Медитация: ЛЕВИТАЦИЯ НА УМА
Всеки човек може да се научи да плува и плуването да му стане "изконно" умение, като ходенето например.
И тук не говоря за модерното в последните години бебешко плуване, когато при навършване на 50 дни започваш да учиш бебето да плува, да му потапяш цялата глава под водата и да се уверяваш, учудвайки се, че то наистина не се задавя, а просто задържа дъха си. Като пропуснем това обучение, на което, ясно е, далеч не всички са били подложени, със сигурност може да се изкаже това истинно твърдение - всеки може да се научи да плува.
Плуването е вид левитация. Не случайно безброй много хора, сънували че летят, извършват насън във въздуха същите движения като при плуване. Всеобщото информационно поле ни подсказва по време на съня, че стихиите - огън, въздух, вода, земя и етер - не са толкова различни, както изглеждат на пръв поглед. Може би защото те, вкупом, съставят Едно Цяло, холографски и "холо-всякак" проявена Вселена. Защо когато сънуваме, че уж летим във въздуха, правим същите движения като при плуване във вода? Защо ни е много по-лесно наяве да левитираме (плуваме) във водата, отколкото във въздуха? (За огъня, земята и акаша не говоря - за да не усложнявам излишно нещата). Предполагам, защото, както често се твърди, самите ние сме огромен процент вода и сме произлезли от водата, тя ни е била основна среда. И това не е някакъв Дарвинизъм - в крайна сметка, всички родени земни хора са живели през първите си девет месеца във водна среда в утробата.
Огънят, видимо, също е наша стихия - никой не е изчислявал досега колко процента огън съдържат телата ни, както това е изчислено за водата, но всеки знае, че имаме някаква телесна температура - което пряко показва наличието на огън. Има ли на човешко физическо ниво левитация в огън? Има - макар и само подобие. У нас го наричат нестинарство. На някои места в Индонезия можеш да отидеш на "курс по нестинарство" и да се научиш да ходиш бос по живи въглени за няколко дни. Значи - и левитацията в огън може да се заучи и дори да стане "втора природа" - пак като ходенето.
Левитация в елемента "земя" - за нея в момента не мога да дам някакъв по-особен пример, освен самото ходене - всеки може да ходи по земята, това е едно от първите неща, които научаваме през живота си. Изглежда странно защо никой не ни учи първо да ходим по вода например, но Животът по принцип си е странно нещо и често скрива учудващите на пръв поглед неща по начин, който ги кара да изглеждат абсурдни и лишени от Разум. Рацио. Разум. Рацио. Виб-Рацио.
Преди време видях думата "ratio" като съставна част на много други думи. На шега при звученето на "VIB-RATIO" чух неговия "превод: V - very; I - important; B - being, RATIO - т.е. Разум на Много Важно Същество.
Но, така или иначе, "ratio" е съставна част на много думи, и хубави, и лоши, условно - разбира се. Което на словесно ниво, най-вероятно иде да покаже, че "Разумът" пропива Всичко. Дали той не е тази нелокална Информация, която е навсякъде и никъде, която създава и разрушава Вселени, която е Бог?
Раз-Ум - "раз" - един, един път; Ум - си е Ум, или ОМ, или АУМ. РазУм - Единният Разум. Единното информационно поле, в което всички същества имат честта да живеят и да вземат от него Информация (или Ум), а и да отдават. Може би в това всеобщо потопяване се съдържа и творческото зрънце, което притежават всички? Но да се върнем към левитацията.
Личният ни разум определено може да левитира. В каква среда - това не е толкова важно. Какво му пречи за постигането на успешна левитация? Може би "догмата". Ако "разумът" приеме, че Бог е над всичко и всички, и че няма друго, освен Бог - той е прегърнал една догма и се лишава от целия свят. Лишава се от "среда", в която може да левитира. Ако е приел, че "науката" е единственото съществуващо и творящо, единственото определящо истинския живот - той отново е погълнал тежка догма, която го лишава от адекватна и удобна "левитационна среда". Всъщност, почти всичко, което приемаме за неоспорима и непоклатима истина, си е вид догма. Дори и последното изречение е догма.
Тук има опасност от оплитане в мъглява терминология. Защото може да възникне въпросът - човек, лично, с какъв инструмент разполага? Разум или Ум? Условно приемам, че Разумът е "общото поле", а умът е личния ни инструмент. Умът левитира, когато "влезе" в РазУма.
И накрая, да повторя още веднъж откритието от днешната си медитация:
Умът левитира, когато "влезе" в Разума, или когато Разумът влезе в Ума.
Което иде да покаже, че понякога умът може да залевитира "спонтанно" - защото Разумът е решил да влезе в него. Но да чакаме и да се надяваме на спонтанност, може би няма смисъл. Така де, Умът трябва да се юрка!
...
Автор: Соня Петрова - Аеиа
Йога ОНЛАЙН – ПРАКТИКИ ПО СКАЙП (линк)
Йога ЗА ОТСЛАБВАНЕ – УРОЦИ ПО СКАЙП (линк)
...
