МЕДИТАЦИЯ: ЕЛИКСИРЪТ НА ВЕЧНАТА МЛАДОСТ
Ако човек реши да се вгледа във времето и неговата цикличност малко по-силно от обичайното, ще забележи своята дълбока обусловеност от тях.
Вчера беше Коледа, вече мина Богоявление, преваля Ивановден, заформя се периодът на влюбените – поклонници на Дионис, и така нататък по Кръга от Степените на Спиралата. (който няма акъл, да си ходи по Спиралата, който има – може да види, че и извън нея има много пространства и възможности – спирала, спирала, ама и тя е коловоз...)
Отвъд ясната обусловеност, прозира още една - обусловеността на обусловеността. Всъщност, по този начин може да се кара до безкрай, но във всичко това има нещо стряскащо.
Какво имам предвид? Броенето и бройните системи са нещо твърде интересно. Какво ли би станало, ако нашите предци не брояха една пълна обиколка на Земята около Слънцето за една година? Всъщност, ЧИСЛОТО е нещо велико. То е една МИСТЕРИЯ, която засега никой не е разкрил. В науката и навсякъде другаде от човешките ни дейности и области на действие ползваме числата – само ги ползваме, без да знаем кой, кога и как ги е измислил. Приемаме ги за даденост. Но не са! Числото е абстракция от най-висш порядък. Нещо като „идеята“ на Платон. Или – кой знае още като какво?
Ами ако предците ни приемаха за една година десет пълни обиколки? Или дванадесет? Хайде, може и 13! Че дори и 23 - фаталното и особено 23, обозначаващо броя на хромозомите, с които участва всеки един човек в процеса на размножаване. Общо стават 46 - двамата дават по 23...
Смея да мисля, че ако брояхме 23 обиколки за една година, то тогава и ние щяхме да остаряваме за 23 обиколки само с една година... Т.е. СЕГАШНИТЕ 23 ОБИКОЛКИ НА ЗЕМЯТА ОКОЛО СЛЪНЦЕТО НЯМАШЕ ДА СЕ БРОЯТ ЗА 23 ГОДИНИ, А ЗА ЕДНА...
Ирационално и абсурдно на пръв поглед, горното предположение не е съвсем лишено от смисъл. Донякъде доказателство в негова подкрепа е различното възприятие за време при децата и възрастните. Детето живее в безвремие - докато не порасне и не се убеди, че всички стареят и умират. Това убеждение е прието за вярно, но ключовата дума тук е "прието". Т.е. то не е вярно, просто е прието.
Така, де! Човек е това, което е приел...
...
Автор: Соня Петрова - Аеиа
07.01.2014г.