МЕДИТАЦИЯ: „ДОВОЛЕН“ – СТИГНАЛ ДО ВОЛЯТА ИЛИ ДО ВОЛНОСТТА СИ?
Абу Хамид Мухаммад ал-Газали (1058 – 1128), ирански философ, теолог, писател и суфи мистик ни е оставил следното:
„...Отличаващият се аспект на мистицизма е нещо, което не може да бъде разбрано чрез учене, а единствено посредством dhawq (опитване / непосредствена опитност)... Има голяма разлика между това да знаеш значението и причините на здравето и удовлетворението (доволството), и да бъдеш здрав и доволен.“
За пореден път ще се спра на универсалността на българския език, който, за мен, е сам по себе си средство за по-висше осъзнаване и обучение – а не просто речеви език. Защото думите му показват пряко трансцендентните значения на нещата, които обозначават. Реално, такова нещо като „просто език“ – няма. Езикът, за кой ли път ще се повторя, е тайнство и мистерия, която нито една наука не е разгадала досега – защото никой не знае как и кой го е създал. А българският език има безкрайно много думи, които не се повтарят в други езици – макар корените им да са еднакви и най-често произхождащи от индоевропейския и от санскрит. А тези думи, макар и с индоевропейски корен, просто се използват в българския по особен начин – и обозначават неща, които биват обозначавани в другите, подобни на българския езици, със съвсем други думи. И, за да съм по-ясна, понеже май доста извъртяно го казах в предишните изречения: ако се вгледаме в българския по-усърдно, можем да добием това „непосредствено знание за нещата“, за което говори ал-Газали.
В тази конкретна медитация, ще пиша за думата „доволен“. С уговорката, че всичко това са просто медитативни наброски, без претенции за някаква научност или меродавност. Също подчертавам, че конкретната дума „доволен“ се употребява с тези си значения и в други славянски езици.
Преди това, обаче, още една езикова медитативно-спекулативна асоциация. За нея вероятно ще има отделна статия, но засега само ще я нахвърля и нея. Не знам дали друг е забелязал аналогията между „благ“ и „бълг“... Няма и да проверявам - това е медитация, а не курсова работа по сравнителна лингвистика. Думата „благ“ или „благо“. На руски се изписва „болого“. Няма как да не се сетим и как се изписва „български“ – БОЛГАРСКИЙ. „Благ“ значи добър, най-общо.
И се връщам на „доволен“. Човек, стигнал до своята ВОЛЯ. Няма да се отплесвам, че „волар“ на други езици значи „ЛЕТЯ“. Макар че е показателно. Волята – тайнствената Сила, която те кара да действаш. И не само те кара, ами и го прави. Силата, която променя Всичко. Воля – може да значи и „обичам“. Но с това значение ще обобщим прекалено нещата – опасно доближавайки се до „сингуларността“ - нещото, при което не действат никакви закони - или дори до Големия Взрив. А не това е целта. Да, при медитация е редно да се излезе от вечното анализиране, свойствено на Ума, и да се навлезе поне в подстъпите на Цялото, но това, все пак, е писмена медитация – т.е. тя има за цел просто да информира, да засее семената – пък което се хване!
Като си стигнал до своята Воля, ти си стигнал и до своята Волност. Защо ли „свобода“ и „волност“ са синоними?
Ето защо всичките духовни учения твърдят, че „доволството“ е нещо опасно! Може и да не е по тази причина, разбира се – но все пак да я изпиша. Когато си стигнал до своята Воля, до своята Свобода – има опасност да спреш да действаш, чувствайки се удовлетворен от този факт и това усещане за сила. А по Пътя не бива да се спира.
Да спреш Ума – да!
Но не и Ти да спреш!
...
Автор: Соня Петрова - Аеиа
публикувано на: 4 март 2015 г.
...
