МЕДИТАЦИЯ: КОЙ СЕ СТРАХУВА ДА ВЯРВА В СЕБЕ СИ?




Този, който не признава Бог.

 

Егоистът и егоцентрикът се страхуват да вярват в себе си, макар пред другите често да играят противоположната роля.


Защо те не вярват в себе си?


Защото не могат да осмислят идеята, че „всичко е Бог“, че всичко е Божие Творение. Те приемат себе си за даденост, за нещо напълно обикновено!


Как ще си обикновен ти, бе?!?!


Можеш ли сам да създадеш дори една-единствена своя биологична клетка?!?


Можеш ли?!


Не можеш...


Значи – не си нещо обикновено и случайно. Не си някаква подразбираща се даденост.


Ти, самият, познаваш ли се?! Опознал ли си себе си?


Ако не си – то логично е поне да вярваш в същото това „себе си“.


Ама не искаш! Струва ти се, че да вярваш в себе си е егоизъм и глупост!


А е точно обратното! Егоизъм и глупост е да не вярваш. Опитай да го осмислиш, и ще видиш, че е така.


Хората, които не вярват в себе си, често се дразнят от себеподобни, които вярват. И се мъчат всячески да ги върнат в „правия път“. Такива хора се дразнят и от своите ближни, които често се смеят и веселят. За невярващите е трях и глупост често да си весел – трябва да си тъжен, потиснат и инертен! Постоянно да възпяваш злините на света, постоянно да плюеш по световните несправедливости – и накрая – всъщност постоянно да страдаш.


Тия, невярващите, пропиляват живота си в гореизброените неща.


Криворазбран „реализъм“. Да, това не е реализъм – това е отричане на Бога...


И още нещичко:


Мрачните, потиснати, невярващи в себе си и другите или злобарски настроени хора – те винаги биват привличани от весели и светли себеподобни. Докато веселите и светлите – почти никога не могат да бъдат привлечени от първите.


Защо злобарът не търси компанията на друг злобар? Нали уж се привличат подобни неща? Това за привличането на противоположности в човешките отношения не важи, ако си мислите, че е валидно – просто се огледайте. И преценете.


Причините злобарът да бъде привлечен от светлия човек са безброй, но се сещам за две:


А. Злобарът иска да натрие носа на щастливеца, да го направи и него като себе си – нещастен и злобен.


Б. Злобарът иска и той да стане весел и щастлив (но не го осъзнава).

Дай Боже да стане!

 

...

 

Автор: Соня Петрова - Аеиа









...