЗ съм нещо отделно от Тревата, покрай Реката.


АЗ съм нещо отделно от Малките Облачета в Небето.


АЗ съм нещо отделно от Водата на Реката.


АЗ съм нещо отделно от Синия Цвят на Небето.


АЗ съм нещо отделно от Дърветата, покрай Реката.


АЗ съм нещо отделно от Клоните на Дърветата, покрай Реката.


АЗ съм нещо отделно от Всяко Листо на Дърветата, покрай Реката.


АЗ съм нещо отделно от невидимия, но присъстващ навсякъде Въздух - в Небето, покрай Реката, около Дърветата и около... АЗ.


(продължаваме да се самоубеждаваме в своята отделност, докъдето и както си пожелаем и както ни харесва).

...


В един момент стигаме до точката, в която се изчерпва всичко, което е отделно от АЗ.


Тогава – правим едно кривване и помисляме:


КОЙ СЪМ АЗ?


Щеше ли да има АЗ, ако я нямаше РЕКАТА?


Щеше ли да има в тази Картина АЗ, ако го нямаше Невидимият, но присъстващ навсякъде Въздух?


Щеше ли да има АЗ, ако я нямаше Водата?


Щеше ли да има АЗ, ако го нямаше Небето?


Щеше ли да има АЗ, ако ги нямаше Дърветата?


Щеше ли да има в тази картина АЗ, ако го нямаше Слънцето?


(и продължаваме по подобен начин).

...


Настъпва Моментът,  в който Умът – УСЕЩА И ЗНАЕ – че АЗ го няма, без ОКОЛНИТЕ НЕЩА.


Умът ни казва, че АЗ и ОКОЛНИТЕ НЕЩА са


ЕДНО ЦЯЛО.

...


Край на медитацията!


Благодаря за единността!

...

 

Автор: Соня Петрова - Аеиа


 

 
Йога ОНЛАЙН - Йога ВКЪЩИ или В ОФИСА (клик)






Заповядайте в галерия "Мои картини"! (линк)






...