Медитация: ТЕХНИКА ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ЛИЧНА ДЪГА






Преди време, медитирайки в легнало положение под открито небе, забелязах нещо интересно. Като гледаш продължително в бездънното наглед небе, виждаш нещо като малки и бурно извиващи се блестящо-бели змийчета.



Това, според някои, е реакция на ретината и подобни неща, според други тези "змийчета" са духове, ангели и пр. Според  трети – това е праната, или силата, която пронизва и изпълва всичко.


Между другото, срещнах и при Р.А.Уилсън споменавания на тези блестящи, бурно движещи се спирали - в "Секс, наркотици и магия", ако не се лъжа, той описва нежеланите странични ефекти от злоупотреба с кокаин. Един от тях е, че кокаинистите виждали такива змийчета не само в небето - а изобщо във въздуха около тях. И от това имали изключително неприятно усещане. Уилсън казва, че всеки би могъл да ги види тия неща, без да му стане неприятно - просто трябва само да загледа по-продължително небето.


"Моите" змийчета ги видях преди да прочета за тях при Уилсън - това, че прочетох наскоро след като ги регистрирах реално, го приех като потвърждаваща синхронност. И се зарадвах, разбира се. Но, освен змийчетата, се случи и още нещо, което всъщност е основното. Първо, обаче ще кажа, че за да е ефективна медитацията, преди това би трябвало да се проведе йога-практика, поне половин час - раздвижване, дишане и т.н. Може и не-йога - а просто тичане, танцуване и подобни физическо-духовни дейности. Аз не деля нещата на този принцип, но за яснота в изказа, си позволявам такова стандартно деление. Та, гледайки медитативно в небето, извежднъж пред погледа ми, в съвсем ограничено кръгче, точно в "центъра" на небесния купол, много високо, се появи малка права дъгичка!


Моментално прекъснах съзерцанието и извиках външни, независими наблюдатели, които да потвърдят има ли там дъга, или няма. Потвърдиха, че има! Т.е. това не бе игра на светлината върху моята ретина и съответно – върху мозъчните ми визуални центрове и пр. Това беше истинска дъга, която можеше да бъде видяна от всички...


Времето бе сухо и слънчево, Слънцето клонеше към западния хоризонт. Да, имаше съвсем леки паежинни облаци - точно над мен. Може би от тях бе станала дъгата? Тук интересното беше, че разположението на Слънцето не бе такова, че да предполага точно там образуване на дъга - тя бе твърде високо. А Слънцети, както казах, бе вече ниско над хоризонта.


На следващата небесна медитация нещата се повториха. И така - няколко пъти.


Разбира се, невъзможно бе да не стигна до един напълно личен, субективен, пречупен през йогийско-съзнателните ми визии извод.  Който звучи така:


понякога, след определени практики, и особено ако сте човек, който може да спъне с поглед друг, ходещ спокойно човек, вие можете да влезете в състояние на пропускане на по-голямо количество фотони през очите си, отколкото пропускате стандартно. В такъв момент, ако гледате небето, и ако там има, макар и малко количество водни капки, пари и т.н., много е вероятно вашите фотони да се пречупят през "небесната вода" и да се появи дъга.


Това е вашата дъга!


Вие избирате какви желания да ви изпълни!

 

...

 

Автор:  Соня Петрова - Аеиа




Йога ОНЛАЙН - ПРАКТИКИ ПО СКАЙП (линк)








Йога ЗА ОТСЛАБВАНЕ И РЕГУЛИРАНЕ НА ТЕЛЕСНОТО ТЕГЛО - УРОЦИ ПО СКАЙП (линк)










...

Политика за поверителност

Политика за бисквитки