...
Далеч не винаги можем да обхванем всичко с възприятието си...
...
"От милост към тях, Аз, разположен в сърцата на всички живи същества, прогонвам тъмнината на невежеството с лъчите на знанието.
Или:
Бидейки завладян от любовта на тези преданоотдадени, които в най-извисената си позиция на безкористна любовна отдаденост (джнана-шуниа-према-бхакти), измъчвани от всепоглъщащата тъмнина, родена от спазмите на раздялата с Мен, техния Бог - Аз, давайки им вътрешното прозрение за лична среща с Мен, унищожавам тъмнината на тяхната агония в раздяла."
Бхагавад Гита
Автопортрет: Земята е моята инвалидна количка, един ден ще проходя!
Аеиа
...
Медитация под Огнения Дъб: Планината на Трите Слънца
.
И беше Есен –
Пламнал огнен Дъб,
Подобно на библейски храст съдбовен,
Привлече ме да под него да поседна,
Без даже да облегна гръб.
.
Склоних, поседнах за минута кратка,
Но дълга и безвремна се оказа тя,
Защото този Дъб със думи сладки
Разказа приказки на моята Душа.
.
За Планини, които в Хора се превръщат,
За невъзможни, пламенни Любови,
За дяволски въжета, що Душата връщат
Към Извора на Вечните Покрови.
.
Незнаен и нечакан е тоз Извор,
Да го намери никой не успява,
Но този огнен Дъб,
Със странен горски изказ,
Успя да ме запали здраво!
…
Аеиа
УПОДОБИХ СЕ НА ВОДАТА...
Джуандзъ разказва прекрасната притча за мъдреца, който се разхождал по брега на една река, близо до огромен водопад. По едно време видял как някакъв човек нагазил във водите току до ръба на водопада и си рекъл:
„Този сигурно е стар и болен, та е решил да сложи край на живота си."
Но само след броени минути старецът изскокнал от реката - малко по-надолу от водопада - и започнал да тича по отсрещния бряг. Мъдрецът и неговите ученици тутакси се втурнали след него и щом го настигнали, му казали, че той току що бил направил най-изумителното нещо, което някога са виждали.
- Как така оцеля? - попитали го.
- Ами то тук няма никакъв номер,- отвърнал той. - Просто се оставих на водите. Спуснах се надолу с един въртоп и се издигнах със следващия. Уподобих се на водата, така че между мен и нея нямаше никакъв конфликт.
Алън Уотс "Даоизмът"
ПЕСЕН ЗА МАЙСКИЯ ОГЪН
Сред зелените майски огньове,
там нейде сред полята
Слънцето преплете своя Огън
с Огъня прекрасен на Луната.
Огън е Живота тайновечен;
Огън през пространства и еони;
Тайнствено запален –
гори вечно
във Звезди,
Планети,
Хора,
Клони.
То идва неочаквано и изведнъж.
То винаги е Дар.
Дарът е нещо, към което не си се
стремил съзнателно, нещо непознато за теб.
До момента, в който го получиш.
Тогава разбираш, че това е Дар.
Че Всичко
Е
Дар.
Очите на Орела
са Твои Очи.
Те виждат от всичките си страни.
Ти, Орелът, виждаш сам себе си
как се превръщаш последователно:
в земя;
във вода;
във въздух;
в огън;
в етер.
И отново...
Светещото Блаженство на тези превръщания не може да бъде описано и усетено с думи.
...
То те обзема изведнъж -
като любов от пръв поглед;
като внезапно избухнало блаженство.
...
Както изгряващото Слънце
насища всичко със Светлина,
така Единението
те слива със Всичкото.
Наистина всичко е светлина.
...
Граници никога не е имало.
И няма "никога",
а пребиваваш в никога-никъде.
И няма пребиваване,
а влизаш в Ритъма
на Пулса
на Единното...
Единният Звук на МногоПластовата Тишина
изпълва БезВремевото БезПространствие,
подобно на Светлината на Изгрева.
...
Орелът продължава Полета си.
Полетът е Дом.
Ти винаги си бил у Дома.
Там, където и когато Светлина и Звук са ЕДНО.
...
Аеиа
...
Вярата прави Истината!
Вярата твори Реалността!
Повярвай!
...
Много често вярваме В какво ли не, само не и В себе си.
За КОГА я оставяме тази ВЯРА В СЕБЕ СИ?
За КОГА я отлагаме?
АКО НЕ СЕГА - КОГА?
...
Няма КОГА, има СЕГА.
